си.
— Спокойно, госпожо Саксън — каза той, насочил за всеки случай оръжието си към старицата. — Казвам се Хари Бош и търся Робърт…
— Кой? — учудено попита сляпата жена.
— Робърт Фоксуърт. Той тук ли е?
— Сбъркал си адреса, господинчо. И как смееш да влизаш в чужда къща?
— Аз…
— Боби използва само гаража. Не го пускам в къщата. Проклетите му химикали миришат ужасно.
Бош предпазливо тръгна напред, очите му не се откъсваха от револвера.
— Моля за извинение, госпожо Саксън. Надявах се, че ще е тук, при вас. Мяркал ли се е напоследък?
— Непрекъснато идва и си отива. Тук се качва само да си плати наема.
— За гаража? — попита Бош, продължаваше да се приближава към нея.
— Нали това казвам. За какво ти е Боби? Ти приятел ли си му?
— Просто искам да си поговорим — каза Бош, протегна ръка и светкавично издърпа револвера от скута й.
— Хей, това ми е защитата!
— Спокойно, госпожо Саксън. Ще ви го върна. Мисля, че се нуждае от известно почистване и от едно хубаво смазване. Само така ще можете да сте сигурна, че ще работи добре в случай, че решите да го използвате.
— Този пищов ми трябва!
— Ще го занеса долу в гаража и ще помоля Боби да го почисти. След което ще ви го върна.
— Гледай да не забравиш.
Бош провери револвера. Беше зареден и изглеждате напълно годен за стрелба. Затъкна го под колана на кръста си и погледна Рейчъл. Тя стоеше в коридора, на метър зад него. Беше вдигнала ръка да привлече вниманието му и правеше някакви въртеливи движения с пръсти. Ключът, сети се Бош и попита:
— Имате ли ключ за гаража, госпожо Саксън?
— Не. Боби дойде да ми поиска резервния.
— Добре, госпожо Саксън. Аз ще се разбера с него.
Обърна се и тръгна към входната врата, следван по петите от Рейчъл. В момента, в който излязоха на верандата, тя го хвана за ръката и прошепна:
— Трябва веднага да извикаме подкрепление!
— Добре, ти се обади, а през това време аз ще се опитам да проникна в гаража. Ако Уейтс е вътре с момичето, нямаме време за губене!
Издърпа ръката си и заслиза надолу. Спря пред вратата и отново надникна през прозорчето. Вътре всичко беше спокойно. Огледа вратата отзад. Беше все така затворена.
Заобиколи отстрани и щракна джобното ножче, което висеше на халката с ключовете му. Пъхна острието под езичето, кимна на Рейчъл да внимава и внимателно натисна бравата. Но вратата отказа да се отвори. Дръпна отново, този път по-силно. Резултат нямаше.
— Заключена е отвътре — прошепна той. — Това означава, че е в гаража.
— Нищо подобно не означава — прошепна Рейчъл. — Спокойно може да е излязъл през вратата за колата.
— Няма начин. И двете крила са заключени отвътре.
Рейчъл кимна, после попита съвсем тихо:
— Какво ще правим?
Бош се замисли за момент, после измъкна връзката с ключовете си.
— Иди да докараш колата. Паркирай я на заден пред гаража и отвори багажника.
— Какво си…
— Просто го направи!
Тя изтича надолу по стълбите. Бош пристъпи към крилото, което му беше направило впечатление, докато оглеждаше къщата с бинокъла. Беше увиснало и нямаше да е особено трудно да го изтръгне.
Откъм улицата долетя познато могъщо боботене и миг по-късно мустангът изскочи иззад завоя. Рейчъл направи завой почти на сто и осемдесет градуса, после включи на заден и ловко насочи задницата към гаража. Багажникът изщрака и се отвори. Бош се наведе за въжето, но него го нямаше. Едва сега си спомни, че Осейни го беше взел в гората на Бийчуд Кениън.
— По дяволите!
Последва бърз преглед на багажника, в резултат на който откри друго, значително по-късо въже, с което преди време беше вързал капака над едни мебели, предназначени за Армията на спасението. Наведе се и го върза за стоманената кука под бронята, а другия край затегна около дръжката на вратата. Беше наясно, че все нещо ще поддаде: вратата, дръжката или въжето… Шансовете им да отворят проклетата врата не надвишаваха трийсет процента.
— Какво правиш? — попита Рейчъл, вече беше слязла от колата.
Бош затръшна багажника и се изправи.
— Ще я дръпнем. Седни зад кормилото и дай напред. Бавно, защото рязкото дърпане ще скъса въжето. Хайде, Рейчъл, побързай!
Тя безмълвно се подчини, седна зад волана и включи на първа. Очите й се заковаха в огледалцето за обратно виждане, в което Бош й правеше знаци бавно да продължава напред. Въжето се опъна, вратата пропука. Бош отстъпи крачка назад и отново извади пистолета си.
Вратата се предаде с рязко пропукване — дървената плоскост изскочи на почти цял метър от рамката.
— Стоп! — изкрещя Бош, осъзнал, че вече няма смисъл да шепне.
Рейчъл натисна спирачката, но въжето си остана изпънато. Бош се претърколи под него и се вмъкна в гаража. Огледа се, но не видя никого. Пристъпи към страничната врата на микробуса, приковал очи във вратата в дъното. Товарният отсек беше празен.
Предпазливо тръгна към дъното, заобикаляше най-различни препятствия — варели, пластмасови рола, бали с хавлиени кърпи, бърсалки и друго оборудване за миене на прозорци. Очите му се насълзиха от острата миризма на химикалите.
Пантите на вратата в дъното се виждаха от няколко крачки. Това означаваше, че се отваря към него.
— ФБР! — изкрещя зад гърба му Уолинг. — Влизам!
— Чисто е! — извика в отговор Бош.
Чу я как се шмугва под изпънатото въже, но очите му останаха приковани върху вратата в дъното. Напрегнал слух, той предпазливо пристъпи към нея и завъртя топката. Беше отключено. Чак сега се обърна да погледне Рейчъл. Тя беше заела позиция за стрелба странично от вратата. Той я изчака да кимне, дръпна вратата и скочи през прага.
Озова се в тъмно помещение. Осъзна, че е отлична мишена в осветената рамка на вратата, и бързо се дръпна встрани. Над главата му висеше някаква жица. Той я дръпна и тя остана в ръката му, но въпреки това на тавана светна една гола крушка. Беше се озовал в нещо като мазе или по-скоро склад с дълбочина около три метра.
— Чисто! — извика той.
Рейчъл се стрелна напред, изправи се до него и бавно огледа помещението. Върху грубо скована работна маса бяха натрупани стари кутии от боя, инструменти и фенерчета. Вляво от вратата се виждаха четири стари велосипеда, няколко сгъваеми стола и рухнала купчина празни кашони. Стената в дъното беше изцяло от бетон, покрита с избелялото знаме, което някога със сигурност се бе развявало на пилона пред къщата. На пода стърчеше вентилатор на стойка. Перките му бяха сплескани с лепкава слуз. Сякаш някой се беше опитвал да прогони острата миризма на химикали и влага, изпълваща помещението.
— По дяволите! — изруга Бош, свали пистолета и тръгна към гаража. Рейчъл го последва.
— Провери микробуса за момичето — каза той.
Тя мина зад него, а той тръгна да огледа ключалката на вратата, през която се влизаше в къщата.
