— Алиша Кент се занимава с йога. Видях рогозките в домашния им фитнес.
— И аз ги видях. И какво от това?
— Забеляза ли светлото петно на стената, останало от картина, календар или пък плакат, който впоследствие е бил свален?
— Да.
Хари потупа плаката.
— Басирам се, че като идем там, ще пасне точно. Гонзалвес го е намерил при цезия.
— И какво означава това?… Ако наистина пасва точно.
— Означава, че разследваме едно почти идеално престъпление. Алиша Кент е замислила да убие мъжа си и ако Дигоберто Гонзалвес случайно не се беше натъкнал на подхвърлената улика, така й нямаше да я разкрием.
Уолинг поклати глава.
— Айде бе, Хари. Искаш да кажеш, че се е сговорила с международни терористи да убият съпруга й в замяна на цезия, така ли? Не мога да повярвам, че изобщо ти се връзвам. Трябва да се върна на местопрестъплението.
Тя погледна в огледалата, готвеше се да направи обратен завой. Вече се движеха по Лейк Холиуд Драйв и след две минути щяха да стигнат при къщата.
— Не, карай нататък. Почти стигнахме. Алиша Кент се е сговорила с някой, обаче не с терорист. Изхвърленият цезий го доказва. Ти сама заключи, че няма начин Моби и Ел Файед да са го откраднали само за да го изхвърлят. И какво ти говори това? Че не е било кражба. Всъщност е било убийство. Цезият е само за отклоняване на вниманието. Също като Рамин Самир. А Моби и Ел Файед? И те са част от същия план. Плакатът ще го докаже.
— Как?
— Дханурасана, люлеещият се лък.
Бош повдигна плаката и й показа йогистката поза в долния ъгъл. Представляваше жена, изпънала ръце назад и стиснала глезените си, така че тялото й образуваше лък. Изглеждаше като завързана с ръце и крака отзад.
Уолинг отново насочи вниманието си към пътя, но след малко пак погледна плаката.
— Ще отидем в къщата да видим дали съвпада с петното на стената — продължи Бош. — Ако съвпадне, значи тя и убиецът са го свалили, защото не са искали да рискуват да го видим и да го свържем със случилото се с нея.
— Малко е вероятно, Хари. Нищожно малко.
— Не и ако го поставиш в контекста.
— Което ти естествено си способен да направиш.
— Веднага щом отидем в къщата.
— Надявам се, че ключът още е у теб.
— Естествено.
Рейчъл зави по Ероухед Драйв и настъпи газта. На следващата пряка обаче намали и отново поклати глава.
— Това е смехотворно. Тя ни даде името Моби. Няма начин да е знаела, че терористът е в страната. И после, собственият ти свидетел твърди, че убиецът е извикал „Аллах“, когато е дръпнал спусъка. Как може…
— Дай да видим дали плакатът пасва. Ако съответства на петното, ще ти обясня всичко. Обещавам. Ако не, ще престана да… да те занимавам с това.
Тя отстъпи и продължи до къщата на Кент в мълчание. Отпред вече нямаше кола на ФБР. Бош предположи, че всички налични сили са хвърлени на мястото, където бяха открили цезия.
— Слава Богу, че няма да се наложи пак да се справям с Максуел — пошегува се той.
Уолинг дори не се усмихна.
Хари слезе с плаката и папката, в която носеше снимките от местопрестъплението. Отключи вратата с ключа на Стенли Кент и отидоха в домашния фитнес. Застанаха от двете страни на правоъгълното светло петно, Бош разви плаката и с нейна помощ го изпъна върху стената. Постерът точно покриваше петното. Нещо повече, следите от скоч съвпадаха с парчетата лепенка, останали върху хартията. За Бош вече нямаше никакво съмнение. Плакатът, намерен от Дигоберто Гонзалвес в боклукчийска кофа на Кауенга, определено идваше от домашното йогистко студио на Алиша Кент.
Рейчъл пусна своя ъгъл на постера и тръгна към вратата.
— Ела в хола. Нямам търпение да чуя обяснението ти.
Той нави плаката и я последва. Тя се настани на същия фотьойл, на който преди няколко часа беше седял окованият Максуел. Хари остана прав срещу нея.
— Опасявала се е, че плакатът ще я изобличи — започна Бош. — Че някой проницателен агент или детектив ще види люлеещия се лък и ще си помисли: „Тая жена се занимава с йога, сигурно е способна да понесе да чака вързана така, идеята може да е била нейна, може да е участвала в отклоняването на вниманието“. Затова не са си позволили да рискуват. Плакатът е трябвало да изчезне. И е отишъл в кофата заедно с цезия, револвера и всичко останало, което са използвали. Освен ски маските и фалшивата карта — тях са ги подхвърлили заедно с колата при дома на Рамин Самир.
— Тя е велика престъпница — саркастично подметна Уолинг.
Това не го смути. Знаеше, че ще успее да я убеди.
— Ако накараш твоите хора да проверят в кофите, ще намерят и останалото — заглушителя от шише кока-кола, ръкавиците, първите вързалки, всичко…
— Първите вързалки ли?
— Ами да. Ще стигна и до тях.
Рейчъл продължаваше да го наблюдава скептично.
— Дано, защото в тая история има огромни дупки, мой човек. Ами името Моби? Ами това, че убиецът е извикал „Аллах“? Ами…
Бош вдигна ръка.
— Потрай малко. Жаден съм. Пресъхна ми гърлото от толкова приказки.
И тръгна към кухнята: беше видял бутилки вода в хладилника, докато претърсваше къщата.
— Искаш ли нещо? — извика през рамо.
— Не. Къщата не е наша, да не си забравил?
Хари отвори хладилника, извади шише вода и изпи половината, застанал пред отворената врата. Прохладният въздух също му подейства добре. Затвори вратата, ала после мигновено отново я отвори. Беше забелязал нещо. На горната лавица имаше пластмасова бутилка гроздов сок. Взе я и я разгледа. Помнеше, че когато претърсваше чувала със смет в гаража, бе намерил хартиени кърпи, изцапани с гроздов сок.
Поредната част от пъзела си идваше на мястото. Остави шишето в хладилника и се върна в хола, където Рейчъл очакваше обяснението му. Той пак остана прав.
— Добре, кога сте записали на видео терориста, известен като Моби?
— Какво общо…
— Отговори на въпроса ми, моля те.
— На дванайсети август миналата година.
— Ясно, дванайсети август. И какво, в Бюрото, а и във всички служби, свързани с вътрешната сигурност, е била обявена някаква тревога, нали така?
Агентката кимна и каза:
— Обаче не веднага. Минаха почти два месеца, докато анализите на записа потвърдят, че наистина са Насър и Ел Файед. Аз написах бюлетина. Излезе на девети октомври.
— Питам от чисто любопитство: защо не го разгласихте публично?
— Защото имахме… всъщност не мога да ти кажа.
— Току-що ми каза. Трябва да сте имали свой човек или пък сте смятали, че тия двамата може да се появят някъде и да ги поставите под наблюдение. Ако бяхте разпространили публично съобщение, те просто щяха да се покрият.
— Ако обичаш, би ли продължил с обяснението си?
