затвора?
— Не. Искам да поговорим за работа.
Повдигнах вежди в недоумение. Тя се усмихна.
— Знаеш ли нещо за нас, Хари?
— Знам, че е много трудно да ви открие човек. Не сте вписани в телефонния указател. Наложи се да се обадя на един мой приятел в прокуратурата и той ми каза номера.
Лангуайзър кимна.
— Точно така. Няма ни в телефонния указател. И не е необходимо да сме вписани. Имаме много клиенти и се занимаваме с всеки юридически детайл, който се появи в живота им.
— А ти се занимаваш с криминалните детайли.
Тя се поколеба — опитваше се да прецени колко знам.
— Да. Аз съм експертът по криминални дела в кантората. Точно затова смятах да ти се обаждам. Когато чух, че си напуснал полицията, реших, че такава възможност би била идеална. Няма да си зает през целия ден, но понякога, в зависимост от делото, работата ще е трудна и тежка. Мислим, че може да се възползваме от уменията на човек като теб, Хари.
Не отговорих веднага, защото исках да помисля. Не желаех да я обидя. Аз исках да я наема. Затова реших да ней казвам, че онова, което предлага, е невъзможно. Никога нямаше да премина от другата страна, колкото и много да бяха парите. Не ми беше присъщо. Може да бях напуснал полицията, но имах мисия в живота. И работата ми за адвокат на престъпници не беше част от нея.
— Не търся работа, Джанис. Вече си имам. Причината за идването ми е, че искам да те наема.
Тя се засмя.
— Шегуваш се. Загазил ли си?
— Вероятно. Но не затова искам да те наема. Нуждая се от адвокат, на когото мога да имам доверие, за да пази нещо, и който да предприеме съответните действия, ако се наложи.
Лангуайзър се наведе напред, но пак беше най-малко на два метра от мен.
— Много си загадъчен, Хари. Какво става?
— Първо, какъв е първоначалният ти хонорар? Нека да изясним отношенията клиент адвокат.
— Минималният ни хонорар е двайсет и пет хиляди долара, Хари. Ето защо, забрави за това. Длъжница съм ти за всички изпипани случаи, които си ми дал. Смятай се за клиент.
Опитах се да не изглеждам изненадан.
— Сериозно? Двайсет и пет бона само за да заведете дело?
— Точно така.
— Е, намерили са подходящият човек за тази работа.
— Благодаря, Хари. А сега ми кажи какво искаш да направя?
Отворих куфарчето, което ми бе дал Бърнет Бигър, за да нося електрониката, видеочипа и трите компактдиска с копия от електронното наблюдение, и сложих всичко на бюрото на Лангуайзър.
— Това са материали от камера за наблюдение. Искам да скриеш оригиналния чип на сигурно място, както и един от компактдисковете и писмо от мен. Кажи ми и телефонния номер на кабинета си. Ще се обаждам всяка нощ в дванайсет часа и ще ти казвам, че съм добре. Когато сутрин влезеш и съобщението е на телефонния ти секретар, ще знаеш, че всичко е наред. Но ако няма съобщение, ще дадеш писмото на Джон Майър, репортер от „Таймс“.
— Джон Майър. Името ми е познато. Със съдебни дела ли се занимава?
— Навремето отразяваше криминални дела. Сега пише за тероризма.
— За тероризма?
— Това е дълга история.
Тя погледна часовника си.
— Имам време. Имам и компютър.
За петнайсет минути й разказах за частното си разследване и за всичко, което се бе случило, след като Лотън Крос неочаквано ми се обади и извадих кашона със стари папки. После я накарах да сложи диска в компютъра си и да изгледа записа. Тя не позна Лотън Крос, докато ней казах кой е, и се възмути, когато видя какво правят агентите Милтън и Карни. Помолих я да изключи записа преди Дани да влезе да утеши съпруга си.
— Дали са били истински агенти? — попита тя.
— Да, от антитерористичния взвод на Уестуд.
Лангуайзър възмутено поклати глава.
— Ако записът стигне до „Таймс“ или до телевизията…
— Не искам да стига дотам… Това е най-лошият сценарий.
— Защо не, Хари? Тези агенти са престъпници. Поне този Милтън. А другият също е виновен, защото само стои и му позволява да върши такива неща. Мислиш ли, че главната прокуратура и Конгресът на Съединените щати са искали това, когато са гласували законите, които промениха и осъвремениха правилата и методите на Бюрото след атентатите на 11 септември?
— Не. Но би трябвало да се досетят какво ще последва. Абсолютната власт поражда абсолютна корупция. Трябвало е да знаят, че ще стане подобно нещо. Разликата е, че Лотън Крос не е куриер от Близкия изток, а бял човек, американски гражданин. Освен това е бивше ченге и инвалид, защото е бил прострелян при изпълнение на служебния си дълг.
Лангуайзър кимна мрачно.
— Точно затова трябва да покажеш записа…
— Джанис, ще работиш ли за мен, или да си взема материалите и да потърся друг?
Тя вдигна ръце в знак, че се предава.
— Да, ще работа за теб, Хари. Само казвам, че това не трябва да се размине безнаказано.
— Разбира се, че няма да го оставя така. Но още не искам да показвам записа. Първо смятам да го използвам, за да получа нещо.
— Какво?
— Готвех се да ти кажа, но ти се разпали и не ми позволи.
— Съжалявам. Вече се успокоих. Разкажи ми плана си, Хари.
И аз го направих.
25
В „Кейт Мантилини“ на Уилшир Булевард имаше редица сепарета с високи прегради, които предоставяха на посетителите повече уединение от другите заведения в града. Затова избрах този ресторант за срещата. Подраних с петнайсет минути, настаних се в сепаре с изглед към булеварда и зачаках. И специален агент Пипълс дойде по-рано. Наложи му се да мине покрай редицата сепарета и да поглежда във всяко, за да ме намери. После мълчаливо и навъсено седна срещу мен.
— Радвам се, че дойдохте, агент Пипълс.
— Не ми се идваше, но нямах избор.
— Предполагам.
Той разгърна едно от менютата на масата.
— Не съм бил тук. Хубава ли е храната?
— Не е лоша. В четвъртък има чудесен пай с Пилешко.
— Днес не е четвъртък.
— И вие не сте дошли тук, за да ядете.
Пипълс вдигна глава и ме срази с убийствен поглед, но този път в него нямаше надменност и превъзходство. И двамата знаехме, че сега аз държа козовете. Погледнах през прозореца.
— Довели ли сте хората си, агент Пипълс? Чакат ли ме?
— Дойдох, както ме инструктира адвокатката ви.
— Дано да е така. Ако отново ме задържите или предприемете нещо срещу адвокатката ми, записът ще бъде изпратен по електронната поща на медиите и разпространен по Интернет. Има хора, които ще разберат, ако изчезна, и без да се колебаят, ще публикуват кадрите.
