— Не.
— По принцип не бих го направил, но тя е още зелена. Прави грешки и има нужда от натрупване на опит.
— Казах: не.
31.
Хората от нравствения отдел, Айман и Лийби, нарисуваха схема на автомивката и обозначиха мястото под навеса й, където бяха забелязали Стоукс. Три от страните на мивката се затваряха от бетонени стени и постройки. Теренът в съседство с Ла Бреа беше около петдесет метра, с метър и половина разделителна стена околовръст, с входове и изходи в четирите ъгъла. Ако Стоукс се опиташе да избяга, можеше да прескочи стената, но по-вероятно беше да използва изходите.
Планът беше прост. Айман и Лийби щяха да покриват входа, а Брашър и Еджууд — изхода на автомивката. Бош и Едгар щяха да влязат с колата като клиенти и да задържат Стоукс. Радиовръзката им имаше код „червено“ в случай на бягство и код „зелено“ при залавяне без съпротива.
— Запомнете — каза Бош, — почти всеки мияч, чистач или ваксаджия на това място вероятно се укрива по някаква причина и е готов да духне. Дори и да хванем Стоукс без проблем, другите ще се раздвижат. Появата на полицаи на авто-мивка е като да извикаш „Пожар!“ в театър. — Бош нарочно задържа погледа си върху Брашър, най-неопитната от групата. Предишната вечер се бяха разбрали да не показват по никакъв начин, че между тях има нещо повече от колегиално познанство. — Разбрахте ли за какво говоря?
Тя се усмихна.
— Разбрах.
— Добре тогава. Ако сте готови, да вървим.
Двамата с Едгар се отправиха към неговия „Лексус“ — и изведнъж Бош осъзна, че колата лъщи като чисто нова.
— Мамка му!
— Е, какво сега? Грижа се за колата си.
Бош се огледа. В една бетонена ниша зад ресторанта за бързо хранене беше оставена кола, измита съвсем наскоро. От нея все още се стичаше вода и се събираше в голяма локва на паважа.
— Мини през тая локва няколко пъти, за да понацапаш колата.
— Хари, няма да мърся колата си с тия гадости.
— Хайде де, трябва да изглежда все едно има нужда от измиване, иначе няма смисъл да влизаме с нея в мивката. Сам го каза — момчето е бъзливо. Не е нужно да го предупреждаваме.
— Ама ние всъщност няма да мием колата. Цялата мръсотия ще си остане по нея.
— Виж какво, ако го хванем, ще накарам Айман и Лийби да го откарат и ще ти измием колата. Дори ще платя лично.
— Мамка му!
— Просто мини през локвата. Губим време.
Едгар изцапа колата и потегли към автомивката в пълно мълчание. Колата на двойката от „нравствена“ бе спряна на известно разстояние от входа, патрулката се намираше по-надолу по улицата, между други паркирани коли. Бош натисна копчето на предавателя си.
— Готови ли са всички?
Отговориха му две изпуквания от „нравствените“, последвани от гласа на Брашър:
— Готови сме.
— Окей, влизаме.
Едгар вкара колата на линията за обслужване, където се оставяше за почистване с прахосмукачка и клиентът поръчваше измиването. Очите на Бош се запреместваха от един работник на друг. Всички носеха оранжеви комбинезони и бейзболни шапки. Това забавяше разпознаването, но погледът му скоро попадна върху Джони Стоукс.
— Там е — каза той на Едгар. — До черното беемве.
Ясно му беше, че в момента, в който се подадат от колата, всички наоколо, които са си имали неприятности със закона, ще познаят, че са ченгета. Налагаше се възможно най-бързо да се доберат до Стоукс.
Той погледна към Едгар.
— Готов ли си?
— Давай.
Двамата отвориха вратите едновременно. Стоукс беше на около двайсет и пет метра от тях, с гръб, клекнал до колелата на беемвето. Бош чу Едгар да подхвърля в движение към някого да не се занимава с чистене и че ще се върне след минута.
Докато минат половината разстояние, ги забелязаха и някой зад тях се провикна: „Ченгета!“
Стоукс се изправи, обърна се и разбра, че търсят него. Беемвето блокираше най-прекия му път за бягство — наляво и през входа на автомивката. Той направи движение надясно, но спря, осъзнал, че там няма изход.
— Чакай! — извика Бош. — Искаме само да поговорим!
Стоукс видимо се отпусна. Бош продължи към него, а Едгар мина вдясно, за да попречи на евентуален опит за бягство.
Бош се приближи с широко разтворени ръце — в едната държеше радиостанцията си.
— Лосанжелиска полиция. Искаме само да ти зададем няколко въпроса.
— За какво?
— За…
Стоукс внезапно вдигна ръка и пръсна в лицето на Бош с почиставащата смес за гуми. После се втурна надясно, към мястото, където високата задна стена на автомивката се съединяваше със страничната стена на триетажен жилищен блок.
Бош вдигна ръце към очите си. Чу как Едгар изкрещя и хукна да гони Стоукс. Бош вдигна радиостанцията и изкрещя:
— Червено! Червено! Червено! Бяга към задния ъгъл. — После клекна, остави я на земята, обърса очите си с ръкава на якето и успя да ги отвори за миг. До задницата на беемвето имаше навит маркуч. Той пусна водата и поля цялото си лице, без да го е грижа за дрехите му. Очите му направо изгаряха.
След няколко секунди почувства облекчение, пусна маркуча на земята, без да го спира, и взе радиостанцията. Очите му още пареха, но виждаше достатъчно, за да може да се движи. Чу смеха на работниците, но не им обърна внимание.
Включи се на честотата на патрулните коли на холивудското управление.
— До патрулиращите от холивудското управление, полицаи в преследване на заподозрян, Ла Бреа и Санта Моника. Бял мъж, тридесет и пет годишен, тъмна коса, оранжев комбинезон. В близост до автомивката.
Не си спомняше точния адрес на автомивката, но всеки патрулиращ полицай със сигурност го знаеше. Той превключи на основната честота на управлението и изиска линейка за откарване на ранен полицай. Нямаше представа с какво са напръскани очите му. Чувстваше се по-добре, но не искаше да рискува с някое дълготрайно увреждане.
После се върна на оперативната честота на групата, за да разбере кой къде се намира. Отговори единствено Едгар.
— В единия от ъглите на оградата имаше дупка и той мина през нея. Сега е някъде между жилищните сгради на север от мивката.
— Къде са другите?
Връзката не беше много ясна — явно Едгар минаваше през зони със слабо покритие и не беше сигурно, че го е чул. Бош пусна радиостанцията в джоба си и отиде на бегом до дупката в оградата — намираше се зад два големи контейнера с течен сапун.
Промуши се през нея, като закачи якето си на някакво ръждиво желязо, и се озова в тясна уличка между жилищните блокове. Патрулната кола беше спряна в края й — на четиридесетина метра — и двете й
