— И какви разсъждения би споделил с тях, ако бяха разговаряли с теб?
— Бих им казал подозрението си, Хари.
— И какво е то?
Саласар вдигна поглед от трупа, но продължи да държи облечените си в гумени ръкавици кървави ръце над отворения гръден кош, за да не се докоснат до нещо друго.
— Подозрението ми е, че търсите жена.
Бош усети гъделичкане по тила.
— И защо?
— Заради веществото в и под очите.
— Препарат „Н“?
— Какво?
— Нищо, няма значение. Какво си открил?
— Анализирахме го и се оказа olio capsicum. Открихме от него и в носа. Знаеш ли какво е популярното име на olio capsicum, Хари?
— Лютив спрей.
— По дяволите, Хари, разваляш ми удоволствието.
— Извинявай. Значи някой го е напръскал с лютив спрей?
— Точно така. Затова мисля, че е била жена. Или защото не е можела да се справи с него, или защото се е страхувала, че няма да може. Това ме кара да мисля, че е жена. Пък и всички тези жени в наше време носят в чантичките си такива спрейове.
Бош се зачуди дали Вероника Алайзо е от онези жени.
— Чудесно, Сали. Нещо друго?
— Нищо особено. Тестовете са чисти.
— И няма амилнитрат?
— Не, но той се разпада бързо. Не го откриваме често. Ти постигна ли някакви резултати?
— Да, всичко е наред. Можеш ли да се обадиш на асистента си?
— Заведи ме до интеркома.
Саласар вдигна ръце пред себе си, за да не се докосва до нищо, и Бош избута количката му до съседната маса, върху която имаше телефон с интерком. Лекарят му каза кой бутон да натисне и после нареди на някого незабавно да направи на детектива копие от протокола.
— Благодаря ти — каза Бош.
— Няма проблем. Надявам се да ти е от полза. Запомни, търси жена, която носи в чантичката си лютив спрей. Не сълзотворен газ. Лютив спрей.
— Ясно.
Улиците в края на седмицата бяха пълни и на Бош му трябваше почти час, за да се върне в Холивуд. Когато стигна до ресторант „Кат & Фидъл“ на булевард „Сънсет“, минаваше шест и Едгар и Райдър вече седяха в градината. На масата им имаше кана бира. И не бяха сами. С тях седеше Грейс Билетс.
„Кат & Фидъл“ беше популярно място за по чашка сред Холивудските полицаи, защото се намираше само на няколко пресечки от участъка на „Уилкокс“. Затова докато се приближаваше до масата, Бош не знаеше дали Билетс случайно се е срещнала с тях, или защото е знаела за самостоятелната им операция.
— Привет, приятели — каза Хари, когато седна при тях.
На масата имаше чиста чаша и той си наля бира от каната. После вдигна наздравица за края на още една седмица.
— Хари — рече Райдър, — лейтенантът знае какво правим. И е тук, за да ни помогне.
Бош кимна и бавно погледна към Билетс.
— Разочарована съм, че не дойде първо при мен — каза тя. — Но разбирам какво правиш. Съгласна съм, че сигурно е в интерес на бюрото да се откажем от случая. Но е бил убит човек. Щом те нямат намерение да търсят убиеца, не виждам защо да не го направим ние.
Бош кимна. Думите бяха заседнали в гърлото му. Никога не бе имал шеф, който да не се придържа педантично към правилата. Грейс Билетс беше нещо съвсем друго.
— Разбира се — продължи тя, — трябва да сме много внимателни. Ако се провалим, няма да си имаме работа само с ФБР.
Неизреченият смисъл на думите й бе, че тук са заложени кариерите на всички им.
— Е, моето положение и без това е висящо — отвърна Бош. — Така че, ако нещо се обърка, искам всички вие да прехвърлите вината върху мен.
— Това са глупости — възрази Райдър.
— Не, не са. На всички ви предстои да растете. На мен не ми предстои нищо. Холивуд е последната ми спирка и всички на тази маса го знаем. Така че, ако нещо се разсмърди, дръжте се настрана. Аз ще поема удара. Ако не сте съгласни, искам да се откажете още сега.
Последва кратко мълчание и после другите трима кимнаха един по един.
— Добре тогава — каза той, — вие може да сте обяснили на лейтенанта какво сте направили, но и аз искам да го чуя.
— Открихме някои неща, но не много — отвърна Райдър. — Джери отиде да се срещне с Наш, докато аз седнах на компютъра и после си поговорих с един приятел от „Таймс“. Първо прегледах данъчната декларация на Тони Алайзо и взех номера на социалната застраховка на Вероника. После го вкарах в компютъра на министерството на социалната сигурност, за да го проверя, и открих, че Вероника не е истинското й име. Номерът отговаря на Дженифър Джилрой, родена преди четирийсет и една години в Лас Вегас, Невада. Не е за чудене, че според собствените й думи не можела да понася Вегас. Тя е израснала там.
— Някакви данни дали е работила някъде?
— Нищо, докато не пристигнала тук и започнала работа в „ТНА продъкшънс“.
— Нещо друго?
Преди Райдър да успее да отговори, до стъклената врата, която водеше към вътрешността на заведението, настана бъркотия. Вратата се отвори и едър мъж в барманско сако избута навън по-дребен човек. Той бе раздърпан, пиян и се възмущаваше, че не му оказвали уважението, което му дължали. Барманът грубо го изтласка през портата на градината. Веднага щом понечи да влезе вътре, пияният се завъртя и тръгна след него. Барманът се обърна и го блъсна толкова силно, че човекът падна по задник на земята. Засрамен, той започна да заплашва, че ще се върне и ще му даде да се разбере. Неколцина от гостите по външните маси се изхилиха. Пияният се изправи и с клатушкане излезе на улицата.
— Тук започват доста рано — отбеляза Билетс. — Продължавай, Киз.
— Както и да е, проверих и в НСИС. Дженифър Джилрой на два пъти е била арестувана в Лас Вегас за проституиране. Това е станало преди повече от двайсет години. Телефонирах им и ги накарах да ни пратят снимките и докладите. Документацията не е вкарана в компютър и трябва да се поровят в архива, така че ще получим материалите чак следващата седмица. Според компютъра и в двата случая не се е стигнало до съд. Тя се е признавала за виновна и си е плащала глобата.
Бош кимна. Всичко това изглеждаше съвсем обичайно.
— Не успях да открия нищо повече по въпроса. Моят човек от „Таймс“ не разполагаше с никаква информация, същото се отнася и за приятелката ми от „Варайъти“. В критиките на „Фатална страст“ почти не се споменава за Вероника Алайзо. И тя, и филмът са били сравнени със земята, но въпреки това бих искала да го гледам. Пазиш ли още касетата, Хари?
— На бюрото ми е.
— Тя съблича ли се във филма? — попита Едгар. — Защото ако се съблича, и аз искам да го гледам.
Никой не му обърна внимание.
— Добре, какво друго? — продължи Райдър. — Хм, за Вероника на два пъти се споменава в съобщения за кинопремиери и за това кой е присъствал. Не е много. Когато каза, че е имала своите петнайсет минути слава, Хари, сигурно си объркал минутите със секунди. От мен толкова. Джери?
Едгар прочисти гърлото си и обясни, че отишъл до къщичката на портала в Хидън Хилс, където
