— Не знам, Хари. Ама убийството на жени не е ли забранено при тия консервативни мюсюлмани? Де да знам, може да им затваря пътя за нирваната, рая или там както му викат.
Хари не отговори, защото не познаваше обичаите, за които така грубо говореше партньорът му. Въпросът обаче му показваше, че в този случай е нагазил в абсолютно чужди води. Беше свикнал да гони убийци, мотивирани от алчност, страст или някой от седемте смъртни гряха. Религиозният екстремизъм рядко се включваше в списъка.
Ферас остави блекберито и се върна към компютъра си. Подобно на мнозина детективи, предпочиташе да използва личния си лаптоп, защото служебните машини бяха стари, бавни и повечето пренасяха вируси като проститутка от Холиуд Булевард.
Съхрани документа, върху който работеше, и отвори имейла си. Препратеното от адреса на Кент съобщение вече беше пристигнало. Когато го отвори и видя снимката на голата и завързана на леглото Алиша Кент, Игнасио подсвирна.
— Да, това няма как да не е свършило работа.
С което искаше да каже, че разбира защо Кент е предал цезия. Ферас беше женен от няма и година и очакваше бебе. Бош едва започваше да опознава младия си партньор, ала вече беше наясно, че е влюбен в съпругата си до уши. Под стъкления плот на бюрото му имаше колаж от нейни снимки. Под стъклото откъм своята страна на работното място Хари държеше снимки на жертвите, чиито убийци все още издирваше.
— Разпечатай ми снимката — рече Хари. — Уголеми я, ако можеш. И давай, продължавай да си играеш с тоя телефон. Виж дали ще откриеш още нещо.
Върна се на бюрото си и седна. Ферас уголеми и разпечата снимката на цветния принтер в дъното на детективската стая. После я донесе на Бош.
Хари вече си беше сложил очилата за четене, обаче освен това извади от чекмеджето и правоъгълна лупа — беше я купил, когато забеляза, че диоптърът му вече не е достатъчен за внимателно разглеждане отблизо. Никога не я използваше, когато наоколо имаше повече колеги. Не искаше да дава повод на другите да му се присмиват — независимо дали е само на шега.
Остави разпечатката на бюрото и се наведе над нея с лупата. Първо проучи начина, по който крайниците на жената бяха стегнати зад тялото й. Нападателите бяха използвали шест вързалки, по една за всяка китка и глезен, една, за да завържат глезените един за друг, и последната, за да свържат вързалките на китките с тези на глезените.
Изглеждаше прекалено сложно. Бош не би постъпил така, ако искаше бързо да завърже съпротивляваща се жена. Щеше да използва по-малко вързалки и да го направи по-лесно и бързо.
Не беше сигурен какво означава това и дали изобщо означава нещо. Може би Алиша Кент не беше оказала никаква съпротива и в замяна на покорството й нейните похитители бяха използвали повече вързалки, за да облекчат мъките й, докато е завързана на леглото. Струваше му се, че по този начин ръцете и краката й не са били опънати до пределна степен зад тялото й.
И все пак, като си спомняше охлузванията по китките на жената, той съзнаваше, че така завързана гола на леглото, Алиша Кент очевидно се е мъчила много. В крайна сметка единственото заключение от анализа на снимката беше, че трябва отново да разговаря с нея и да я разпита по-подробно за случилото се.
Записа въпросите си за начина на завързване на чиста страница в бележника си. Възнамеряваше да ги допълни, когато се подготвяше за следващия й разпит.
Докато изучаваше снимката, не му хрумна нищо друго. Когато приключи, запрелиства криминалистичните доклади от огледа на площадката. И тук нищо не привлече вниманието му, затова бързо премина към докладите и веществените доказателства от дома на семейство Кент. Тъй като с Бренър по спешност бяха напуснали къщата, за да отидат в „Сейнт Агата“, Хари не беше присъствал, когато криминалистите бяха търсили следи, оставени от похитителите. Нямаше търпение да види какво са открили.
