— И аз така реших.
Хари се наведе напред.
— Но това означава нещо, Рейчъл. Хората, които са пратили СВС срещу Самир, са знаели кой е той и че е лесна мишена. Оставили са колата на Кент точно пред дома му, защото са били наясно как ще реагираме.
— Възможно е също да са искали да отмъстят на Самир.
— Какво имаш предвид?
— През всички тия години той излизаше по Си Ен Ен и раздухваше пожара. Може да са смятали, че вреди на каузата им, защото дава лице на врага и така възпламенява гнева на американците, затвърдява решимостта им.
Бош не разбираше.
— Според мен възбуждането на духовете е един от техните методи. Мислех, че харесват тоя човек.
— Възможно е. Трудно е да се каже.
Бош не беше сигурен накъде клони Уолинг. Ала когато тя се наведе към него, изведнъж видя, че е разярена.
— А сега да поговорим за теб и за това, че тотално прецакваш нещата още отпреди да намерят крайслера.
— Какви ги дрънкаш? Опитвам се да разкрия убийство. Това ми е…
— Да, опитваш се да разкриеш убийство с цената на това, че излагаш на опасност целия град с това дребнаво, егоистично и самодоволно настояване…
— Стига, Рейчъл! Да не мислиш, че нямам представа какви са рисковете?
Тя поклати глава.
— Явно не, щом криеш от нас ключов свидетел. Не виждаш ли какво правиш? Нямаш представа накъде отива следствието, защото си зает да криеш свидетели и да обезвреждаш с коварство федерални агенти.
Хари се облегна на стола, видимо изненадан.
— Така ли каза Максуел? Че съм го обезвредил с коварство?
— Няма значение какво е казал. Ние се опитваме да овладеем една потенциално катастрофална ситуация и не разбирам защо постъпваш по тоя начин.
— Съвсем логично е — отвърна Бош. — Когато изтикваш някой от собственото му следствие, естествено няма да знаеш какво възнамерява да прави той.
Уолинг протегна длани напред, сякаш за да спре връхлитащ влак.
— Добре, дай веднага да приключим с това. Казвай, Хари. Какъв е проблемът?
Той се втренчи в нея, после вдигна очи към тавана. Проучи горните ъгли на стаята и отново сведе поглед към агентката.
— Искаш да поговорим? Дай да се поразходим навън и да си поприказваме.
Рейчъл не се поколеба.
— Добре. Да се поразходим. И после ще ми дадеш Митфорд.
Изправи се и се обърна към вратата. Бош я забеляза как крадешком поглежда към решетката на климатичната инсталация високо на задната стена и това потвърди предположението му, че ги наблюдават.
Уолинг отвори незаключената врата. В коридора чакаха Бренър и още един агент.
— Отиваме да се поразходим — каза тя. — Сами.
— Приятно прекарване — отвърна партньорът й. — Ние пък ще останем тук, ще се мъчим да открием цезия и може би да спасим някой и друг човешки живот.
Уолинг и Бош не отговориха. Тя го поведе по коридора. Вече бяха пред вратата на асансьора, когато Хари чу зад себе си нечий глас.
— Ей, приятел!
Обърна се и в същия миг агент Максуел го блъсна с рамо в гърдите и го притисна в стената.
— Тоя път май нещо те превъзхождаме, а, Бош!
— Стига! — извика Рейчъл. — Клиф, престани!
Максуел пусна Бош и заотстъпва, но викна:
— Разкарай се от моята сграда, копеле! Разкарай се и да не си стъпил тук повече!
Уолинг го изблъска в първата отворена стая и му захлопна вратата под носа. В коридора вече бяха излезли още неколцина агенти да видят какво става.
— Няма нищо — каза Рейчъл.
Върна се при Хари и го натика в асансьора.
— Добре ли си?
— Боли ме само когато вдишвам.
— Тоя кретен е полудял!
Спуснаха се в гаража и излязоха по рампата на Лос Анджелис Стрийт. Уолинг поведе надясно. Отдалечаваха се от шума на магистралата. Рейчъл си погледна часовника и посочи една офис сграда с модерен дизайн и конструкция.
— Там има прилично кафе. Обаче нямам много време.
Това беше новата сграда на Осигурителния институт.
— Поредната федерална сграда — въздъхна Хари. — Агент Максуел може би смята, че и тя е негова.
— Би ли оставил тая тема, ако обичаш?
Той сви рамене.
— Просто съм изненадан, че Максуел изобщо е казал за срещата ни в къщата.
— Защо да не каже?
— Реших, че е оставен на пост, тъй като вече е в немилост заради някакво прецакване. Защо да признава, че сме го изиграли?
Уолинг поклати глава.
— Нищо не разбираш. Първо на първо, в Тактическо разузнаване няма хора в немилост. Работата е прекалено важна, за да държим неудачници. Второ, на него хич не му пука какво ще си помисли някой. Самият той си мислеше, че всички трябва да узнаят как прецакваш нещата ти.
Бош се опита да смени темата.
— Ще те попитам нещо. Там при вас знаят ли за нас с теб? За връзката ни имам предвид?
— След Ехо Парк няма как да не знаят. Само че остави всичко това, Хари. Точно днес не е важно. Какво ти става? Откраднат е достатъчно цезий, че да извадят от строя цяло летище, а теб все едно не те е грижа. Разглеждаш го като убийство. Да, убит е човек, но същината на въпроса е друга. Това е обир, Хари. Чат ли си? Трябвал им е цезият и сега го имат. И за нас ще е от помощ, ако разговаряме с единствения известен свидетел. Е, къде е той?
— На сигурно място. Къде е Алиша Кент? И къде е партньорът на мъжа й?
— На сигурно място. В момента разпитват партньора, а съпругата е в Тактическото и ще остане там, докато не се уверим, че сме научили всичко възможно от нея.
— Тя няма с какво да ви помогне. Не е могла да…
— Точно тук бъркаш. Тя вече много ни помогна. Бош не успя да скрие изненадата си.
— С какво? Нали каза, че дори не е видяла лицата им.
— Наистина не е. Но е чула едно име. Когато са разговаряли.
— Какво име? Тя не спомена нищо подобно.
— И тъкмо затова трябва да ни предадеш свидетеля си. Ние разполагаме с хора, чиято специалност е да измъкват информация от свидетели. Можем да измъкваме неща, които ти не можеш. Измъкнахме ги от нея, можем да ги измъкнем и от него.
— И какво име е успял да измъкне от нея тоя ваш велик специалист по разпитите?
Рейчъл поклати глава.
— Няма да се пазарим, Хари. Отнася се за националната сигурност. Ти си външен човек. И между другото, нищо няма да постигнеш, на когото и да се обажда вашият началник.
