провери дали има връзка с Рейчъл Уолинг. Нямаше. Само че не знаеше дали изобщо е отговорила.
Извърна се от вратата и се озова лице в лице с Хадли. Бяха далече от другите и никой не можеше да ги чуе.
— Ако се опиташ да създаваш проблеми на звеното, Бош, аз ще ти създам проблеми. Ясно ли ти е?
Хари се втренчи в него, после каза:
— Естествено, господин капитан. Радвам се, че мислите за звеното.
— Имам връзки на най-високо равнище, доста над Управлението. Мога да ти докарам сериозни главоболия.
— Мерси за съвета.
Бош понечи да се отдалечи, но ненадейно се закова на място. Понечи да каже нещо, ала се поколеба.
— Какво има? — изсумтя Хадли. — Казвай.
— Просто си спомних за един капитан, под чието командване бях някога. Много отдавна, на едно друго място. Той непрекъснато допускаше грешки, които костваха живота на много хора. Добри хора. Така че накрая се наложи някой да сложи край на това. Неколцина от собствените му хора го взривиха в клозета. Говореше се, че после не успели да отделят частите на тялото му от лайната. Бош си тръгна, ала Хадли подвикна:
— Какво искаш да кажеш? Това заплаха ли е?
— Не, просто история.
— И ти наричаш оня гад вътре „добър човек“, а? Хора като него си хвърляха шапките във въздуха и викаха „ура“, когато самолетите се забиха в небостъргачите.
Хари му отговори през рамо:
— Не знам какъв човек е бил. Знам само, че не е участвал във всичко това и е станал пионка в инсценировка, също като вас. Ако откриете кой ви е насочил към колата, обадете ми се. Това може да ни помогне.
Отиде при Ферас, даде му мобифона и му каза да изчака, за да контролира криминалистичния оглед на крайслера.
— Ти къде отиваш, Хари?
— В центъра.
— Ами брифингът с Бюрото? Бош не си погледна часовника.
— Пропуснали сме го. Обади ми се, ако криминалистите се натъкнат на нещо.
Остави партньора си и тръгна към почивния комплекс, където беше паркирана колата им.
— Къде отиваш, Бош? — извика Хадли. — Не си свършил тук!
Хари му махна с ръка, без да поглежда към него. Просто продължи напред. На половината път до комплекса се размина с първия телевизионен автомобил, бързащ към бунгалото на Самир.
15.
Бош се надяваше да стигне до федералната сграда в центъра преди новината за атаката срещу къщата на Рамин Самир. Опита се да се свърже с Рейчъл Уолинг, ала безуспешно. Тя можеше да е в централата на Тактическо разузнаване, но той нямаше представа къде се намира това. Знаеше само местонахождението на федералната сграда и разчиташе на факта, че растящите мащаби и значение на следствието налагат ръководството му да се извършва от главния щаб, а не от някаква секретна постройка.
Влезе през служебния вход и каза на дежурния, който провери документите му, че отива във ФБР. Качи се с асансьора на четиринайсетия етаж и още с отварянето на вратите го посрещна Бренър. Явно отдолу ги бяха известили за появата му.
— Мислех, че са ти съобщили — каза агентът.
— Какво да ми съобщят?
— Че брифингът се отменя.
— Струва ми се, че трябваше да се сетя още щом се появихте. Изобщо не сте се канили да провеждате брифинг, нали?
Бренър отговори на въпроса с въпрос:
— Какво искаш, Бош?
— Да се срещна с агент Уолинг.
— Аз съм й партньор. Каквото имаш да й казваш, можеш да го кажеш на мен.
— Само на нея. Искам да поговорим.
Агентът мълчаливо го измери с поглед, после каза:
— Ела.
И без да дочака реакция, отвори една врата с магнитната си карта. Бош го последва.
— Къде е партньорът ти? — подхвърли през рамо, докато крачеха по дълъг коридор.
— На местопрестъплението.
Не лъжеше. Само пропусна да допълни на кое местопрестъпление е останал Ферас.
— Освен това реших, че там ще е по-безопасно за него. Не искам да го използвате, за да ми оказвате натиск.
Бренър спря, обърна се рязко и изръмжа:
— Съзнаваш ли какво правиш, Бош? Излагаш на опасност от провал следствие, което може да има тежки последици. Къде е свидетелят?
Детективът сви рамене, за да покаже, че отговорът е очевиден. И попита:
— Да де всъщност. Къде е Алиша Кент?
— Изчакай тук — каза Бренър вече по-кротко. — Ще ида да доведа агент Уолинг.
Отвори една врата, над която пишеше 1411, и се отдръпна, за да пусне Бош да влезе. И изведнъж го блъсна вътре и светкавично захлопна вратата.
— Ей!
Бош дръпна бравата, ала явно закъсня. Беше заключено. Той удари два пъти по вратата, но знаеше, че няма да постигне нищо. Разгледа тясното помещение, в което го бяха затворили. Също като в стаите за разпити в ЛАПУ, мебелировката се изчерпваше с три неща — квадратна масичка и два стола. Предполагаше, че някъде има скрита камера, затова вдигна ръка и показа среден пръст, завъртя го във въздуха, за да подсили посланието.
Придърпа единия стол и го възседна с лице към вратата, готов да чака колкото се налага. Извади мобифона си и го отвори. Знаеше, че ако го наблюдават, няма да допуснат да се обади и да съобщи за случилото се — можеше да се окаже унизително за Бюрото. Само че нямаше сигнал. Е, човек можеше да разчита на феберейците за тия неща. Те мислеха за всичко.
Изтекоха безкрайни двайсет минути. Накрая вратата се отвори и влезе Рейчъл Уолинг. Затвори, седна срещу него и тихо каза:
— Извинявай, Хари, бях в Тактическото.
— Мама му стара, Рейчъл. Почнали сте вече да задържате и ченгета, така ли?
На лицето й се изписа изненада.
— Какви ги говориш?
— „Какви ги говориш?“ — подигравателно повтори Бош. — Партньорът ти ме заключи в тая стая.
— Когато влязох, не беше заключено.
Той махна с ръка.
— Зарежи. Нямам време за игрички. Какво става с разследването?
Тя сви устни, сякаш обмисляше как да му отговори.
— Става това, че ти и твоето управление действате като крадци в бижутериен магазин, разбивате всяка попаднала ви витрина. Не отличавате стъклото от диамантите.
— Значи знаеш за Рамин Самир.
— Кой не знае? Вече го даваха по новините. Какво стана?
— Тотално прецакване, това стана. Бяха ни направили инсценировка. Всъщност бяха направили инсценировка на СВС.
