И наистина се обърна и го остави сам. Хари гледаше гърба й. Мобифонът му отново иззвъня и той отговори, без да откъсва очи от нея. Обаждаше се Джо Фелтън от Съдебна медицина.
— От сума ти време се опитвам да се свържа с теб, Хари.
— Какво има, Джо?
— Току-що минахме през „Куин ъв Ейнджълс“ да вземем един труп — някакъв гангстер, на когото спрели командното дишане, след като бил ранен в престрелка днес в Холивуд.
Бош си спомни за случая — беше го споменал Джери Едгар.
— И какво?
Знаеше, че патологът не му се обажда, за да му губи времето. Имаше си причина.
— Та сега сме тук и като дойдох в общата стая да се заредя с малко кофеин, чух двама санитари да си приказват за някакъв тип, когото преди малко закарали в спешното. Диагнозата била ОЛБ и това просто ме накара да се запитам дали не е свързано с убийството на площадката. Нали разбираш — все пак жертвата носеше дозиметрични пръстени за радиация.
Сърцето на Бош прескочи един удар.
— Какво е ОЛБ, Джо?
— Остра лъчева болест. Санитарите казаха, че не знаят какво е станало. Бил обгорен и одрайфал линейката. Закарали го в спешното и дежурният казал, че е силно облъчен, Хари. Сега санитарите чакат да видят дали и те не са се облъчили. Бош забърза след Рейчъл Уолинг.
— Къде са го открили?
— Не ги попитах, но предполагам, че някъде в Холивуд, щом са го докарали тук.
Бош почти затича.
— Джо, след като затвориш, намери някой от охраната на болницата и го остави на пост при този човек. Идвам веднага.
Затвори телефона и вече наистина затича след Рейчъл.
16.
По законите на физиката на уличното движение — че всяко действие си има равно на него противодействие — лентите в северна посока пред Хари Бош бяха свободни. Естествено помагаха му сирената и проблясващите лампи, които караха малкото коли пред тях бързо да отбиват встрани. Детективът добре знаеше и закона за приложената сила и вдигаше над сто и четирийсет със старата „Краун Виктория“.
— Все пак къде отиваме?! — надвика воя на сирената Рейчъл Уолинг.
— Казах ти. Водя те при цезия.
— Какво означава това?
— Означава, че в спешното отделение на „Куин ъв Ейнджълс“ току-що са докарали човек с остра лъчева болест. Ще стигнем там след четири минути.
— По дяволите! Защо не ми каза?
Истината беше, че Хари искаше да си осигури преднина, ала нямаше намерение да й го признае. Уолинг отвори мобилния си телефон и набра някакъв номер. После протегна ръка към покрива на колата и изключи сирената.
— Какво правиш?! — векна Бош. — Аз трябва да…
— Аз пък трябва да се обадя!
Хари отпусна крак от газта и за всеки случай намали на сто и десет. След миг Рейчъл се свърза и почна властно да дава нареждания. Бош се надяваше да говори с Бренър, а не с Максуел.
— Отклони групата от „Марк Твен“ към „Куин ъв Ейнджълс“. Вдигни по тревога отряда за радиационна защита и прати там и него. Както и помощни звена и експерти от министерството на околната среда. Имаме случай на облъчване, който може да ни отведе при липсващия материал. Действай и след като го направиш, ми се обади. Ще съм в болницата след три минути.
И затвори. Бош отново включи сирената и изкрещя:
— Казах четири минути!
— Ами тогава се опитай да ме смаеш!
Хари пак настъпи газта, въпреки че не се налагаше. Беше убеден, че ще са първи в болницата, но пък винаги се възползваше, когато му се откриваше възможност законно да вдигне сто и четирийсет. Малцина в този град можеха да се похвалят с такова постижение денем.
— Коя е жертвата? — попита Рейчъл.
— Нямам представа.
Замълчаха. Бош се съсредоточи върху пътя. И върху мислите си. Смущаваха го наистина много неща. Скоро щеше да се наложи да ги сподели.
— Според теб как са го избрали? — попита той.
— Моля? — сепна се Уолинг, откъсната от собствените си разсъждения.
— Моби и Ел Файед. Как са се насочили към Стенли Кент?
— Не знам. Ако човекът в болницата се окаже някой от тях, ще го попитаме.
Хари замълча за секунда, после зададе нов въпрос.
— Не те ли смущава, че всичко идва от оная къща?
— Какво имаш предвид?
— Револверът, фотоапаратът, компютърът, който са използвали — всичко е оттам. Всичко. В килера има кола в еднолитрови бутилки и са завързали Алиша Кент с вързалки, които тя използва за розите си в задния двор. Това не те ли смущава? Дошли са само с един нож и ски маски. Това изобщо ли не те смущава?
— Не забравяй, тия хора са находчиви. На това ги учат в лагерите. Ел Файед е подготвен в лагер на Ал Кайда в Афганистан. Той на свой ред е обучил Насър. Импровизират с всичко налично. Всичко зависи от гледната точка. По-важна от средствата, с които разполагат, е тяхната безпощадност — надявам се, че го разбираш.
Бош понечи да отговори отрицателно, но вече бяха стигнали до входа за линейки на „Куин ъв Ейнджълс“.
Фелтън — чакаше ги в препълненото спешно отделение — ги поведе навътре. Пред едно оградено със завеси легло стоеше охранител от частна фирма. Хари му показа служебната си карта, почти без да го поглежда дръпна завесата и пристъпи към леглото.
Дребен тъмнокос и тъмнокож мъж лежеше под паяжина от тръби и жици, които свързваха медицинските уреди над главата му с крайниците, гърдите, устата и носа му. Болничното легло беше покрито с прозрачна найлонова палатка. Пациентът някак си приличаше на жертва, нападната от заобикалящата го апаратура.
Очите му бяха полуотворени, но не помръдваха. Върху половия му орган беше метната някаква кърпа, но краката и тялото му се виждаха. Дясната половина от корема му и дясното му бедро бяха покрити с изгаряния. В същото състояние беше и дясната му ръка — ужасяващи червени пръстени, заобикалящи морави пришки. Пришките бяха намазани с прозрачен гел, който обаче явно не помагаше.
— Не се приближавай, Хари — каза Уолинг. — Той е в безсъзнание, така че дай да идем да поприказваме с лекаря.
Бош посочи изгарянията на пациента и попита:
— Това може ли да се получи от цезия? Толкова бързо ли става?
— При пряко облъчване и висока концентрация, да. Зависи колко време е продължило облъчването. Тоя тип все едно е носил цезия в джоба си.
— Прилича ли на Моби или Ел Файед?
— Не, не прилича. Хайде.
Бош я последва. Рейчъл нареди на охраната да повика в спешното отделение дежурния, който е приел пациента. После отвори телефона си и натисна един бутон. Отсреща й отговориха незабавно.
— Всичко е вярно — каза Рейчъл. — Пряко облъчване. Трябва да установим команден пункт и процедура за овладяване на облъчването.
Замълча, после отговори на очевидно зададен й въпрос:
