Хари го погледна въпросително.
— Цялостната картина, детектив. За вас това е разследване на убийство. А всъщност е много повече. Разберете, на федералните власти им е изключително изгодно това нещо на площадката да е елемент от терористичен заговор. Една стопроцентова вътрешна опасност до голяма степен ще отклони общественото внимание и ще отслаби напрежението в други точки. Войната се провали, изборите бяха пълна катастрофа. Освен това имаме Близкия изток, цената на бензина и ниския президентски рейтинг. Списъкът е безкраен, а тук има възможност за изкупление. Шанс да компенсират грешките в миналото. Да изместят посоката на общественото внимание и да променят общественото мнение.
— Искате да кажете, че може да опитат да протакат, даже да преувеличат опасността, така ли?
— Нищо не искам да кажа, детектив. Просто се мъча да ви покажа нещата в друга перспектива. В такива случаи трябва да имате предвид политическата ситуация. Не може да се движите като слон в стъкларски магазин — което в миналото е било запазената ви марка.
Хари за пореден път кимна.
— И отгоре на всичко трябва да се съобразявате с политиката на местно равнище — продължи началникът. — В градския съвет има човек, който ме дебне и само чака да се издъня.
Имаше предвид Ървин Ървинг, дългогодишен заместник-началник в Управлението, когото беше уволнил. Онзи се беше кандидатирал за градски съветник и го бяха избрали. Сега беше най-жестокият критик на Управлението и неговия началник.
— Ървинг ли? Той има само един глас в съвета.
— Обаче знае много тайни. И това му позволи да изгради политическата си база. След изборите ми прати есемес. Само две думи, „Очаквай ме“. Не му давайте възможност да се възползва от случая, детектив.
Началникът се изправи и каза:
— Премислете нещата и внимавайте. И не забравяйте: никакъв рефлукс. Никакви рикошети.
— Слушам.
Началникът на полицията се обърна и кимна на шофьора си. Бодигардът тръгна към изхода и отвори вратата пред шефа си.
13.
Бош не каза нищо, докато не излязоха от паркинга. По това време на деня Холивудската магистрала вече беше задръстена от пътуващите за работа, затова той реши, че е по-добре да мине по градските улици. Най-бързият път до центъра беше Сънсет Булевард.
Ферас изтърпя само две преки, преди да попита какво е станало.
— Не се бой, Игнасио. И двамата още сме на работа.
— Добре де, какво стана?
— Каза, че си бил прав. Че не е трябвало да прескачам йерархията. Но обеща да се обади на някои хора и да се опита да задвижи нещата с Бюрото.
— Значи да изчакаме и ще видим, така ли?
— Да.
Известно време пътуваха в мълчание, после Бош повдигна въпроса за намерението на партньора си да помоли да го прехвърлят.
— Все още ли искаш да разговаряш с лейтенанта?
Ферас не отговори веднага. Явно се чувстваше неловко.
— Не знам, Хари. Все още ми се струва, че така ще е най-добре. И за двамата. Може би по-лесно се сработваш с партньорки.
Бош за малко да се засмее. Хлапето не познаваше Киз Райдър, предишната му партньорка. Тя никога не се съгласяваше с него. Също като Игнасио, Киз възразяваше всеки път, щом Бош речеше да се наложи. Тъкмо се канеше да му го обясни, когато мобифонът му започна да звъни и той го извади. Търсеше го лейтенант Гандъл.
— Къде си, Хари?
Гласът му звучеше по-високо и настойчиво от обикновено. Беше развълнуван от нещо и Бош се зачуди дали вече не е научил за срещата в „Донът Хоул“. Нима началникът го беше издал?
— На Сънсет. Идваме в Управлението.
— Подминахте ли вече Силвър Лейк?
— Още не.
— Добре. Насочете се натам. Отидете в почивния комплекс при язовира.
— Какво става, лейтенант?
— Намерили са колата на Кент. Хадли и неговите хора вече организират командния пункт. Помолиха да пратим детективи.
— Хадли ли? Защо е там? Защо им е команден пункт?
— В звеното на Хадли получили сигнал и го проверили, преди да решат да ни осведомят. Колата е паркирана пред къща, която е собственост на лице, представляващо интерес. Искат да отидеш там.
— „Лице, представляващо интерес“ ли? Какво значи това?
— В къщата живее човек, от когото се интересува СВС. Някакъв тип, когото подозират в симпатии към терористи. Не са ми известни всички подробности. Просто иди там, Хари.
— Ясно. Веднага отиваме.
— Обади ми се и ме информирай какво става. Ако ти трябвам там, само ми звънни.
Естествено Гандъл всъщност нямаше желание да напуска кабинета си, за да отиде на място. Това щеше да забави изпълнението на административните му задължения. Бош затвори и се опита да увеличи скоростта, ала прекалено натовареният трафик не му позволи. Той предаде на Ферас малкото, което беше научил от лейтенанта.
— Ами ФБР? — попита партньорът му.
— Какво по-точно?
— Знаят ли?
— Не попитах.
— Ами брифингът в десет?
— По-късно ще мислим за това.
След десет минути най-после стигнаха до Силвър Лейк Булевард и Бош зави на север. Този район носеше името си от язовира Силвър Лейк, който се намираше в центъра на общо взето средна класа квартал с бунгала и следвоенни къщи с изглед към водата.
Наближиха почивния комплекс и Хари видя два лъскави черни джипа, обичайните коли на СВС. Явно винаги беше лесно, помисли си, да осигуряваш финансови средства за звено, което би трябвало да преследва терористи. Освен това имаше две патрулки и камион на градската служба „Чистота“. Бош спря зад едната патрулна кола и с Ферас слязоха.
Група мъже в черни униформи, също отличителен белег на СВС, се бяха струпали около сваления заден капак на първия джип. Бош тръгна натам, следван на няколко крачки от партньора си. Мъжете им направиха път — и ето, че на задния капак седеше капитан Дон Хадли. Детективът никога не се беше срещал лично с него, ала често го виждаше по телевизията — едър червендалест мъж с пясъчноруса коса. Четирийсетинагодишен. Имаше вид на човек, който е прекарал половината си живот във фитнеса. Заради руменото си лице изглеждаше така, сякаш се е напрегнал или е затаил дъх.
— Бош? — попита Хадли. — Ферас?
— Аз съм Бош. Това е Ферас.
— Добре, че дойдохте, момчета. Струва ми се, че скоро ще решим вашия случай. Чакаме само един от моите хора да донесе заповедта за обиск и влизаме.
Той се изправи и даде знак на един от групата. Поведението му излъчваше прекалена самоувереност.
— Перес, провери какво става със заповедта. Омръзна ми да чакам. После се свържи с наблюдателния пост и виж какво става горе.
