— Според дневника — в седем.
Рийд посочи монитора и попита Ромо:
— Има ли запис от камерата? Може ли да видим какво е правил Кент, докато е бил вътре?
Дежурният погледна монитора така, сякаш го вижда за пръв път.
— Амиии… не, това е само монитор. Оня, дето седи на пропуска, би трябвало да наблюдава какво се вади от хранилището.
И посочи отсрещния край на лабораторията, където имаше голяма стоманена врата. Трисъставният знак за радиационна опасност беше поставен на равнището на очите, наред с предупредителен надпис:
Бош забеляза, че вратата се отключва с набиране на цифрова комбинация и отделно има слот за магнитна карта.
— Тук пише, че е взел една капсула цезий. — Бренър продължаваше да проучва дневника. — Трябвало е да я пренесе в медицинския център „Бърбанк“. Посочват се съответната процедура и името на пациента, Ханоувър. В хранилището остават трийсет и една единици цезий.
— В такъв случай не ви трябва нищо друго, нали? — попита Ромо.
— Напротив — разочарова го агентът. — Трябва да проверим наличността в хранилището. Което значи да влезем вътре и да отворим сейфа. Каква е комбинацията?
— Не я знам.
— Кой я знае?
— Физиците. Завеждащият лабораторията. Началникът на охраната.
— Къде е началникът на охраната?
— Нали вече ви казах, идва.
— Свържи се с него и го включи на външен говорител.
Бренър посочи телефона на бюрото. Ромо седна, включи телефона на говорител и набра номера по памет. Оттатък вдигнаха моментално.
— Ричард Ромо слуша.
Ед Ромо се прегърби над телефона — видът му издаваше, че се срамува от разкриването на тази явна професионална семейственост.
— Хм, да, тате, обажда се Ед. Човекът от ФБР…
— Господин Ромо? — прекъсна го Бренър. — Аз съм специален агент Джон Бренър от ФБР. Струва ми се, че преди година се срещнахме и разговаряхме по проблемите на сигурността. На какво разстояние сте оттук?
— На двайсет, двайсет и пет минути. Спомням си…
— Много сте далеч, господин Ромо. Трябва незабавно да отворим радиационното хранилище, за да проверим наличността на капсулите.
— Не можете да го отворите без одобрение от болницата. Не ме интересува кой…
— Господин Ромо, имаме основание да смятаме, че съхраняваните в хранилището материали са предадени на хора, които не се вълнуват нито от интересите, нито от сигурността на американския народ. Трябва да отворим хранилището, за да разберем точно какво има вътре и какво липсва. И не можем да чакаме двайсет, двайсет и пет минути. Вижте, аз официално се представих на вашия син и съм довел в лабораторията Отряд за радиационна защита. Налага се да побързаме. Как да отворим хранилището?
Последва кратко мълчание. Накрая Ричард Ромо отстъпи.
— Ед, нали се обаждаш от пропуска на лабораторията?
— Да.
— Добре, отключи бюрото и отвори най-долното ляво чекмедже.
Ед Ромо изтегли стола си назад и огледа бюрото. Най-горното ляво чекмедже беше с ключалка, която очевидно отключваше и останалите две.
— С кой ключ?
— Чакай.
По говорителя се разнесе подрънкване на връзка ключове.
— Опитай четиринайсет-четиринайсет.
Дежурният откачи връзка ключове от колана си и намери онзи с номер 1414. Пъхна го в ключалката и го завъртя. После изтегли най-долното чекмедже.
— Готово.
— Добре, вътре има една папка. Отвори я и намери страницата със списъците с комбинации за хранилището. Променя се ежеседмично.
Ромо извади папката и понечи да я отвори под ъгъл, така че да може да чете само той. Бренър се пресегна над бюрото и грубо я издърпа от ръцете му. Разтвори я на бюрото и запрелиства страниците с процедури за сигурност.
— Къде са? — попита високо и нетърпеливо.
— Би трябвало да са в последния раздел. Ясно са обозначени като комбинации за хранилището. Обаче има една уловка. Използваме комбинацията за миналата седмица. Комбинацията за тая седмица не е актуална.
Бренър намери страницата и прокара показалец по списъка, докато не стигна до комбинацията за предишната седмица.
— Добре, открих я. Ами за сейфа?
— Използвайте пак магнитната карта и друга комбинация — отговори от колата си Ричард Ромо. — Тая я помня наизуст. Тя не се променя. Шест-шест-шест.
— Много оригинално3.
Агентът протегна ръка към Ед Ромо.
— Дай магнитната карта.
Дежурният се подчини и Бренър на свой ред я подаде на Рийд.
— Добре, Кайл, започвайте. Комбинацията на вратата е пет-шест-едно-осем-четири, останалото го чу сам.
Рийд се обърна и посочи един от другите в защитни облекла.
— Вътре е доста тясно, ще влезем само ние с Милър.
Отговорникът на отряда и избраният от него спуснаха предпазителите на лицата си, въведоха Комбинацията и отвориха вратата с магнитната карта. Милър носеше гайгеровия брояч. Влязоха в хранилището и го затвориха след себе си.
— Нали знаете, тук постоянно влизат хора и не носят скафандри — рече Ед Ромо.
— Радвам се за тях — отсече Бренър. — Сега положението е малко по-различно, не смяташ ли? Не ни е известно дали нещо в хранилището не е оставено отворено.
— Само казвам — защити се дежурният.
— Тогава ми направи услугата да не казваш нищо, приятел. Остави ни да си свършим работата.
Бош — наблюдаваше монитора — скоро откри недостатък в системата за сигурност. Камерата беше монтирана на тавана, но когато се наведе да набере комбинацията на сейфа, Рийд скри от обектива какво прави. Детективът разбираше, че дори някой наистина да е наблюдавал Кент в 19:00 предишната вечер, той лесно е можел да скрие какво вади от сейфа.
Двамата мъже в защитно облекло останаха в хранилището по-малко от минута. Когато излязоха, вдигнаха предпазителите си и Рийд погледна Бренър и каза:
— Сейфът е празен.
