Осъзнах, че се мъча да надскоча възможностите си. Опитвах се да редя пасианс без пълна колода карти. Липсваха асата и нямаше начин да спечеля. Трябваше да разполагам с всички карти. Пийнах глътка вода. Искаше ми се да е кафе. Замислих се колко е важна играта с Пипълс. Не успеех ли, с мен беше свършено. Протегнатите ръце на Анджела Бентън можеше да ме обсебват до края на живота ми, но нямаше да мога да направя нищо по въпроса.
Телефонът иззвъня. Отидох в кухнята и вдигнах слушалката. Обаждаше се Джанис Лангуайзър. Не се представи.
— Аз съм — каза тя. — Трябва да поговорим.
— Добре, но в момента съм зает. След малко ще ти се обадя.
— Хубаво.
Лангуайзър затвори, без да възрази. Приех това като знак, че ми вярва за онова, което й бях казал за къщата ми, и че телефонът ми се подслушва. Надявах се, че Пипълс прави Каквото е обещал. Грабнах ключовете от плота и излязох.
Подкарах надолу по хълма, към мястото, където Мълхоланд се извива по другата страна и се пресича с Удроу Уилсън при Кауенга, и видях стар жълт шевролет „Корвет“, спрял на светофара. Познавах шофьора. От време на време го виждах да бяга за здраве покрай моята къща. Освен това бях разговарял с него в полицейския участък. Той беше частен детектив и живееше от другата страна на хребета, срещу мен. Протегнах ръка през прозореца и му махнах. И той направи същото. Светлините на светофара се смениха и човекът пое на юг по Кауенга, а аз — на север.
Купих си кафе от магазинчето за хранителни продукти и използвах телефонния автомат до „Покито Мас“, за да се обадя на Лангуайзър. Тя отговори веднага.
— Идвали са нощес — каза Джанис. — Точно както предрече.
— Камерата заснела ли ги е?
— Да! Записът е идеален. Ясен като бял ден. Пак онзи Милтън.
Кимнах. Обаждането до дома ми предишната вечер, когато Лангуайзър ми каза, че е заключила чипа в сейфа в кантората, беше стръвта и Милтън се бе хванал. Преди да изляза от кабинета й, бях монтирал камера в радиото и я бях насочил към библиотеката, зад която беше сейфът.
— Намерил е сейфа, изтръгнал го е от стената и го е взел.
Предишната вечер Лангуайзър бе извадила всичко от сейфа, а аз сложих вътре бележка, на която написах: „Да ти го начукам. С главно «Н».“ Представих си изражението на Милтън, когато я бе прочел, ако, разбира се, бе успял да отвори сейфа.
— Липсва ли нещо друго?
— Няколко чекмеджета са издърпани и са изчезнали монетите от буркана в стаята, където пием кафе. Всичко това е само маскировка, за да прилича на обикновен обир.
— Някой обади ли се на полицията?
— Да, но още не са се появили.
— Продължавай наблюдението. Засега.
— Знам. Както се уговорихме. Какво да направя?
— В теб ли е електронният адрес на Пипълс?
— Да.
Предишната вечер тя лесно бе взела електронния му адрес от бивш колега, който работеше в прокуратурата.
— Изпрати му още едно съобщение. Добави с прикрепен файл кадрите от последното наблюдение и му напиши, че съм променил крайния срок на днес по обед. Ако не ми се обади дотогава, може да започне да гледа Си Ен Ен за резултатите. Изпрати го колкото е възможно по-скоро.
— Вече съм в Интернет.
— Добре.
Отпих от кафето, докато я слушах как печата. Андре ми беше дал електрониката, от която щеше да се нуждае Лангуайзър, за да види съдържанието на чипа, където бяха записани кадрите, заснети с камерата, и да изпрати по електронната поща прикачен файл със записа.
— Готово — каза тя след малко. — Желая ти успех, Хари.
— Вероятно ще се нуждая от него.
— Не забравяй да ми се обадиш в полунощ, инак ще изпълня инструкциите.
— Няма.
Затворих и отново влязох в магазинчето, за да си купя още едно кафе. Вече бях възбуден от информацията на Лангуайзър, но реших, че до края на деня ще ми трябва още кофеин.
Когато се върнах вкъщи, телефонът звънеше. Бързо отключих вратата и грабнах слушалката.
— Да?
— Господин Бош? Обажда се Пипълс.
— Добро утро.
— Не мога да кажа, че е добро. Кога ще ви е удобно да Дойдете?
— Тръгвам веднага.
28
Специален агент Пипълс ме чакаше във фоайето на първия етаж на сградата на ФБР в Уестуд.
— Елате с мен — каза той. — Искам да приключим бързо.
— Както желаете.
Пипълс кимна на униформения пазач и използва кодираната си карта, за да отвори вратата, а после и да получи достъп до вече познатия ми асансьор.
— Имате си личен асансьор — отбелязах аз. — Страхотно.
Пипълс не реагира на забележката ми, а се обърна към мен и ме погледна.
— Правя това, защото нямам избор. Съгласих се с изнудването ви, защото вярвам в благото на обществото и в работата си тук.
— Затова ли снощи изпратихте Милтън в кантората на адвокатката ми? И това ли е част от благото на обществото, за което непрекъснато говорите?
Той не отговори.
— Вижте какво, може да ме мразите и нямам нищо против. Всеки има право на мнение. Но нека да не се будалкаме. Не се опитвайте да се криете зад тези фрази, защото и двамата знаем какво става тук. Вашият човек премина границата и беше заловен. И сега е време да си плати. За това става дума. Не е толкова трудно.
— А през това време разследването ще бъде компрометирано и нечий живот може да бъде изложен на опасност.
— Ще се погрижим за това, нали?
Асансьорът стигна до деветия етаж и спря. Вратите се отвориха. Пипълс слезе и ме поведе по коридора, без да каже нищо. Влязохме в стая, където работеха неколцина агенти. Докато минавахме покрай тях, мнозина вдигнаха глави, за да ме погледнат. Предположих, че или са ги осведомили кой какво искам, или просто присъствието на външно лице тяхната светая светих заслужава да се отбележи.
Зад едно от бюрата в дъното на помещението седеше Милтън. Беше се облегнал на стола и се правеше на невъзмутим. Но долових гнева, който пулсираше зад фасадата му. Намигнах му.
Пипълс ме заведе в малка стая с бюро и два стола. На бюрото имаше картонена кутия. Погледнах вътре и познах тетрадката си и папката с разследването на убийството на Анджела Бентън. В кутията беше и папката от гаража на Лотън Крос, и още една черна папка, пълна с документи, дебела пет сантиметра. Предположих, че това е копие от полицейските материали от разследването на обира на снимачната площадка и убийството на Анджела Бентън. Развълнувах се само като го видях. Това беше пълната колода карти, която търсех. Но попитах студено:
— Къде е останалото?
Пипълс заобиколи бюрото, издърпа средното чекмедже, извади някаква папка и я сложи отгоре.
— В тази папка ще намерите доклади за местонахождението на обекта за двете дати, които ви
