— Да ограничи щетите.
— Точно така. Трябва да разбере какво става с Гоушън и какви са щетите. Но не може, защото Гоушън го няма и си е взел нов адвокат. Торино няма достъп до него. Затова двамата с Торино измислят проверката, за да видят дали Гоушън си е взел друг адвокат, тъй като се готви да проговори.
— Да сключи сделка.
— Правилно. Сега да речем, че от източника си в Метро са научили, че ченгето, което ръководи разследването, има връзка с жена, която познават и която държат в ръцете си. С мен.
— Така че просто те отвеждат в скривалището и чакат. Защото ако открия къде е скривалището и дойда за теб, или съобщя в Метро, че зная къде си, ще разберат, че ми го е казал Гоушън, тъй като той е единственият, който го е знаел. Това е проверката, за която е говорил Куилън, Ако не се появя, те са спокойни. Това означава, че Гоушън мълчи. Ако пък се появя, са щели да разберат, че трябва незабавно да се доберат до Гоушън в Метро и да го очистят.
— Точно така, преди да успее да проговори. До това заключение стигнах и аз.
— Това би означавало, че Маркс и хората му не са убили Алайзо и че не са имали представа, че Гоушън е агент.
Тя кимна. Бош усети прилив на енергия, който идва с осъществяването на огромен напредък в мрака на всяко разследване.
— Значи не е било реквием от багажника — каза той.
— Какво?
— Джоуи Маркс, господарят на Лас Вегас, няма нищо общо с убийството. Тръгнали сме по съвсем погрешна следа. Трябва да е било замислено от някой много близък на Тони. Достатъчно близък, за да е знаел какво прави, да е знаел за прането на пари и как да подреди нещата така, че да изглежда като дело на мафията. Да насочи уликите към Гоушън.
Тя кимна.
— Ето защо трябваше да ти кажа всичко. Даже това да означаваше, че ние…
Бош я погледна. Тя не довърши мисълта си, той също.
Хари извади цигара от джоба си и я пъхна в устата си, но не я запали. Той се наведе над масата и събра чиниите. Докато се измъкваше от пейката Бош каза:
— Нямам десерт.
— Това е достатъчно.
Той отнесе чиниите в кухнята, изплакна ги и ги сложи в миялната. Никога досега не я бе използвал и прекара известно време наведен над нея, за да разбере как да я включи. После започна да мие тигана и тенджерата в мивката. Тази работа го поуспокои. Елиънър влезе в кухнята с чашата си и го наблюдава в продължение на няколко минути.
— Съжалявам, Хари.
— Няма нищо. Била си в ужасно положение и си постъпила правилно, Елиънър. Никой не може да бъде обвиняван за това. Навярно и аз щях да направя същото.
След малко тя попита:
— Искаш ли да си тръгна?
Бош спря водата и погледна надолу. Виждаше тъмния си образ, отразен в новата стоманена мивка.
— Не — отвърна той. — Мисля, че не.
Бош пристигна в участъка в седем часа на следващата сутрин с кутия понички от „Феърфакс фармърс маркет“. В офиса още нямаше никого. Той отвори кутията и я остави на масата до кафемашината. Извади една поничка, сложи я върху салфетка и я остави на бюрото си, докато иде до дежурната стая да си вземе кафе от кафеварката. Беше много по-добро от това, което правеше тяхната кафемашина.
После си взе поничката и отиде на бюрото зад регистратурата. Щеше да му се наложи да поеме повечето от новите сигнали и да подреди докладите от миналата нощ. С телефонните обаждания се занимаваше възрастен мъж, който безвъзмездно работеше за управлението.
Бош остана сам в бюрото още около петнайсет минути, преди да започнат да пристигат другите детективи. Шестима от новопоявилите се го попитаха защо е на регистратурата и той всеки път отвръщаше, че е прекалено сложно за обяснение, но че съвсем скоро ще стане известно. В полицейските участъци нищо не оставаше задълго скрито.
