ги показа-очевидно човекът бе прекалено стар и уморен, за да го придружи лично. Двамата пиеха чай с лед и Хари реши да се присъедини към тях, макар мислено да простена, че се намират в заведение, в което правят най-доброто мартини в града. Менюто погледна само Райдър. Беше нова в управлението и не бе ходила достатъчно често в „Мъсоус“, за да знае какво е най-добре да си поръча за обяд.
— И какво ще правим сега? — попита Едгар, докато Райдър четеше.
— Трябва да започнем отначало — отвърна Бош. — Вегаската следа се оказа съвсем погрешна.
Райдър го погледна над ръба на менюто.
— Я остави това, Киз — рече той. — Ако не си поръчаш пилешки пай, ще направиш голяма грешка.
Тя се поколеба, кимна и остави менюто настрани.
— Какво искаш да кажеш с това, че следата е погрешна? — попита Райдър.
— Искам да кажа, че онзи, който е убил Тони, е искал да тръгнем по нея. И е подхвърлил пистолета в Лас Вегас, за да е сигурен, че ще останем там. Но се е прецакал. Не е знаел, че човекът, на когото е подхвърлил оръжието, е агент от ФБР, разполагащ с един куп други агенти за алиби. Когато разбрах, че нашият заподозрян е агент, отначало си помислих, че Джоуи Маркс и хората му трябва да са открили това и да са инсценирали всичко, за да го дискредитират.
— Това продължава да ми изглежда логично — отбеляза Едгар.
— Логично е или поне беше до снощи — отвърна Бош. В този момент до масата се приближи много стар келнер в червено сако.
— Три пилешки пая — каза детективът.
— Желаете ли нещо за пиене? — попита келнерът.
„Майната му“ — реши Бош.
— Да, мартини с три маслини. А на тях можете да донесете още чай с лед. Това е.
Келнерът кимна и без да запише нищо в тефтера си, бавно се отдалечи.
— Снощи научих — продължи Хари, — че Джоуи Маркс не е знаел истинската същност на човека, известен му под името Люк Гоушън. Нямал е представа, че е информатор, камо ли, че е агент. Всъщност, когато арестувахме Гоушън, Джоуи е разработил план, за да се опита да разбере дали Лъки ще издържи, или ще пропее. Това е било необходимо, защото е трябвало да реши дали да го убие в затвора в Метро.
Той изчака за миг, за да им даде възможност да асимилират думите му.
— Сами разбирате, че с тази нова информация втората теория отпада.
— Откъде си научил всичко това? — попита Едгар.
— Не мога да ви кажа. Но източникът е сериозен. Информацията е вярна.
Той проследи сведените им към масата погледи. Бе сигурен, че му вярват, но те също знаеха, че информаторите често са най-опитните лъжци в играта. Човек не трябваше да разчита само на един информатор.
— Добре — каза Бош. — Източникът ми е Елиънър Уиш, Джери, разказа ли на Киз за това?
Едгар се поколеба, после кимна.
— Добре, значи знаете коя е. Тя е чула всичко онова, което ви разказах, докато са я държали в онази къща. Преди ние да идем и да я измъкнем, там са били Джоуи и адвокатът Торино. Тя ги подслушала и разбрала, че не знаят за Гоушън. Виждате ли, цялото онова отвличане е представлявало проверка. Знаели са, че мога да науча къде е скривалището единствено от Гоушън. Това е била проверката, за да разберат дали е пропял, или не.
Тримата помълчаха няколко минути, докато Едгар и Райдър смелят чутото.
— Добре — накрая отвърна Джери. — Ясно ми е какво казваш. Но ако Вегас е бил просто за отклоняване на вниманието, как така пистолетът се е оказал в дома на агента?
— Точно това трябва да разберем. Ами ако е имало някой извън мафиотските връзки на Тони, но достатъчно близък до него, за да знае, че е перял пари, както и за причините, поради които е ходил толкова често във Вегас? Някой, който или го е знаел лично, или е проследил Тони до Вегас и е видял какво прави, как прибира парите от Гоушън, изобщо всичко? Някой, който е знаел точно как го прави, който е знаел, че може да подхвърли пистолета на Гоушън и че Тони ще се върне в петък с много пари в куфарчето си?
