всичко?! Нищо няма да изчакваме!
И подчерта решимостта си, като извади дъвката от устата си и я хвърли в боклукчийския камион. После свали крак от бронята и тръгна към хората си, ала неочаквано спря, върна се и застана пред Бош.
— Смятам, че сме разкрили главатаря на терористична група, която действа в тази къща, и затова ще отидем и ще го пипнем. Имаш ли някакви възражения, детектив Бош?
— Прекалено е лесно, това е възражението ми. Не става дума да проверяваме чак абсолютно всичко, защото убийците вече са го направили. Това е грижливо обмислено престъпление, капитане. Те не биха оставили колата пред къщата просто ей така, нито ще изхвърлят тия неща в боклука. Хубаво помислете.
Хадли поклати глава.
— Колата може да не е оставена, може да се канят да я използват пак, за да превозят отровата. Има адски много променливи, Бош. Неща, които не са ни известни. Все пак ще обискираме къщата. Изложихме всичко в искането до съдията и той отговори, че разполагаме със сериозно основание. Това ми стига. Всеки момент ще получим заповедта и определено ще я използваме.
— Откъде получихте сигнала, капитане? — не се предаваше детективът. — Как открихте колата?
Челюстите на Хадли направиха няколко дъвкателни движения, преди той да си спомни, че е изплюл дъвката.
— От един от моите източници. Вече близо четири години създаваме разузнавателна мрежа в града. И днес бяхме възнаградени.
— Искате да кажете, че знаете кой е източникът, така ли? Или сигналът е анонимен?
— Няма значение. — Хадли махна с ръка. — Сигналът е точен. Колата е същата. В това няма и капка съмнение.
Той посочи язовира. От отговора му Бош разбра, че сигналът е бил анонимен, нещо типично за всяка инсценировка.
— Настоявам да изчакате, капитане. Нещо тук не е наред. Прекалено е просто, а тоя план не е елементарен. Това е някакъв ход за отклоняване на вниманието и трябва да…
Въздъхна. Нямаше да успее да го убеди. Този човек очевидно смяташе, че е на ръба на голяма победа, която ще изкупи всички допуснати от него грешки.
— Къде са федералните агенти? — попита Бош. — Те не трябва ли…
— Нямаме нужда от ФБР — тросна му се шефът на СВС. — Подготвени сме, притежаваме необходимата екипировка и умения. Нещо повече, стиска ни да го направим. И сега за пръв път сами ще се погрижим за собствения си заден двор.
И посочи земята, като че ли стоеше на последното бойно поле между Бюрото и ЛАПУ.
— Ами началникът? — опита друга тактика Бош. — Осведомен ли е?
— Началникът ми е дал пълното право да ръководя звеното си. Ти обаждаш ли се на началника всеки път, когато отиваш да арестуваш някой?
След което се обърна и царствено закрачи към хората си, като остави Бош и Ферас да го проследят с поглед.
— На ти сега! — изпъшка младият детектив.
— Да — съгласи се Хари.
Отдръпна се от вонящия боклукчийски камион и извади мобифона си. Отвори списъка на контактите и потърси Рейчъл Уолинг. Тъкмо беше натиснал бутона за избиране, когато Хадли не щеш ли отново се изпречи пред него.
— Детектив Бош! На кого се обаждаш? Хари не се поколеба.
— На моя лейтенант. Нареди ми да го информирам за положението веднага щом пристигнем.
— Никакви разговори по мобифони и радиостанции. Може да подслушват.
— Кой?
— Дай ми телефона.
— Господин капитан?
— Дай ми телефона, иначе ще заповядам да ти го вземат. Нямам намерение да излагаме операцията на опасност от провал.
Бош затвори телефона, без да прекрати обаждането, и му го даде. Ако имаше късмет, Уолинг можеше да вдигне и да ги чуе. И да разбере предупреждението. Бюрото дори можеше да локализира сигнала и да прати хора при Силвър Лейк, преди всичко тотално да се е оплескало.
Хадли се обърна към Ферас.
— Твоят мобифон, детектив.
— Господин капитан, жена ми е бременна в осмия месец и трябва…
— Мобифонът ти, детектив. Или сте с нас, или сте против нас.
Хадли стоеше с протегната ръка. Ферас неохотно откачи телефона от колана си и го пусна в шепата му.
Капитанът отиде при единия джип, отвори предната дясна врата и хвърли двата мобифона в жабката. После властно я затръшна и хвърли поглед към двамата детективи, сякаш ги предизвикваше да опитат да си вземат телефоните.
После вниманието му се насочи към трети черен джип, който тъкмо спираше на паркинга. Шофьорът му даде знак с палци нагоре. Хадли вдигна показалец към небето, описа с него въртеливо движение и извика:
— Хайде, всички! Получихме заповедта, планът ви е известен. Перес, повикай въздушна подкрепа и ни осигури наблюдение отгоре. Останалите, пригответе се! Започваме.
Бош с растящ ужас наблюдаваше как хората от СВС зареждат оръжията си и си слагат каските. Двама обличаха скафандри за радиационна защита.
— Това е безумие! — прошепна Ферас.
— „Виетнамците не карат сърф“6 — отвърна Хари.
— Моля?
— Нищо. Това е отпреди да се родиш.
14.
Хеликоптерът описа кръг над сто и двайсет декаровата каучукова плантация и се спусна към площадката с обичайното ускорение, залепващо гърба за облегалката. Хари Кари Бош, Симънс Тъпчото, Тед Фърнес и Гейб Фин ли се претърколиха в калта навън, където ги очакваше капитан Джилет, притиснал каската си с ръка, за да не отхвърчи от вдигнатия от роторите вятър. Хеликоптерът с мъка отлепи плъзгачите си от калта — беше първият сух ден след шест дъждовни — и отлетя към щаба на корпуса, следвайки нишката на един напоителен канал. — Хайде с мен, момчета — нареди Джилет. Бош и Симънс бяха в страната достатъчно отдавна, за да имат прякори — на Хари му го бяха лепнали заради малкия Хари и верния му приятел слона Кари от книжките и комиксите, — но Фърнес и Фин ли бяха зайци и Хари знаеше, че умират от шубе. Това щеше да е първото им спускане и онова, на което ги учеха в „тунелната“ школа в Сан Диего, не можеше да ги подготви за гледките, звуците и миризмите в реална обстановка.
Капитанът ги отведе при масата с картата в командирската палатка и им очерта плана. Огромната система от тунели под Бен Кат трябваше да се превземе като първа стъпка от акцията за овладяване на самото село. Жертвите сред сапьорите и изненадващите удари срещу лагера се умножаваха. Капитанът обясни, че командването на корпуса ежедневно го тормози да побърза. Не спомена дали го тормозят мъртвите и ранените, които постоянно губеше. Тях можеше да замени, ала не и благосклонността на полковника.
Планът изглеждаше елементарен. Капитанът разви върху масата карта, начертана с помощта на селяни, които бяха слизали в тунелите. Посочи четири дупки и инструктира тунелните плъхове да влязат вътре едновременно и да изтласкат партизаните по тунелите към пети отвор, където на повърхността ще ги чакат бойци от Тропическа мълния7, за да ги избият. По пътя Бош и неговите другари трябваше да поставят експлозиви и операцията щеше да приключи с взривяването на цялата тунелна система.