В осем и половина дежурният през нощта лейтенант донесе докладите, преди да се освободи, и се усмихна, когато видя Бош. Казваше се Клайн и двамата бегло се познаваха от години.
— Кого си пребил този път, Бош? — пошегува се той.
Всички знаеха, че детективът, който седеше на регистратурата, бе там или защото е негов ред, или докато тече вътрешно разследване. В повечето случаи беше последното. Но сарказмът на Клайн показваше, че още не е чул, че Бош наистина е в процес на разследване. Хари отмина въпроса с усмивка. Той пое дебелата петсантиметра купчина доклади от ръцете на лейтенанта и иронично му отдаде чест.
Купчината се състоеше от почти всички криминални доклади, съставени от патрулните полицаи от холивудския участък през последните двайсет и четири часа. По-късно сутринта щяха да пристигнат още няколко, но материалите в ръцете му щяха да отворят достатъчно работа на детективите от бюрото.
Бош не вдигаше глава и не обръщаше внимание на разговорите около него. Отне му половин час да подреди всички доклади на купчинки според вида на престъпленията. После трябваше да ги прегледа и да използва опита си, за да открие връзки между обири и грабежи или нападения, след което да разпредели отделните купчинки по отделенията, занимаващи се с различните видове престъпления.
Когато вдигна поглед от работата си, той видя, че лейтенант Билетс е в кабинета си и разговаря по телефона. Не я беше забелязал да идва. Част от работата му тук бе да я информира за докладите и за всички важни или необичайни престъпления, както и за всичко друго, което Билетс би трябвало да знае като началник на детективското бюро.
Той се съсредоточи върху работата си и първо прегледа докладите за кражби на автомобили, защото представляваха най-голямата купчина. През последните двайсет и четири часа в Холивуд бе съобщено за трийсет и три откраднати коли. Бош си мислеше, че това вероятно е под средното. След като прочете резюметата на докладите и потърси други прилики, той не откри нищо важно и отнесе купчината на детектива, дежурен в отделението за кражби на автомобили. Когато се насочи обратно към регистратурата, Хари забеляза, че Едгар и Райдър стоят до масата на „Убийства“ и прибират някакви вещи в кашон. Той се приближи до тях и разбра, че събират досието, помощните папки и найлоновите торбички с уликите, свързани със случая Алайзо. Всичко това щеше да замине за ФБР.
— Добро утро — без да знае как да започне каза той.
— Хари — рече Едгар.
— Как си, Хари? — с искрена загриженост в гласа си попита Райдър.
— Ами аз… Хм, вижте, аз просто… Просто исках да ви кажа, че съжалявам задето ви забърках във всичко това, но исках да знаете, че няма начин да…
— Забрави за това, Хари — прекъсна го Едгар. — Не е нужно да ни казваш каквото и да е. И двамата знаем, че всичко това са глупости. Откакто работя тук, ти си най-честното ченге, което познавам, човече. Всичко останало е пълна глупост.
Бош кимна, трогнат от думите на Едгар. Не очакваше такива излияния от Райдър, защото за първи път бяха партньори. Тя обаче заговори:
— Не сме работили много заедно, Хари, но от онова, което зная, съм съгласна с Джери. Почакай и всичко това ще отмине. После пак ще работим с теб.
— Благодаря.
Бош се канеше да се завърне на новото си работно място, когато погледна надолу към кашона. Той бръкна вътре и извади дебелият пет сантиметра дневник на разследването, с който се занимаваше Едгар. Подготвяха нещата за федералните.
— Те ли ще дойдат, или просто ще им го пратите?
— Предполага се, че към десет някой трябва да намине и да го вземе — отвърна Едгар.
Бош погледна към часовника на стената. Беше едва девет.
— Имате ли нещо против да преснимам това? Просто в случай, че разследването потъне в онази черна