— Всичко това е възможно, стига престъпникът да е бил в състояние да влезе в дома на агента, за да подхвърли оръжието — отвърна Едгар.
— Точно така. А влизането в къщата не е проблем. Тя е насред пустинята. Гоушън е имал работа в клуба и е отсъствал за дълги периоди от време. Всеки е можел да влезе вътре, да подхвърли пистолета и да изчезне. Въпросът е кой?
— Говориш или за жена му, или за приятелката му — рече Едгар. — И двете са можели да го направят.
Бош кимна.
— И на коя ще се спрем? Тримата не можем да се заемем и с двете, не и в такава самостоятелна акция.
— Не е и нужно — отвърна Бош. — Струва ми се, че решението е очевидно.
— Коя? — попита Едгар. — Приятелката ли?
Бои погледна към Райдър, давайки й възможност да отговори. Тя долови погледа му и замислено присви очи.
— Не… не може да е приятелката му, защото… защото е оставила съобщение на Тони по войсмейла в неделя сутринта. Защо ще го търси, щом е знаела, че е мъртъв?
Бош кимна. Тя наистина беше добра.
— Може да е било част от инсценировка — предположи Едгар. — Поредното отклоняване на вниманието.
— Възможно е, но се съмнявам — отвърна Бош. — Освен това знаем, че в петък през нощта е била на работа. Малко трудно би успяла да дойде тук, за да очисти Тони.
— Значи е жена му — каза Едгар. — Вероника.
— Точно така — потвърди Хари. — Според мен тя ни е лъгала и се е преструвала, че не знае нищо за бизнеса на съпруга си, докато всъщност е било точно обратното. Мисля, че всичко е част от нейния план. Тя е написала онези писма до данъчното и ОБОП. Искала е така да нагласи нещата, че после, когато вече е мъртъв, всичко да сочи към мафията. Да изглежда като реквием от багажника. Подхвърлянето на пистолета в дома на Гоушън е било просто за двойна гаранция. Ако го намерим, чудесно. В противен случай ще душим около Вегас, докато случаят не мине в архива.
— И смяташ, че тя е извършила всичко това? — попита Едгар.
— Не — отвърна Бош. — Смятам, че такъв е бил планът й. Но не е можела да го изпълни без чужда помощ. Без съучастник. Трябвало е да действат заедно, за да го убият. Освен това тя определено не е ходила до Вегас. След убийството си е останала вкъщи и е чакала съучастникът й да иде до Вегас и в събота или в неделя през нощта да подхвърли пистолета, докато Люк Гоушън е бил в клуба.
— Чакай малко — каза Райдър. — Забравяме нещо. Животът на Вероника Алайзо е бил отлично уреден. Тони е бил червив от пари. Имали са голяма къща на хълмовете, колите… защо й е да убива такава златна кокошка? Колко е имало в куфарчето?
— Според федералните, четиристотин и осемдесет хиляди — отвърна Бош.
Едгар тихо подсвирна. Райдър поклати глава.
— Продължавам да не разбирам — каза тя. — Това са адски много пари, но Тони е печелил поне също толкова на година. Убийството му би било краткосрочна печалба, но в дългосрочен план би било загуба. Няма логика.
— Тогава във всичко това има още нещо, което не ни е известно — рече Бош. — Може би се е готвел да се избави от нея. Може би онази възрастна госпожа във Вегас е говорела истината, когато ни каза, че Тони искал да се ожени за Лей-ла. Може също някъде да има пари, за които да не знаем. Но засега не виждам друга възможност, освен нея.
— А какво ще кажеш за дневника от портала? — възрази Райдър. — Според него в петък тя изобщо не е излизала, през цялата нощ. И не е имала гости.
— Е, ще трябва да поработим по този въпрос — каза Бош. — Сигурно е имало начин да излезе и да се върне.
