Но като оставеше всичко това настрани, Хари имаше един главен мотив да харесва началника. Преди две години той го беше върнал на работа. Скоро след пенсионирането си Бош осъзна, че е сбъркал с преждевременното си оттегляне, и тогава новият началник го прие обратно. Това предопределяше лоялността на детектива и бе единствената причина за срещата в „Донът Хоул“.
Шефът на полицията седна срещу него.
— Имате късмет, детектив. Ако беше друг ден, щях да съм минал и заминал оттук още преди час. Снощи обаче работих до късно — участвах в срещи на участниците в програмите ни за превенция на престъпността в три различни квартала.
Вместо да отвори кесията, началникът я разкъса по дължина и почна да си яде донътите. Бяха с пудра захар и шоколадова глазура.
— Ето го най-опасния убиец в града. — Той взе донъта с глазурата и го захапа.
Бош кимна.
— Имате право.
Усмихна се неловко и се опита да стопи леда. Предишната му партньорка Киз Райдър наскоро се беше върнала на работа след тежко раняване. Бяха я прехвърлили от Грабежи и убийства в кабинета на началника, където беше работила и по-рано.
— Как е старата ми партньорка, господин началник?
— Киз ли? Киз е добре. Справя се отлично с работата и мисля, че е на точното място.
Хари отново кимна. Май почваше да му става навик.
— А вие на точното място ли сте, детектив?
Бош го погледна и се зачуди дали няма предвид прескачането на командната йерархия. Преди да успее да измисли какво да отговори, му беше отправен нов въпрос.
— Заради убийството на площадката при Мълхоланд ли сте тук?
Бош пак кимна. Предполагаше, че лейтенант Гандъл е осведомил ръководството и началникът до известна степен е информиран за случая.
— Всяка сутрин тренирам по един час, само за да мога да ям такива неща — поясни шефът на полицията. — Пращат ми сводките по факса и ги чета, докато въртя педалите. Знам, че сте поели случая на площадката и че той е привлякъл интереса на ФБР. Освен това сутринта ми се обади капитан Хадли. Според него имало елемент на тероризъм.
Включването на Дон Фишека и СВС в играта изненада Бош.
— Какво е предприел капитан Хадли? — попита той. — Не ми се е обаждал.
— Както обикновено. Проверява нашите източници на информация, опитва се да установи връзки с феберейците.
Хари за кой ли път само кимна.
— Е, какво имате да ми казвате, детектив? Защо дойдохте тук?
Бош му описа случая по-подробно, като подчерта участието на ФБР и вероятния опит на Бюрото да измести ЛАПУ от собственото му разследване. Призна приоритетността на липсващия цезий, който бе истинската причина за интереса на федералните власти. Само че ставаше дума за убийство, което попадаше под юрисдикцията на Управлението. Изброи събраните веществени доказателства и изложи някои от теориите, които обмисляше.
Докато стигне до края, началникът вече беше изял донътите си. Избърса устата си със салфетка и преди да отговори, си погледна часовника. Първоначално отпуснатите пет минути отдавна бяха изтекли.
— Какво пропуснахте да ми кажете? — попита шефът.
Бош сви рамене.
— Почти нищо. Само едно незначително сдърпване с някакъв агент в къщата на жертвата, обаче от това едва ли ще последва нещо.
— Партньорът ви защо не е с вас? Защо чака в колата?
Хари разбра. Началникът беше видял Ферас на идване, когато оглеждаше паркинга.
— Имаме известно разногласие за това как да действаме. Той е добро хлапе, но е готов прекалено лесно да отстъпи на феберейците.
— А ние в ЛАПУ — не, естествено.
— Не и ако зависи от мен.
— Партньорът ви смята ли, че е редно да прескочите командната верига и направо да се обърнете към мен?
Бош сведе поглед към масата. В гласа на началника звучаха строги нотки.
— Всъщност не. Идеята не беше негова. Аз настоях. Просто смятам, че нямаме достатъчно време да…
— Не е важно какво смятате. А какво сте направили. Така че, ако бях на ваше място, нямаше да споменавам на никого за тази среща. Аз ще постъпя по същия начин. Никога повече не правете така, детектив. Наясно ли сме с това?
— Да, напълно.
Началникът хвърли поглед към стъклената витрина, в която бяха изложени тавите с донъти.
— И между другото, откъде знаете, че идвам тук?
Бош сви рамене.
— Не си спомням. Просто го знам отнякъде.
Шефът обаче може би си мислеше, че източникът е предишната му партньорка.
— Не е от Киз, ако това имате предвид — побърза да каже Бош. — Просто всички го знаят.
Началникът на полицията кимна.
— Жалко. Тук ми харесваше. Удобно, вкусни донъти и господин Мин е наистина любезен. Много жалко.
Бош разбираше, че сега шефът ще трябва да промени навиците си. Не го устройваше всички да знаят къде и кога може да бъде открит.
— Съжалявам — рече той. — Но ако ми позволите, бих ви препоръчал едно място на Фермерския пазар, казва се „Бобс Кофи енд Донътс“. Не ви е точно на път, ама кафето и донътите ги бива.
Шефът замислено кимна.
— Ще го имам предвид. Добре, какво искате от мен, детектив Бош?
Хари реши, че началникът явно иска да преминат по същество.
— Трябва да продължа с разследването и за тая цел се налага да имам достъп до Алиша Кент и до партньора на нейния съпруг, някой си Келбър. И двамата са при феберейците и ми се струва, че достъпът ми до тях беше отрязан преди около пет часа.
И след кратко мълчание Бош стигна до същината на тази непланирана среща.
— И затова съм тук. Нуждая се от достъп. Предполагам, че можете да ми го осигурите.
— Освен поста ми в Управлението, аз съм член на Междуведомствената контратерористична спецчаст — каза началникът. — Мога да се обадя на някои хора, да вдигна гюрултия и навярно да ви осигуря достъп. Както вече споменах, отделът на капитан Хадли вече работи по случая и той може би ще е в състояние да установи нужните контакти. В миналото са ни държали на тъмно за такива неща. Мога да повдигна въпроса, да се обадя на директора на Бюрото.
Това прозвуча на Бош като обещание за подкрепа.
— Знаете ли какво е гастроезофагеален рефлукс, детектив?
— Моля?
— Това е състояние, при което стомашната киселина се връща в гърлото ти. И пари, детектив.
— Аха.
— Искам да кажа, че ако предприема тези ходове и ви осигуря нужния достъп, не желая да се получи никакъв рефлукс. Разбирате ли ме?
— Разбирам.
Началникът повторно си избърса устата и остави салфетката върху разкъсаната кесия. После я смачка на топка, като внимаваше да не посипе черния си костюм с пудра захар.
— Ще се обадя на когото трябва, обаче няма да е лесно. Убягва ви политическото значение на случая, нали, Бош?
