рани.
— Куршумът влиза и си остава вътре, чиста работа.
Ферас произнесе репликата като телевизионна реклама и се засмя на собствената си шега. Бош се замисли за съдържанието, което се криеше зад нея. Бяха предупредили Стенли Кент, че професията му го прави уязвим. В отговор той си беше купил оръжие за самозащита.
И сега детективът се басираше, че купеното от Кент оръжие е било използвано срещу самия него — беше го убил терорист, извикал: „Аллах“, докато бе натискал спусъка. Що за свят е това, зачуди се Хари, в който някой събира смелост да застреля друг човек, като призовава на помощ своя Бог!
— Кофти начин да умреш — отбеляза партньорът му.
Бош го погледна над бюрата и попита:
— Знаеш ли какво научава човек в тая професия?
— Не, какво?
— Че няма добър начин да умреш.
9.
Хари отиде в кабинета на капитана да си налее кафе и когато бръкна в джоба си за един долар, напипа визитката на Бренър и тя му напомни за молбата на федералния агент да го осведоми дали наистина са открили свидетел. Бош обаче току-що беше докладвал на лейтенант Гандъл за получените от младия канадец сведения и двамата бяха решили засега да не разгласяват за Митфорд. Поне до брифинга в девет, когато щеше да стане ясна позицията на феберейците. Ако федералните власти имаха намерение да оставят ЛАПУ в следствието, брифингът щеше да го покаже. И тогава щеше да настане моментът за търгуването. Бош щеше да им разкрие разказа на свидетеля в замяна на участие в разследването.
Междувременно Гандъл му каза, че ще прати нов доклад до шефовете на Управлението. Думата „Аллах“, която беше изскочила при разпита на хлапето, го задължаваше да информира началството за растящата сериозност на случая.
Бош се върна с кафето на бюрото си и се зае да разглежда веществените доказателства от площадката и къщата, в която бяха държали в плен Алиша Кент, докато съпругът й не изпълни искането на убийците.
Вече знаеше за повечето неща, открити на мястото на убийството. Започна да вади личните вещи на Стенли Кент от пликчетата. Те вече бяха анализирани от криминалистите и спокойно можеше да ги докосва с голи ръце.
Първо взе блекберито на физика. Не беше на „ти“ с дигиталния свят и си го признаваше. Поливаше мобилния си телефон, но той беше прост модел — можеше да води с него разговори, да записва телефонни номера, но нищо повече, поне доколкото знаеше. И естествено, напълно се обърка, когато се опита да проучи това устройство от по-висок клас.
— Трябва ли ти помощ, Хари?
Бош вдигна поглед. Ферас му се усмихваше. Бош се срамуваше от техническата си неграмотност, ала не до такава степен, че да не приеме помощ.
— Знаеш ли как се работи с това чудо?
— Естествено.
— Тоя мобифон има и имейл, нали?
— Би трябвало.
Хари трябваше да се изправи, за да подаде устройството през бюрата.
— Вчера към шест на Кент е пратен имейл от адреса на жена му. В него е била нейната снимка, показваща я вързана на леглото им. Искам да я намериш и да видиш дали някак си можем да я принтираме. Трябва пак да разгледам тая снимка, само че я искам увеличена.
Ферас вече работеше с блекберито.
— Няма проблем — отвърна той. — Мога просто да препратя имейла до себе си, после ще го отворя и ще го разпечатам.
И започна да пише с палци на миниатюрната клавиатура. На Хари му приличаше на детска игра. Не разбираше защо хората все трескаво пишат на мобифоните си. Беше сигурен, че това е някакво предупреждение, признак за упадък на цивилизацията или човечеството, ала не можеше да намери точното обяснение за онова, което интуитивно усещаше. Дигиталният свят винаги се рекламираше като велико постижение, но той си оставаше скептик.
— Добре, намерих го и го препратих — съобщи Ферас. — Сигурно ще пристигне след една-две минути и тогава ще го разпечатам. Друго?
— Има ли данни на кого е звънял и кой му се е обаждал?
Без да отговори, партньорът му отново занатиска клавишите.
— За какъв период ти трябва информация?
— Засега ми направи справка до вчера на обяд.
— Готово, на екрана е. Искаш ли да ти покажа как се работи с това нещо, или само да ти дам номерата?
Бош се изправи и заобиколи бюрата, за да надзърне над рамото му към мъничкия екран.
— Засега само ми обясни набързо, по-късно ще ми покажеш по-подробно. Ако почнеш да ме обучаваш сега, завинаги ще си останем тук.
Ферас кимна и се усмихна.
— Е, ако Кент се е обаждал или са му звънили от номер, който е въведен в контактите на блекберито, разговорът е посочен под името, свързано с номера от контактите.
— Ясно.
— Тук виждам много разговори с офиса му, различни болници и имена от контактите — сигурно лекари, с които е работил. Всичко това само от вчера Следобед. Три пъти е говорил с „Вари“, предполагам, че е партньорът му. Проверих в онлайн архива на търговския регистър. „К енд К Медикъл Физисистс“ е собственост на Кент и някой си Бари Келбър.
Бош кимна.
— Да, това ми напомня, че сутринта трябва първо да разговаряме с партньора му.
Наведе се над работното място на Ферас и се пресегна да вземе бележника от собственото си бюро. После записа името Бари Келбър, докато по-младият детектив продължаваше да преглежда телефонните записи.
— Виж сега, от шест нататък Кент е започнал да звъни ту в дома си, ту на мобилния телефон на съпругата си. Имам чувството, че не са му отговаряли, защото за три минути са регистрирани десет Цозвънявания. Просто безуспешно се е опитвал да Се свърже с нея. Всички обаждания са след като е Получил имейла от адреса на жена си.
Картината в главата на Бош малко по малко започваше да се оформя. За Кент това трябваше да е било нормален работен ден, с телефонни разговори С познати му хора и места, ала после пристига съобщението от акаунта на Алиша. Той вижда снимката и започва да звъни в дома си. Жена му не отговаря, което го уплашва още повече. Накрая се Подчинява на инструкциите от имейла. Но въпреки всичките му усилия, макар че изпълнява заповедите, на площадката го застига смъртта.
— Тогава къде се е получил фал? — гласно попита Бош.
— Какво искаш да кажеш, Хари?
— На площадката. Все още не разбирам защо Са го убили. Той е изпълнил исканията им. Предал им е радиоактивния материал. Къде се е получил фал?
— Нямам представа. Може да са го убили, защото е видял лицето на единия.
— Свидетелят твърди, че убиецът е бил с маска.
— Ами тогава може изобщо да не се е получил фал. Може още отначало да са възнамерявали да го убият. Направили са оня импровизиран заглушител, сещаш ли се? И както оня е извикал „Аллах“, не ми се струва нещо да се е объркало. Явно всичко е вървяло по техния план.
Бош кимна.
— Обаче ако планът им е бил такъв, защо са убили него, а нея — не? Защо са оставили свидетел?
