постави портфейла, ключовете и мобилния телефон и взе кофата. По дългия път до стълбището отново извади джиесема си и се обади в градската телефонна централа. Помоли телефонистката да потърси данните за повикването на линейката, с която бяха докарали мексиканеца в „Куин ъв Ейнджълс“. Включиха го на изчакване.
Чу гласа на телефонистката едва след като изкачи стъпалата и стигна до спешното отделение.
— Повикването, за което питате, е постъпило в десет и пет от телефон, регистриран на „Изи Принт“, Кауенга Булевард номер деветстотин и трийсет. Съобщили са за човек на паркинга. Отзовала се е линейка от пожарната, петдесет и четвърти участък. Стигнала е за шест минути и деветнайсет секунди. Нещо друго?
— Кое е най-близкото кръстовище до мястото?
След малко телефонистката го информира, че пряката е Ланкършъм Булевард. Бош й благодари и затвори.
Мястото, където беше припаднал Гонзалвес, се намираше недалеч от площадката на Мълхоланд. Детективът разбираше, че почти всички точки, свързани до този момент със случая — от мястото на убийството до къщите на жертвата и Рамин Самир, а сега и Кауенга Булевард деветстотин и трийсет — са разположени в непосредствена близост. Разследванията на убийства в Лос Анджелис обикновено го принуждаваха да изминава огромни разстояния до най-различни краища на града. Този път обаче нямаше обикаляне.
Огледа се. Забеляза, че всички хора, които преди малко се тълпяха в чакалнята, са изчезнали. Бяха ги евакуирали и сега из отделението се движеха агенти в защитно облекло и с гайгерови броячи. Видя Рейчъл Уолинг до сестринския пункт, отиде при нея и вдигна кофата.
— Тук са вещите на Гонзалвес.
Агентката повика един от мъжете в защитна екипировка да вземе кофата.
— Има мобифон — каза Хари. — Може би ще успеят да измъкнат нещо от него.
— Надявам се.
— Как е жертвата?
— Жертвата ли?
— Независимо дали е замесен в тая история, той е жертва.
— Щом така смяташ. Все още е в безсъзнание. Не знам дали изобщо ще имаме възможност да разговаряме с него.
— Тогава аз ще тръгвам.
— Какво? Къде? Идвам с теб.
— Нали щеше да ръководиш командния пункт?
— Оставих го на друг. Щом няма цезий, нямам повече работа тук. Ще дойда с теб. Чакай само да съобщя, че отивам да проверявам следа.
Бош се поколеба. Ала дълбоко в себе си знаеше, че иска Рейчъл да е с него.
— Ще те чакам в колата.
— Къде отиваме?
— Нямам представа дали Дигоберто Гонзалвес е терорист, или само жертва, обаче съм сигурен в едно. Кара тойота. И ми се струва, че знам къде ще я открием.
17.
Хари Бош знаеше, че в прохода Кафуенга физическите закони на трафика няма да са в негова полза. Колите по Холивудската магистрала винаги едва пъплеха и в двете посоки през този прорез в планинската верига. Реши да предпочете градските улици — потегли по Хайланд Авеню край Холивудския амфитеатър, та да влезе в прохода оттам. По пътя обясни положението на Рейчъл Уолинг.
— Линейката е повикана от фирма за печатни услуги на Кауенга близо до Ланкършъм. Съобщили са за припаднал мъж на паркинга. Надявам се, че и тойотата му е там. Басирам се, че ако я намерим, ще намерим и цезия. Загадката е защо е бил в него.
— И защо е бил толкова глупав, че да го пъхне в джоба си, без да вземе предпазни мерки — прибави агентката.
— Ти приемаш, че е знаел какво е това. Може да е нямал представа. Може да не е, както го мислим.
— Между Гонзалвес и Насър и Ел Файед трябва да има връзка, Бош. Сигурно той ги е превел през границата.
Хари едва се сдържа да не се усмихне. Знаеше, че тя се обръща към него с фамилното му име в израз на нежност. Спомняше си го от едно време.
— А не забравяш ли Рамин Самир? — попита я.
Уолинг поклати глава.
— Все още смятам, че това е ход за отвличане на вниманието.
— При това успешен — съгласи се Бош. — С него извадиха могъщия капитан Дон Фишека от играта.
Тя се засмя.
— Така ли му викат?
Бош кимна и каза:
— Не пред него естествено.
— А как викат на теб? Нещо кораво и твърдоглаво, сигурна съм.
Хари я погледна и сви рамене. Замисли се дали да й каже, че виетнамският му прякор е Хари Кари, ала това само щеше да го принуди да й обяснява надълго и широко, а сега не беше нито времето, нито мястото.
Зави по рампата за Кауенга. Булевардът минаваше успоредно на магистралата и той скоро се убеди, че е бил прав. Колите и в двете платна все едно бяха замръзнали.
— Знаеш ли, оказа се, че все още пазя номера ти в телефона си — каза Бош. — Явно подсъзнателно не съм искал да го изтривам.
— И аз си помислих така, когато ми остави онова злобно съобщение за цигарената пепел.
— Съмнявам се, че си запазила моя номер, Рейчъл. Тя дълго мълча и накрая въздъхна:
— Мисля, че и ти още си в контактите ми, Хари.
Този път вече наистина се усмихна, въпреки че пак го наричаше на малко име.
Наближаваха Ланкършъм. Надясно булевардът потъваше в тунел, който минаваше под магистралата. Наляво свършваше при търговски център — там се намираше „Изи Принт“, фирмата, от която бяха повикали линейката. Бош обходи с поглед автомобилите на малкия паркинг в търсене на тойотата.
Престрои се в крайната лява лента и зачака да влезе в паркинга. Извъртя се на седалката и плъзна очи по местата за паркиране от двете страни на Кауенга. Не забеляза тойота, обаче знаеше, че тази марка има изключително разнообразни модели леки коли и пикапи. Ако не я намереха на паркинга, щяха да я потърсят и покрай тротоарите.
— Имаш ли номер или някакво описание? — попита Уолинг. — Цвят?
— Не, нищо.
Това му припомни навика й едновременно да задава по няколко въпроса.
Зави още на жълт светофар и отби към паркинга. Нямаше свободни места, ала той и не търсеше. Бавно го обиколи, като обръщаше внимание на всеки автомобил. Не видя тойоти.
— Когато ти трябва, няма нито една — въздъхна детективът. — Сигурно е някъде наоколо.
— Може би не е зле да проверим на улицата — предложи Рейчъл.
Бош кимна и продължи по алеята в края на паркинга. И тъкмо когато се канеше да завие наляво, забеляза стар бял пикап с покрита каросерия на половин пряка вдясно от тях, паркиран до зелен контейнер за смет.
— Онова там не е ли тойота? Уолинг погледна и възкликна:
— Бош, ти си гений!
Наистина се оказа тойота. Уолинг извади мобифона си, ала Хари постави длан отгоре му.
— Дай първо да проверим. Може да греша.
