Бренър извади мобифона си. Ала преди да успее да набере номера, отговорникът на ОРЗ се приближи и му подаде страница, откъсната от бележник със спирала.
— Само това намерихме.
Хари надзърна над рамото на Бренър. Бележката беше написана набързо и се разбираше мъчно. Агентът я прочете на глас:
„Наблюдават ме. Ако не го направя, ще убият жена ми. Трийсет и две единици цезий. Бог да ми прости. Нямам избор“.
7.
Бош и федералните агенти стояха безмълвни. Във въздуха висеше почти физически осезаем страх. Току-що бяха потвърдили, че Стенли Кент е изнесъл трийсет и две капсули цезий от хранилището на „Сейнт Агата“ и после най-вероятно ги е предал на неизвестни лица. И тези неизвестни лица го бяха екзекутирали на площадката при Мълхоланд.
— Трийсет и две капсули цезий — каза Бош. — Какви щети може да нанесе такова количество?
Бренър го погледна навъсено.
— Ще трябва да попитаме специалисти, но предполагам, че е предостатъчно. Ако някой иска да Прати послание, ще го чуем високо и ясно.
Хари ненадейно се сети за нещо, което не се вписваше в известните им факти.
— Чакай малко. Дозиметричните пръстени на Стенли Кент не показваха облъчване. Как може да е изнесъл целия тоя цезий оттук и предупредителните устройства да не са светнали като коледна елха?
Бренър отхвърли въпроса с поклащане на глава.
— Явно е използвал прасе.
— Какво?!
— Прасе. Така наричат устройството за пренасяне на радиоактивни вещества. Общо взето, прилича на оловна кофа за миене на подове с колелца. Изолирана отгоре естествено. Тежка е, ниска — като прасе. Затова й викат така.
— И е можел да влезе и да излезе с такова нещо просто ей така?
Агентът посочи дневника на бюрото.
— Междуболничният трансфер на радиоактивни източници за лечение на рак е нещо обичайно. Той се е разписал за една единица, обаче е изнесъл всичките. Това е необичайното, ама кой ще вземе да отваря прасето и да проверява?!
Бош си спомни вдлъбнатините върху килимчето на дъното в багажника на поршето. В колата беше пренасяно нещо тежко, което после е било извадено. Вече знаеше какво е. За пореден път се потвърждаваше най-лошият сценарий.
Той поклати глава и Бренър взе жеста му за оценка на сигурността в лабораторията.
— Ще ти кажа нещо. Преди миналата година да дойдем тук и да повишим нивото на сигурността, всеки с бяла лекарска престилка можеше спокойно да влезе в хранилището и да си вземе каквото му трябва. Охраната им не струваше нищо.
— Нямах предвид сигурността. Всъщност…
— Трябва да се обадя по телефона — прекъсна го Бренър.
Извади мобифона си и се отдалечи. Детективът реши да използва момента за същото. Измъкна джиесема от джоба си, намери свободно ъгълче и позвъни на партньора си.
— Аз съм, Игнасио. Само проверявам как са нещата.
— Викай ми Иги, Хари. Какво става при теб?
— Нищо хубаво. Кент е изпразнил хранилището. Липсва всичкият цезий.
— Майтапиш ли се? Това е веществото, дето каза, че можело да се използва за мръсна бомба, нали?
— Точно така. И изглежда, че е изнесъл достатъчно количество за тая цел. Още ли си на местопрестъплението?
— Да. Виж, намерих тук едно хлапе, дето може да се окаже свидетел.
— Какво значи „може да се окаже свидетел“? Какво е хлапето, съсед ли?
— Не, историята си е направо шантава. Нали я знаеш оная къща, дето твърдят, че била на Мадона?
— Да.
— Ами да, била е нейна, ама вече не е. Отидох там да почукам на вратата и човекът, който сега живее там, вика, че не бил видял и чул нищо — същото като във всички други къщи. Както и да е, тъкмо си тръгвам, когато скивам тоя пич да се крие зад големите дървета в саксии на двора. Насочвам патлака си към него и викам подкрепление, нали разбираш, мислех си, че може да е убиецът от площадката. Да, ама не. Оказа се, че е хлапе — двайсетинагодишен, току-що слиза от рейса от Канада — и смята, че Мадона още живее в къщата. Има карта с адресите на звездите, в която е показано, че тя живее тук, и той искал да я види или нещо такова. Та затова прескочил оградата.
— Видял ли е убийството?
— Твърди, че нито е видял, нито е чул нещо, ама не знам, Хари. Мисля си, че може да е дебнел на двора на Мадона, когато се е случила нашата история на площадката. После се скрива и чака всичко да утихне. Само че аз го открих преди това.
Нещо в разказа убягваше на Бош.
— Защо му е да се крие? Защо просто не си е плюл на петите? Ние открихме трупа цели три часа след убийството.
— Да бе, знам. Тоя момент не се връзва. Може просто да го е било шубе или пък си е помислил, че ако го видят наблизо, може да го заподозрат или нещо от тоя род.
Хари кимна. Имаше такава вероятност.
— Задържа ли го за проникване в чужда собственост?
— Да. Разговарях с човека, който е купил имота от Мадона, и той ще ни съдейства. Ще предяви обвинение, ако му кажем. Така че не се бой, можем да го задържим и да го обработим.
— Добре. Закарай го в центъра, в някоя от стаите за разпит, и почни да го загряваш.
— Дадено, Хари.
— А, Игнасио, и не казвай на никой за цезия.
— Ясно. Няма.
Бош затвори, преди Ферас за пореден път да му предложи да го нарича Иги. После се заслуша в разговора на Бренър. Събеседникът му очевидно не беше Уолинг. Държеше се почтително — явно приказваше с някой шеф.
— Според дневника на пропуска в седем часа. Това значи, че предаването на площадката е станало към осем, така че в момента става дума за преднина от шест и половина часа.
Агентът замълча, после на няколко пъти понечи да заговори, ала онзи отсреща го прекъсваше.
— Слушам — накрая рече той. — Слушам. Връщаме се.
Затвори и се обърна към Бош.
— Връщам се с хеликоптера. Трябва да ръководя телеконференция с Вашингтон. Бих те взел с мен, Но мисля, че е по-добре да продължиш следствието. Ще пратя някой да ми прибере колата.
— Няма проблем.
— Партньорът ти свидетел ли е намерил? Стори ми се, че чух нещо такова.
Хари се зачуди как е успял, след като в същото време разговаряше по своя телефон.
— Възможно е, обаче е малко вероятно. Отивам в центъра да видя как стоят нещата.
Агентът кимна сериозно и му подаде визитка.
— Обади ми се, ако изскочи нещо. Тук са всичките ми телефони. Каквото и да е, обади ми се.
Бош взе визитката и я прибра в джоба си. После Заедно с агентите излезе от лабораторията и след няколко минути наблюдаваше федералния хеликоптер, който се издигаше в черното небе. Качи се В колата