Ала имаше само един плик за веществени доказателства и той съдържаше черните найлонови вързалки, с които бяха стегнати китките и глезените на Алиша Кент и които Рейчъл Уолинг беше прерязала, за да я освободи.
— Я чакай. — Бош вдигна прозрачния плик. — Само това ли са взели от дома на Кент?
— Само това ми дадоха. Провери ли в списъка на веществените доказателства? Би трябвало да е записано. Може все още да обработват някакви материали.
Хари прегледа донесените от партньора му документи и намери списъка. Всички вещи, събрани на местопрестъплението, винаги се вписваха в официален формуляр. Това помагаше за лесното проследяване на поредността им.
Установи, че списъкът съдържа множество обекти, които криминалистите бяха взели от къщата, повечето косъмчета и нишки. Това трябваше да се очаква, макар че не се знаеше дали са свързани със заподозрените. Обаче през всичките си години като детектив Бош още не се беше натъквал на абсолютно „чисто“ местопрестъпление. Това беше основен природен закон — когато се извършва престъпление, винаги остават следи, колкото и незабележими да са. Винаги има контакт между престъпника и околната среда. Просто трябва да откриеш следите.
Всички вързалки бяха въведени в списъка поотделно, следвани от многобройни косми и нишки, които произхождаха от най-различни места: от килима на спалнята до решетката на мивката в тоалетната за гости. Подложката на мишката от компютъра в офиса също фигурираше във формуляра, както и капачка за обектив на фотоапарат „Никон“, открита под леглото в спалнята. Последният ред се стори на Бош най- интересен. Вещественото доказателство беше описано просто като „пепел от цигара“.
Нямаше представа каква доказателствена стойност може да има цигарената пепел.
— Дали в Криминалистични експертизи е останал някой от групата, която е правила огледа в дома на Кент? — попита той.
— Преди половин час бяха двама — отвърна Ферас. — Бъз Йейтс и оная жена от дактилоскопията, дето все й забравям името.
Бош вдигна телефонната слушалката и набра номера на криминалистиката.
— Отдел „Криминалистични експертизи“, Йейтс.
— Тъкмо с теб исках да приказвам, Бъз.
— Кой се обажда?
— Хари Бош. За огледа в дома на Кент. Обясни ми за тая пепел от цигара, дето сте я събрали.
— Всъщност беше цигара, изгоряла докрай — цялата беше станала на пепел. Агентката от ФБР, която присъстваше, ме помоли да я събера.
— Къде беше цигарата?
— Тя я намери върху тоалетното казанче в спалнята за гости. Явно някой си е оставил цигарата, докато се изпикае, и после я е забравил. Беше изгоряла напълно.
— Значи всъщност е намерила само пепел, така ли?
— Точно така. Приличаше на сива гъсеница. Обаче тя ни помоли да й я съберем. Каза, че в тяхната лаборатория може би щели да успеят да направят нещо с…
— Чакай малко, Бъз. Ти да не си й дал вещественото доказателство?
— Ами, горе-долу. Да. Тя…
— Какво значи „горе-долу“? Или си й го дал, или не си. Даде ли на агент Уолинг пепелта от цигара, събрана от местопрестъплението, за което отговарям аз?
— Да — призна Йейтс. — Ама чак след дълги спорове и уверения, Хари. Тя каза, че в изследователската лаборатория на Бюрото можели да анализират пепел и да определят вида тютюн, което им позволявало да установят от коя страна произхожда. Ние не правим такива анализи, Хари. Много сме далече от тях. Агентката твърдеше, че било важно за следствието, защото имало вероятност да става дума за чуждестранни терористи. Та затова се съгласих. Тя ми разказа, че веднъж работела по разследване на умишлен палеж и намерили пепел от цигарата, с която бил запален пожарът. Успели да определят вида тютюн и това ги отвело до конкретен заподозрян.
— И ти й повярва?!
— Ами… да, повярвах й.
— И си й дал моето веществено доказателство.
