Планът изглеждаше елементарен, докато не се спуснаха в мрака и не се оказа, че лабиринтът не съответства на картата, която бяха разучили в палатката. В тунелите влязоха четирима, ала жив излезе само един. Онзи ден Тропическа мълния не успя да убие никого. И точно тогава Бош осъзна, че войната е изгубена — поне за него. И пак тогава разбра, че офицерите често водят битки с врагове, които са в самите тях.
Бош и Ферас се возеха на задната седалка в джипа на Хадли. Шофираше Перес, а самият капитан пътуваше до него и носеше слушалки, за да командва операцията по радиостанцията. Тя беше включена на външен говорител и настроена на секретна честота, каквато не можеше да се открие в публични регистри.
Бяха трети във върволицата черни джипове. На половин пряка от къщата Перес спря и остави другите две коли да продължат според плана.
Хари се наведе напред между облегалките, за да вижда по-добре през стъклото. На външните стъпала от двете страни на всеки от другите джипове имаше по четирима мъже. Колите увеличиха скорост и рязко завиха към къщата на Самир. Едната влезе в отбивката към задния двор на малкото бунгало от началото на XX век, а другата се качи на тротоара и прекоси предната морава. При сблъсъка на гумите на тежката машина с бордюра един от хората не успя да се задържи и се затъркаля по тревата.
Другите скочиха от стъпалата и се втурнаха към входа. Бош предполагаше, че същото се повтаря и отзад. Не беше съгласен с плана, но се възхищаваше на прецизността му. Разнесе се висок пукот — бяха отворили входната врата с помощта на взривно устройство. Почти незабавно го последва втори откъм задния двор.
— Давай — изкомандва капитанът.
Докато Перес насочваше джипа към къщата, по радиостанцията се получаваха съобщения от хората в къщата.
— Вътре сме!
— Отзад сме!
— Предното помещение е чисто! Ние… Автоматични изстрели прекъснаха гласа.
— Стреля се!
— Тук…
— Стреля се!
Бош чу още изстрели, но не по радиостанцията. Вече бяха стигнали достатъчно близо. Перес спря под ъгъл на улицата пред бунгалото. И четирите врати едновременно се отвориха и те изскочиха навън. Радиостанцията кънтеше:
— Отбой! Отбой!
— Един заподозрян е улучен. Трябва ни медицинска помощ за улучен заподозрян. Трябва ни медицинска помощ!
Всичко приключи за по-малко от двайсет секунди.
Хари се втурна през моравата след Хадли и Перес. Ферас тичаше от лявата му страна. Влязоха в къщата с извадени оръжия. На входа ги посрещна един от хората на капитана. Над десния джоб на униформената му риза пишеше „Пек“.
— Чисто е! Чисто е!
Бош отпусна пистолета, но не го прибра в кобура. Огледа се. Намираше се в скромно обзаведен хол. Усети мириса на барут и видя стелещия се син дим.
— Какво е положението? — попита Хадли.
— Един улучен, един заловен — докладва Пек. — Отзад.
Последваха го по къс коридор до стая със сламени рогозки на пода. По гръб на тях лежеше мъж. Рамин Самир. От двете рани в гърдите му бликаше кръв, стичаше се по кремавия му халат и се събираше на локва. Млада жена със също такъв халат; лежеше по очи и хлипаше. Ръцете й бяха оковани с белезници зад гърба.
Бош видя револвер на пода до отвореното чекмедже на малък шкаф. Върху шкафа горяха свещи. Оръжието бе на няма и половин метър от Самир.
— Той се хвърли към оръжието и го простреляхме — докладва Пек.
Детективът погледна Самир. Той беше в безсъзнание, гърдите му се надигаха и спадаха неравномерно.
— Тоя май потъва в небитието — подхвърли Хадли. — Какво открихме?
— Засега радиоактивните материали ги няма — отвърна Пек. — В момента внасяме апаратурата.
— Добре, да идем да проверим колата — нареди капитанът. — И разкарайте жената оттук.
Докато двама от СВС вдигаха плачещата жена и я изнасяха от стаята като боен таран, Хадли излезе от къщата и отиде до крайслера. Бош и Ферас го последваха.
Надникнаха в колата, но не я докоснаха. Хари забеляза, че е отключена, наведе се да надзърне през десните прозорци и каза:
— Ключовете са на таблото.
Извади латексови ръкавици, опъна ги и ги нахлузи на ръцете си.
— Нека първо я проверим с гайгера — спря го Хадли и даде знак на един от хората си, който носеше гайгеров брояч. Мъжът прокара уреда над колата. Над багажника се разнесоха няколко слаби пиукания.
— Тук може би има нещо — рече шефът на СВС.
— Съмнявам се — възрази Бош.
След което отвори предната лява врата и се наведе към таблото.
— Чакай, Бош!
Преди Хадли да успее да довърши, Хари натисна бутона за багажника. Разнесе се пневматично изпукване и капакът се вдигна. Бош се изправи и заобиколи отзад. Багажникът беше празен, но вътре се виждаха същите четири вдлъбнатини като в поршето на Стенли Кент.
— Няма го — каза капитанът. — Сигурно вече са го прехвърлили.
— Да. Много преди да докарат колата тук.
Бош го погледна право в очите.
— Това е ход за отвличане на вниманието. Казах ви го.
Хадли направи крачка към него, за да може да говори, без да го чуват хората му. Ала Пек го прекъсна.
— Господин капитан?
— Какво има?
— Имаме код седем за заподозрения.
— Значи се обади на линейката да не идва и повикай патолозите.
— Слушам. Къщата е чиста. Няма радиоактивни материали, уредите не регистрират нищо.
Хадли погледна Бош, после бързо се обърна към Пек.
— Кажи им пак да претърсят бунгалото. Оня гад се е опитал да стреля. Значи сто на сто е криел нещо. Ако се наложи, разглобете къщата дъска по дъска и тухла по тухла. Особено оная стая — прилича на свърталище на терористи.
— Това е молитвена стая — поясни Хари. — И човекът може да е понечил да стреля, защото се е уплашил до смърт, когато вашите хора разбиха вратите и нахлуха вътре.
Пек не беше помръднал от мястото си. Слушаше Бош.
— Действай! — заповяда му капитанът. — Разглобете тая тъпа къща на парчета! Веществото е било в оловен контейнер. Това, че не регистрирате нищо, не значи, че го няма!
Пек се затича към бунгалото. Хадли се обърна и се вторачи в детектива.
— Трябва да повикаме криминалистите да обработят колата — каза Хари. — А нямам телефон, за да им се обадя.
— Вземи си телефона и ги повикай.
Бош се върна при джипа. През това време вкараха заловената в къщата жена в един от другите джипове, който беше спрял на моравата. Тя продължаваше да плаче и Хари си помисли, че сълзите й няма скоро да изсъхнат. Сега за Самир, по-късно за самата нея.
Двигателят на джипа работеше. Бош го угаси, отвори жабката и извади двата мобифона. Отвори своя и
