Митфорд сведе очи към окованите си китки и тъжно кимна.
— Обаче ще ти кажа нещо. Можеш да се успокоиш, положението не е чак толкова кофти, колкото изглежда. Срещу теб е повдигнато обвинение за проникване в чужда собственост, но според мен можем да уредим тоя проблем, ако се съгласиш да ми съдействаш.
Хлапакът се наведе напред.
— Ама, както казах на оня мекси… на кубинския детектив де, не видях нищо.
Хари направи дълга пауза, после каза:
— Не ме интересува какво си му казал. Сега си имаш работа с мен, синко. И ми се струва, че криеш нещо.
— Нищо не крия, кълна се в Господ.
И разпери длани в умолителен жест, доколкото му позволяваха белезниците. Бош обаче не се върза. Митфорд беше прекалено млад, за да успее да го излъже. Затова реши да подходи директно.
— Гледай сега, Джеси. Моя партньор си го бива, ще направи добра кариера в Управлението. В това няма съмнение. Но още е зелен. Детектив е горе-долу толкова време, колкото ти си пускаш тоя мъх по брадичката. Виж, аз пък съм тук доста отдавна и това значи, че съм си имал работа с много лъжци. Понякога даже ми се струва, че познавам само лъжци. Разбирам ги тия неща, Джеси. Ти ме лъжеш, а мен никой не може да ме метне.
— Не! Аз…
— Та затова имаш трийсет секунди да почнеш да ми пееш, иначе веднага те пращам в окръжния арест. Сигурен съм, че там все ще чака някой, дето ще те накара да пееш „О, Канада!“ пред микрофона още преди да се е развиделило. Загряваш ли, това имах предвид, като ти казах, че наказанията за дебнене на звезди са доста сурови.
Митфорд се вторачи в отпуснатите си върху масата ръце. Бош зачака. Бавно изтекоха двайсет секунди. Накрая детективът се изправи.
— Добре, Джеси, ставай. Тръгваме.
— Чакайте, чакайте!
— Какво да чакам? Казах да ставаш! Да вървим. Водя следствие за убийство и няма да си губя времето за…
— Добре де, добре, ще ви кажа. Видях всичко, разбирате ли? Всичко видях.
Хари впери поглед в него.
— За площадката ли говориш? Че си видял убийството на площадката, така ли?
— Всичко видях бе, човек.
Бош отново седна.
8.
Не позволи на Джеси Митфорд да продължи, докато не подпише декларацията за отказ от право на адвокат. Нямаше значение, че вече се водеше свидетел на убийството, извършено на площадката при Мълхоланд. На каквото и да беше присъствал, причината да е там бе собственото му провинение — проникване в чужда собственост и дебнене на звезда. Детективът трябваше да се погрижи в следствието да няма никакви грешки, за да не допусне евентуалното съдебно дело да бъде прекратено заради процедурни нарушения. Залозите бяха високи, феберейците винаги се извъртаха и той знаеше, че трябва да го направи според всички правила.
— Добре, Джеси — каза Бош, след като младежът подписа декларацията. — Разкажи ми какво си видял и чул на площадката. Ако си откровен и ми съдействаш, ще сваля всички обвинения и ще си тръгнеш като свободен човек.
Формално преувеличаваше правомощията си. Не можеше да сваля обвинения, нито да сключва сделки със заподозрени престъпници. В този случай обаче не се и налагаше, тъй като на Митфорд още не му бяха предявили никакви официални обвинения. Всъщност Хари предлагаше да не повдига обвинение срещу канадеца в замяна на неговото искрено съдействие.
— Разбирам — отвърна хлапакът.
— Не забравяй, само истината. Само каквото си видял и чул. Нищо друго.
— Разбирам.
— Протегни си ръцете.
Джеси се подчини и Бош свали белезниците на Ферас със собствения си ключ. Митфорд веднага заразтрива китките си. Това напомни на Хари как Рейчъл разтриваше китките на Алиша Кент.
— Сега по-добре ли се чувстваш?
— Да, благодаря — отвърна канадецът.
— Хубаво, тогава да започнем отначало. Разкажи ми откъде идваш, къде отиваш и точно какво видя на площадката.
Митфорд кимна и двайсетина минути описва историята си, която започваше на Холиуд Булевард с купуването на „звездната карта“ от улична сергия и дългото изкачване пеш по хълмовете. Пътуването му отнело почти три часа и това навярно до голяма степен обясняваше излъчващата се от тялото му миризма на пот. Когато стигнал на Мълхоланд Драйв, вече се стъмвало и бил уморен. В къщата, в която според картата живеела Мадона, царял мрак. Певицата очевидно я нямало. Разочарован, младежът решил да си почине от дългото ходене и да види дали поп звездата няма да се прибере по-късно. Намерил си място зад някакви храсти, където можел да се облегне на стената около жилището на преследваната от него плячка — естествено момчето не използва същата дума, — и зачакал. По някое време заспал, ала нещо го събудило.
— Какво те събуди? — прекъсна го Бош.
— Гласове. Чух гласове.
— Какво казаха?
— Не знам. Просто се събудих от тях.
— На какво разстояние от площадката се намираше?
— Нямам представа. На петдесетина метра. Бях доста далече.
— Какво казаха, след като вече се събуди и можеше да ги чуеш?
— Нищо. Млъкнаха.
— Добре, тогава какво видя, когато се събуди?
— Видях три коли, паркирани до площадката. Едната беше порше, другите две бяха по-големи. Не знам марката, ама май бяха еднакви.
— Видя ли хората на площадката?
— Не, не видях никой. Беше тъмно. После обаче Пак чух глас, идваше пак оттам. От мрака. По-Скоро беше вик. Точно в момента, в който погледнах, видях два кратки проблясъка и чух гърмежи. Приглушени. На площадката зърнах някой, беше коленичил. Нали разбирате, осветиха го Проблясъците. Ама беше за много кратко и не видях нищо повече.
Бош кимна.
— Добре, Джеси. Добре се справяш. Хайде пак да повторим тоя момент, за да сме сигурни, че съм те разбрал вярно. Ти спиш, после те събуждат гласове, поглеждаш и виждаш трите коли. Дотук така ли е?
— Да.
— Добре, ясно. После пак чуваш глас и поглеждаш към площадката. И точно в тоя момент прозвучават изстрелите. Нали така?
— Точно така.
Хари отново кимна. Ала знаеше, че Митфорд може просто да му казва онова, което си мисли, че иска да чуе. Трябваше да изпита хлапето, за да се увери, че говори истината.
— Виж сега, ти каза, че на проблясъка от изстрела си видял жертвата да пада на колене, нали така?
— Не, не точно.
— Тогава ми кажи точно какво видя.
— Мисля, че той вече беше на колене. Случи се толкова бързо, че не го видях да коленичи, както
