Независимо какво ни казват те, все пак остава възможност, колкото и незначителна да е, Трент да е извършителят на престъплението.
— Съвсем незначителна.
— Какъв е резултатът от претърсването на къщата на Трент?
— Иззехме стари работни ботуши със засъхнала кал по грайферите на подметките. Ще бъде сравнена с проби, взети от мястото, където бяха намерени костите. Но и това няма да е достатъчно сигурно доказателство. Дори и да съвпадат, калта по ботушите може да е от задния двор или от разходка. Почвата е от същия вид.
— Друго?
— Не много. Разполагаме със скейтборд.
— Скейтборд?
Бош обясни за обаждането, с което не беше имал възможност да се занимае, заради самоубийството. Тази част от изложението му видимо зарадва Ървинг.
— Искам това да ви е приоритет — каза той. — Искам да приключите бързо и да ми докладвате моментално.
— Разбрано, сър — вметна Билетс.
Ървинг замълча, с поглед, вперен в двата листа пред себе си. Накрая взе втория, който не им беше прочел, и го пусна в машината за рязане на хартия. После подаде другия на Медина.
— Можете да пуснете това за пресата.
Погледна часовника си.
— Точно навреме за новините в шест.
— Сър? — обади се Медина.
— Да?
— Ами… имаме много запитвания относно погрешната информация по Канал Четири. Трябва ли да…
— Кажете, че не правим коментар на вътрешни разследвания. Можете да добавите и че отделът няма да търпи изтичането на поверителна информация в медиите. Това е всичко, Медина.
Изражението на Медина подсказваше, че има още въпроси, но му е ясно, че е по-добре да не пита. Той кимна и излезе от кабинета.
Ървинг кимна на сътрудничката си и тя затвори вратата между приемната и кабинета. Погледна останалите и каза:
— Ситуацията е деликатна. Имаме ли яснота как трябва да процедираме?
— Да — отговориха едновременно Билетс и Едгар.
— Детектив Бош, имате ли да добавите нещо?
Бош се замисли, после каза:
— Искам само да кажа, че възнамерявам да пипна убиеца на момчето и да го натикам, където му е мястото. Ако е Трент, добре. Но ако не е, смятам да продължа, докато не разбера кой е.
В този момент Ървинг забеляза нещо върху бюрото си. Нещо микроскопично и неуловимо за очите на останалите. Той го вдигна с два пръста и го пусна в кошчето за отпадъци, след което изтърка пръстите си над машината за хартия. Приличаше на демонстрация, със съдържаща се в нея заплаха.
— Не всеки случай се разплита, детектив. Не всеки случай може да бъде разплетен. В определен момент задълженията ни може да ни наложат да се заемем с по-наболели проблеми.
— Срок ли ми давате?
— Не. Искам да кажа, че ви разбирам. И се надявам и вие да ме разбирате.
— Какво ще стане с Торнтън?
— Тече проверка. Засега не мога да обсъждам тези неща с вас.
Бош поклати глава неразбиращо.
— Внимавайте, детектив Бош — сряза го Ървинг. — Доста търпение съм проявявал към вас. По повод и на това, и на предишни разследвания.
— Торнтън закучи разследването. Би трябвало той…
— Ако е виновен, с него ще се постъпи по съответния начин. Но не забравяйте, че той не е действал във вакуум. За да подаде информация, е трябвало да я получи отнякъде. И това се проверява.
Посланието беше ясно. Киз Райдър си отиваше с Торнтън, ако Бош не заиграеше по свирката на Ървинг.
— Сега разбирате ли ме, детектив?
— Абсолютно.
21.
Преди да тръгнат към участъка в Холивуд, Бош извади от багажника на колата кутията със скейтборда и го отнесе в лабораторията в Паркър Сентър. Докато чакаше на входа да извикат Антоан Джеспър, разгледа скейтборда. Ламиниран и лакиран шперлат, с няколко добавени декорации, най-забележителната от които череп и кръстосани кости в средата на дъската.
Джеспър дойде, Бош му подаде кутията и каза:
— Искам да знам кой и кога е произвел това и кога е било продадено. Приоритетна задача. Досега ми четоха конско по тоя повод на шестия етаж.
— Няма проблеми. Веднага мога да ти кажа производителя. Боуни. Вече не ги правят. Собственикът продаде фирмата и се премести — на Хаваите, доколкото си спомням.
— Откъде знаеш всичко това?
— Като малък бях скейтбордист, но така и не можах да си купя такава дъска — нямах пари.
— Случва се. До утре искам да знам всичко, което можеш да разбереш.
— Ще опитам. Не мога да обе…
— До утре, Антоан. Шестият етаж не чака. Утре ще те потърся пак.
— Поне ми остави и сутринта.
— Дадено. Нещо ново при документите?
— Още не. Опитахме с химикали, но не стана по-ясно за разчитане. Нищо няма да изкараш от тях, Хари.
— Ясно.
По пътя към Холивуд Бош остави Едгар да кара, а той се обади по мобилния си телефон на Шийла Делакроа. Тя веднага отговори и Бош й се представи и обясни, че обаждането й е прехвърлено на него.
— Артър ли е? — попита напрегнато жената.
— Не знаем, госпожо. Точно затова се обаждам.
— О!
— Ще бъде ли удобно да ви посетим утре с колегата ми, за да поговорим за Артър и да получим малко информация от вас? Ще ни помогне да определим дали останките са на брат ви.
— Разбирам. Да. Можете да дойдете вкъщи.
— Къде живеете, госпожо?
— На пряка на „Уилшир“ в Миракъл Майл.
Бош погледна бележката от позвъняването й.
— На „Ориндж Гроув“.
— Точно така.
— Осем и тридесет твърде рано ли е за вас?
— Добре е. Бих искала да помогна, ако мога. Притеснява ме мисълта, че този човек е живял на същото място толкова години, след като е извършил убийството. Дори и да не е бил брат ми.
Бош реши, че няма смисъл дай обяснява, че най-вероятно Трент е напълно невинен. Прекалено много хора по света вярваха на всяка дума, чута по телевизията. Вместо това й даде номера на мобилния си телефон, с молба да се обади, ако се появи неочакван ангажимент, който да възпрепятства срещата им в осем и половина.
