— Предупредих те засега да не докосваш нищо — ядоса се Хари.
— Времето вече е прекален лукс за нас — обади се Бренър. — Погледни това.
Бош заобиколи бюрото и се изправи пред дисплея.
— Имейлът й е отварян — поясни Уолинг. — Влязох в папката с изпратени съобщения. И това тук е било пратено на имейла на мъжа й в осемнайсет двайсет и една. Снощи.
Тя кликна върху един от бутоните и отвори имейла, пратен от адреса на Алиша Кент до съпруга й. Темата гласеше:
Над текста на писмото беше вмъкната фотографията на голата Алиша Кент, завързана на леглото. Въздействието на снимката беше очевидно за всеки, не само за мъжа й.
Следваше самото писмо:
Твойта жена е при нас. Събери всичките единици цезий, до които имаш достап. Донеси ги в контейнер на площадката при Мълхоланд край жилището ти в 20:00. Ще те наблюдаваме. Ако кажеш или ако се обадиш на някой, ще разберем. Последиците ще бъдат такива, че жена ти ще бъде изнасилена, измъчвана и разкъсана на толкоз много парчета, че няма да можеш да ги преброиш. Вземи всичките предпазни мерки за работа с радиоактивните вещества. Ако закъснееш, ще я убием.
Бош препрочете текста и му се стори, че изпитва същия ужас, който трябваше да е обзел Стенли Кент.
—
Хари също беше забелязал грешките. Рейчъл имаше право.
— Пратили са имейла оттук — съобщи Бренър. — Мъжът й го е получил в службата си или на ПДА… Имал ли е ПДА?
Бош не беше специалист в тази област и го изгледа въпросително.
— Персонален дигитален асистент — поясни Уолинг. — Нали знаеш, като палм пилот или мобифон с всички екстри.
Хари кимна и отвърна:
— Мисля, че да. В жертвата са намерили мобилен телефон блекбери. Май беше с миниатюрна клавиатура.
— Става — каза Бренър. — Така, където и да се е намирал, Кент е получил имейла, а сигурно е видял и снимката.
Помълчаха, мислеха за електронното писмо. Накрая Бош се обади — изпитваше угризения, че е скрил нещо от тях.
— Спомних си нещо. В момента на убийството Кент е носил бадж. От „Сейнт Агата“ в Долината.
Бренър го прониза с поглед и възкликна ядосано:
— Просто ей така си спомняш такава информация, а?!
— Да. Забра…
— Вече няма значение — прекъсна го Уолинг. — „Сейнт Агата“ е гинекологична ракова клиника. Цезият се използва почти изключително за лечение на рак на шийката на матката.
— Тогава по-добре да побързаме — каза Бош.
5.
Гинекологичната клиника „Сейнт Агата“ се намираше в Силмар, в северния край на долината Сан Фернандо. Бош шофираше бързо по шосе 170, поради слабия трафик в този нощен час, и държеше под око индикатора за гориво. Знаеше, че ще трябва да зареди, преди да се върне в града. В мустанга бяха двамата с Бренър. Агентът беше наредил Уолинг да остане при Алиша Кент, за да продължи с разпита и да я успокоява. Тази задача явно не допадаше на Рейчъл, ала Бренър се възползва от старшинството си и не допусна никакви дискусии.
През по-голямата част от пътуването агентът от ФБР разговаряше по мобифона със свои началници и колеги. От онова, което чуваше, Хари разбираше, че голямата федерална машина се подготвя за битка. Сега се задействаше още по-сериозна аларма. Пратеният на Стенли Кент имейл изчистваше фокуса на цялостната картина и акцията, започнала едва ли не от любопитство, вече придобиваше огромни мащаби.
Когато най-после затвори мобифона и го прибра в джоба на сакото си, Бренър леко се извъртя на седалката, погледна Бош и каза:
— Повиках в „Сейнт Агата“ орзове. Ще проверят в лабораторията за радиоактивни вещества.
— Какви са тия орзове?
— ОРЗ е Отряд за радиационна защита.
— Кога ще пристигнат?
— Не попитах, обаче може да ни изпреварят. Имат хеликоптер.
Хари се смая. Това означаваше, че някъде има дежурна група за бързо реагиране. Посред нощ. Помисли си, че и той бе стоял буден и бе чакал повикване. Хората от групата за радиационна защита сигурно бяха очаквали повикването с надеждата то Никога да не дойде. Спомни си слуха, че от Службата за вътрешна сигурност на ЛАПУ са тренирали бойни действия в градски условия, и се зачуди дали капитан Хадли също има ОРЗ.
— Операцията се разгръща с пълна сила — поясни Бренър. — Отделът за вътрешна сигурност във Вашингтон координира действията. Утре сутрин в девет и на двете крайбрежия ще има съвещания, на които ще бъдат осведомени всички.
— Кои са тия „всички“?
— Има си процедура. Ще включим Вътрешната сигурност, МКТС, а бе, всички. Ще сготвим истинска абревиатурна каша. ЯРК, МОС, ПРЗ… Кой Знае, докато овладеем положението, може да се задейства даже ФУББА2.
Бош нямаше представа какво означават тези съкращения, ала не му и трябваше. Всички му намирисваха на федерални власти.
— Кой ще командва парада?
Агентът го погледна.
— Всички и никой. Както казах, пълен хаос. Ако отворим хранилището в „Сейнт Агата“ и цезия го няма, най-добре да го открием и да го върнем, преди адът в девет да се отвори и от Вашингтон да почнат да направляват и най-малкото ни действие.
Хари кимна. Помисли си, че може би не е преценил вярно Бренър. Агентът, изглежда, искаше да си свърши работата, а не да затъне в бюрократичното блато.
— И каква ще е ролята на ЛАПУ в тая операция?
— Вече ти казах, ЛАПУ остава вътре. По тоя въпрос не се променя нищо. И ти оставаш в играта, Хари. Предполагам, че нашите и вашите хора вече установяват връзка. Знам, че в Управлението има Служба за вътрешна сигурност. Сигурен съм, че и те ще бъдат включени. Явно ще имаме нужда от всички налични сили.
Бош го погледна. Бренър беше съвсем сериозен.
— Работил ли си вече със СВС?
— Случвало се е. Разменяли сме разузнавателни сведения за някои неща.
Бош отново кимна. Усещаше обаче, че спътникът му или не е искрен, или е пълен наивник по въпроса за пропастта, разделяща местните от федералните власти. Ала му направи впечатление, че си говорят на „ти“,
