После пак се обърна към детективите.
— Елате с мен, момчета.
Бош и Ферас го последваха. Той ги заведе зад боклукчийския камион, за да могат да разговарят насаме, зае командирска поза с крак върху задната броня на камиона и опря лакът върху коляното си. Хари забеляза, че носи оръжието си в кобур, здраво стегнат с ремък на дясното му бедро. Като каубой от Дивия запад, само че не носеше револвер, а полуавтоматичен пистолет. Дъвчеше дъвка и не се опитваше да го скрие.
Бош беше чувал много истории за Хадли. И сега имаше предчувствието, че лично ще участва в една от тях.
— Исках да сте тук, за да участвате, момчета — започна шефът на СВС.
— В какво да участваме, капитане? — попита Бош. Хадли потри ръце.
— Намерихме вашия крайслер триста на две преки оттук, на една от улиците до язовира. Номерът отговаря на обявения за издирване. Видях крайслера с очите си. Това е колата, която търсим.
Хари кимна. Дотук добре. А по-нататък?
— Къщата, пред която е паркирана, е собственост на Рамин Самир — продължи капитанът. — Човек, когото от няколко години наблюдаваме. Лице, представляващо огромен интерес, така да се каже.
Името звучеше познато на Бош, ала в първия момент той не успя да се сети откъде.
— И защо представлява интерес, капитане?
— Рамин Самир е известен като привърженик на религиозни организации, които се стремят да навредят на американския народ и да накърнят нашите интереси. Нещо повече, той учи нашите младежи да мразят родината си.
Последните думи събудиха паметта на Бош.
Не си спомняше от коя близкоизточна страна произхожда Рамин Самир, обаче знаеше, че е бил гостуващ професор по международна политика в Калифорнийския университет, спечелил си широка известност с антиамериканските си позиции в аудиторията и пред медиите.
Преди терористичните атентати на 11 септември Самир вдигаше голяма шумотевица в пресата. След тях шумотевицата прерасна в грохот. Той открито твърдеше, че атентатите са оправдани поради намесите и агресията на Съединените щати по целия свят. И с вниманието, което привлече, успя да се превърне едва ли не в „официален“ антиамерикански оратор, хулеше американската политика по отношение на Израел, протестираше срещу военните действия в Афганистан и обявяваше войната в Ирак за чиста проба грабеж на петрол.
Така се задържа няколко години в ролята на агент-провокатор, гостуваше на всевъзможни предавания по информационните кабелни телевизии, в които обикновено всички само се надвикват. Беше идеален фон и за десните, и за левите, винаги готов да стане в четири сутринта, за да участва в неделния сутрешен блок на телевизиите по Източното крайбрежие.
Междувременно използваше трибуната и известността си, за да спомогне за създаването и финансирането на някои организации и в академичните среди, и извън тях, организации, които скоро бяха обвинени от консервативни групи и разследващи журналисти във връзка, поне непряка, с царя на терора Осама бен Ладен. Но въпреки че Самир често беше под следствен, срещу него така и не повдигнаха обвинение. От Калифорнийския университет обаче го уволниха по технически причини — в уводна статия за „Лос Анджелис Таймс“, в която твърдеше, че Иракската война е планирана от американците като геноцид срещу мюсюлманите, той не беше посочил, че изразява само своето мнение, а не това на учебното заведение.
И така петнайсетте минути слава на Самир изтекоха. Медиите постепенно престанаха да го взимат на сериозно, виждаха в него единствено самовлюбен провокатор, правещ странни изявления, за да привлече вниманието към себе си, вместо задълбочено да анализира злободневните проблеми. Накрая той дори нарече една от организациите си Младежка асоциация за мюсюлманската кауза, с което дублира английските инициали на отдавна наложилата се и международно известна Младежка християнска асоциация5 и тя го даде под съд.
