интересуват. Не мисля, че ще ви помогнат, но така пожелахте. Можете да ги прегледате тук. Забранено е да се изнасят от този кабинет. Разбрахте ли?
Кимнах. Реших да не настоявам и да не го притискам.
— А Азиз?
— Когато сте готов, ще ви заведа при него. Но той няма да разговаря с вас. Само ще си загубите времето.
— Времето си мое и мога да правя с него каквото искам.
— Тогава преди да излезете оттук, обадете се на адвокатката си и й кажете да ми предаде оригинала и всички копия На записите, които сте направили снощи и предишната вечер.
Поклатих глава.
— Съжалявам, но не сме се разбирали за такова нещо.
— Напротив.
— Не съм споменавал, че ще ви предам записите. Казах, че няма да ги разпространя в публичното пространство. Има разлика. Няма да се откажа от единственото предимство, с което разполагам. Не съм глупав, Джон.
— Споразумението ни беше друго. — Лицето му започна да трепери от гняв.
— Спазвам го. Точно както се договорихме.
Бръкнах в джоба си, извадих касета и му я дадох.
— Ако не вярвате, може да го чуете със собствените си уши. Снощи в сепарето носех микрофон.
Пипълс разбра, че съм го поставил натясно.
— Вземете я, Джон. Наречете го жест на добра воля. Това е оригиналът. Няма копия.
Той бавно протегна ръка и взе касетата.
— Ще погледна какво има в папката, докато вие уредите срещата ми с Азиз — рекох аз и заобиколих бюрото.
Пипълс пъхна касетата в джоба си и кимна.
— Ще се върна след десетина минути. Ако някой влезе и попита какво правите, затворете папката и му кажете да дойде при мен.
Пипълс излезе, а аз седнах зад бюрото и отворих папката. Вътре имаше две страници с гриф „Секретно“ и цели параграфи, задраскани с черно мастило. Пипълс очевидно нямаше да ми позволи да видя нещо, за което не се бяхме спазарили или за което не го бях изнудил, както се бе изразил.
Страниците бяха взети от по-голяма папка. В горния ляв ъгъл имаше код. Бръкнах в картонената кутия, извадих един лист и записах кодовете от всяка страница. После прочетох онова, което Пипълс ми бе позволил да видя.
16.05.99. — ОБЕКТЪТ е забелязан в Хамбург в ХХХХХ в компанията на ХХХХ ХХХХ ХХХХХ и ХХХХХ ХХХХХ. Обектът е видян в ресторант край ХХХХХ около 20:00 до 23:00 часа. Няма други детайли.
29.05.99. — Паспортът на ОБЕКТА е проверен на летище „Хийтроу“ в 14:40 часа след пристигането му с полет 698 на „Алемания Еър“ от Франкфурт. Няма: други детайли.
Предишният и следващият параграф бяха изцяло задраскани. Пред мен беше дневник с датите и местата, където бе засичан Азиз през годините. Той беше в списъка на наблюдаваните терористи. Това бяха сведения за засичането му от информатори, агенти и служители на паспортните проверки по летищата.
Двете дати на страницата бяха дните на убийството на Анджела Бентън и на обира на снимачната площадка. Това не оневиняваше Азиз от активно или задкулисно участие в престъпленията. Ако вярвах на документа пред себе си, той се бе намирал в Европа преди и след извършването на престъпленията, които разследвах. Но това не беше алиби. Според статията в „Таймс“, която прочетох, Азиз пътуваше с фалшиви паспорти. Може би се бе вмъкнал в страната, бе извършил престъпленията и после се бе измъкнал.
Преминах към следващата страница. Там имаше само един параграф, който не беше задраскан. Но датата беше пряко попадение.
19.03.00. — Паспортна проверка на ОБЕКТА на Международното летище на Лос Анджелис след пристигането му с полет 88 на „Куонтас“ от Манила в 18:11 часа. Проверка и претърсване, извършени от охраната. Разпитан от ХХХХ ХХХХ, клон Лос Анджелис. Виж запис на разпита № 01–44969. Освободен в 21:15 часа.
Азиз очевидно имаше перфектно алиби за нощта, в която бе изчезнала агент Марта Геслер — беше разпитван от агент на ФБР на Международното летище на Лос Анджелис до 21:15 часа. Това означаваше, че докато Геслер бе изчезнала, прибирайки у дома си след работа, Азиз бе задържан от федералните власти.
Върнах двата листа в кутията, без да добавя нищо повече към записките си. Не беше необходимо. Взех материалите от двете разследвания и тъкмо се приготвих да започна да чета, когато вратата се отвори и на прага застана Милтън. Не Казах нищо. Изчаках той да предприеме първия ход. Милтън влезе в стаята, огледа я и заговори, без да ме поглежда.
— Смел си, Бош. Въртиш разни номера и си мислиш, че можеш да се измъкнеш безнаказано. От мен.
— Същото може да се каже и за теб.
— Ако се отнасяше до мен, нямаше да позволя, да ме изнудваш.
— Значи щеше да сбъркаш.
Той се наведе, сложи ръце на бюрото и се вторачи в очите ми.
— Ти си история, Бош. Светът те подминава, но ти се хващаш за сламка и се заяждаш с хора, които се опитват да опазят бъдещето.
Останах невъзмутим и се надявах, че го показах. Облегнах се назад и го погледнах.
— Защо не се успокоиш? Доколкото ми е известно, няма за какво да се притесняваш. Шефът ти е по- заинтересован да те покрие, отколкото да изясни нещата. Няма да пострадаш, Милтън. Мисля, че той е ядосан, че са те хванали, а не заради онова, което направи.
Той насочи заканително показалец към мен.
— Не се бъзикай с мен. В деня, в който поискам професионален съвет от теб, значи съм за лудницата.
— Чудесно. Тогава какво искаш?
— Искам да те предупредя. Пази се от мен, Бош. Защото няма да те оставя на мира.
— Ще бъда подготвен.
Милтън се обърна и излезе, като остави вратата отворена. След малко се върна Пипълс.
— Готов ли сте?
— Да.
— Къде е папката, която ви дадох?
— В кутията.
Той се наведе и махна капака, за да се увери в думите ми. Дори отвори папката, за да провери дали не съм взел някой лист.
— Добре. Да вървим. Вземете нещата си.
Тръгнах след него. Минахме през две охранявани врати и отново се-озовахме в коридора с килиите. Но преди да се приближим до огледалните прозорчета, Пипълс използва си карта, за да отключи една врата, и ме въведе стая за разпити с маса и два стола. На единия седеше Маусоува Азиз. В ъгъла вляво от вратата се бе облегнал агент, когото виждах за пръв път. Пипълс застана в другия ъгъл.
— Седнете — каза той. — Имате петнайсет минути.
Оставих на пода кутията, която носех, придърпах другия стол и седнах срещу Азиз. Той беше слаб и изглеждаше немощен. Под изрусената му коса бе израснала черна ивица. Подпухналите му очи бяха кръвясали. Запитах се дали гасят светлината в килията му. Нещата за него очевидно се бяха променили. Преди две години разпознаването му на Международното летище на Лос Анджелис бе довело до неколкочасово задържане, докато агентът се бе опитал да го разпита. Сега обаче го бяха затворили за