Звездата на Самир залезе и той изчезна от публичната сцена. Бош не си спомняше кога за последен път го е виждал по телевизията или във вестниците. Ала като се оставеше настрана цялата реторика, фактът, че срещу Самир така и не бе повдигнато обвинение по времето, в което климатът в Съединените щати беше нажежен от страх от неизвестността и от стремеж за мъст, показваше на Хари, че тук не се крие нищо. Ако зад дима имаше огън, сега Рамин Самир щеше да е в затворническа килия или зад оградата на Гуантанамо. Човекът обаче си живееше край Силвър Лейк, така че детективът се отнасяше скептично към твърденията на капитан Хадли.
— Спомням си го — отвърна Бош. — Той само приказваше, капитане. Никога не е имало сериозна връзка между Самир и…
Хадли вдигна показалец като учител, призоваващ за тишина.
— Никога не е била установена сериозна връзка. Само че това не значи нищо. Тоя тип събира пари за Палестински джихад и други мюсюлмански каузи.
— За Палестински джихад ли? Какво е това? И какви мюсюлмански каузи? Нима твърдите, че не съществуват законни мюсюлмански каузи?
— Виж, твърдя само, че е кофти тип и че точно пред къщата му е паркирана кола, използвана за убийство и кражба на цесии.
— Цезий — обади се Ферас. — Откраднатото вещество се казва цезий.
Хадли явно не беше свикнал да го поправят. Присви очи и известно време втренчено се взираше в младия детектив.
— Както и да е. Няма голямо значение как му викаш, синко, ако го изсипе в ей оня язовир там или е в дома му и прави от него бомба, докато ние киснем тука и чакаме да ни издадат заповедта за обиск.
— От ФБР не споменаха, че представлява опасност, ако се разпространи във вода — отбеляза Бош.
Капитанът поклати глава.
— Няма значение. Важното е, че представлява опасност. Сигурен съм, че от ФБР са ви го казали. Е, в Бюрото може да си приказват, ние пък ще направим нещо по въпроса.
Хари реши да поохлади дискусията. Всичко се развиваше прекалено бързо.
— Значи искате да го обискирате, така ли? — попита той.
Хадли дъвчеше дъвката си с бързи и резки движения на челюстите. Като че ли не усещаше силната воня на боклук, която се носеше от камиона.
— Ще го обискираме, точно така. Веднага щом получим заповедта.
— Как успяхте да намерите съдия, който да подпише такава заповед въз основа на открадната кола, паркирана пред къщата? — осведоми се Бош.
Хадли махна на един от хората си и извика:
— Донеси пликовете, Перес! После се обърна към детектива. — Не е само това. Днес е ден за събиране на боклука. Пратих камиона на адреса и двама от моите изсипаха кофите, които бяха пред дома на Самир. Напълно законно, както ти е известно. И глей какво открихме.
Перес дотича с найлоновите пликове за веществени доказателства и ги подаде на началника си.
— Обадих се в наблюдателния пост, капитане — съобщи той. — Горе още е спокойно.
— Благодаря, Перес.
Хадли взе пликовете и се обърна към Бош и Ферас. Перес тръгна обратно към джипа.
— Наблюдателният ни пост е на едно дърво — с усмивка ги информира капитанът. — Моят човек ще ни съобщи, ако някой се появи, преди да сме готови.
После връчи пликовете на Хари. В два от тях имаше черни вълнени скиорски маски. В третия имаше лист хартия с нахвърляна на ръка карта. Бош внимателно я разгледа — пресичащи се черти, две от които обозначени като Ероухед и Мълхоланд. Веднага се виждаше, че това е сравнително точна скица на квартала, в който беше живял и умрял Стенли Кент.
Детективът му върна пликовете и поклати глава.
— Според мен трябва да поизчакате, капитане. Предложението му видимо порази Хадли.
— Да поизчакаме ли? Нищо няма да изчакваме. Мислиш ли, че ако тоя тип и неговите авери отровят язовира, хората в нашия град ще приемат такова обяснение — че сме поизчакали да проверим абсолютно
