поглед в нищото. После се върна в действителността.
— Току-що здравата я сплескахте — със сдържана ярост в гласа си рече той.
— Ще видим. Джери, закопча ли го? Искам да повикам Киз.
— Давай. Аз ще пазя този задник. Надявам се да не мърда. Хайде, Пауърс, направи нещо глупаво.
— Майната ти, Едгар! Не знаеш какво направи току-що. Загазил си, приятелче. Здравата си загазил!
Едгар не отвърна нищо. Бош извади от джоба си радиостанцията „Моторола“ и я включи.
— Там ли си, Киз?
— Да. Тук съм.
— Ела при нас. Побързай.
— Идвам.
Бош прибра радиостанцията и тримата зачакаха в тишина. След около минута видяха сините проблясъци от колата на Райдър, която се появи иззад завоя. Когато спря, светлината започна да осветява върховете на дърветата по склона на равни интервали от време. Детективът си помисли, че отдолу, откъм заслона на Джордж, светлината по дърветата може би е изглеждала като че идва от небето. И тогава разбра. Космическият кораб на скитника всъщност беше патрулният автомобил на Пауърс. Отвличането просто бе започнало като полицейска проверка. Пауърс беше изчакал белия ролс на Алайзо навярно на „Мълхолънд“ и каньона Лоуръл, после бе тръгнал след него и когато бяха приближили предварително определения завой, беше включил светлините. Тони сигурно си бе помислил, че е превишил скоростта. И беше спрял.
Райдър паркира зад патрулната кола. Бош се приближи, отвори задната врата и се наведе, за да погледне към нея.
— Какво става, Хари? — попита тя.
— Пауърс. Пауърс е.
— О, Господи!
— Да. Искам двамата с Джери да го откарате. Аз ще ви следвам с неговата кола.
Той се върна при Едгар и Пауърс.
— Добре, да вървим.
— Всички вие вече си загубихте работата — каза Пауърс. — Сами се прекарахте.
— Ще ни разкажеш за това в участъка.
Бош го дръпна за ръката и усети силата му. После двамата с Едгар го натикаха на задната седалка в автомобила на Райдър. Едгар заобиколи и седна до него.
Като гледаше през отворения заден прозорец, Хари му обясни процедурата.
— Вземи му всички вещи и го заключи в някоя от стаите за разпит — каза той. — И непременно му вземи ключа за белезниците. Аз идвам веднага.
Бош захлопна вратата и два пъти почука по покрива. После отиде при патрулната кола, остави сака на задната седалка и седна зад волана. Райдър потегли и той я последва. Двете коли поеха на запад към каньона Лоуръл.
Билетс пристигна след по-малко от час. Тримата детективи вече седяха в бюрото. Бош преглеждаше дневника на разследването, а Райдър си водеше записки в бележника. Едгар беше на пишещата машина. Изражението на лицето на лейтенанта ясно показваше положението. Хари още не бе разговарял с нея. От дома й я беше повикала Райдър.
— Какво се опитваш да ми причиниш? — попита Билетс, забила пронизващия си поглед в Бош.
Неизреченият смисъл на думите й беше, че той ръководи групата и че носи цялата отговорност за този потенциален провал. Бош нямаше нищо против, не само защото бе вярно и справедливо, но и защото след като половин час беше преглеждал дневника на разследването и другите материали, увереността му се бе затвърдила.
— Какво се опитвам да ти причиня ли? Водя ти убиеца.
— Казах ти да проведеш тайно и предпазливо разследване — отвърна Билетс. — Не съм ти казвала да провеждаш някаква недообмислена акция и после да ми водиш тук ченге! Не мога да повярвам, че си го направил.
Билетс нервно се разхождаше насам-натам зад гърба на Райдър без да ги поглежда. В бюрото бяха само те тримата и разярената лейтенантка.
— Пауърс е, лейтенант — каза Бош. — Ако се успокоите, можем…
— А, значи е той? Имате ли доказателства срещу него? Страхотно! В такъв случай веднага ще повикам прокурора и ще напишем обвиненията. Защото наистина се бях притеснила, че тримата сте го довели от улицата с толкова доказателства, колкото да го обвините в неправилно пресичане.
Сега тя отново бе вперила гневен поглед в Бош. Дори беше престанала да се разхожда и стоеше до него. Той й отвърна колкото можеше по-спокойно.
— На първо място решението да го арестуваме беше мое. И си права, че нямаме достатъчно доказателства, за да повикаме прокурора. Но ще ги намерим. Не се съмнявам, че той е убиецът. Той и вдовицата.
— Ами радвам се, че ти не се съмняваш, но ти не си нито прокурорът, нито проклетите съдебни заседатели.
Бош не отговори. Нямаше смисъл. Трябваше да я почака да се поуспокои, за да могат да разговарят разумно.
— Къде е той? — попита Билетс.
— В стая номер три — отвърна Хари.
— Какво казахте на началника на патрулните?
— Нищо. Стана в края на дежурството. Пауърс щеше да вземе сака и после да дойде, за да се отметне. Успяхме да го вкараме, докато почти всички останали още ги нямаше. Паркирах колата му и оставих ключовете в стаята на дежурния. Казах му, че Пауърс ни трябва за извършване на обиск, че ще се нуждаем от униформен полицай, когато разбиваме вратата. Предполагам, че после са го сменили. Доколкото ми е известно, никой не знае, че сме го довели тук.
Билетс се замисли за миг. Когато заговори, вече беше по-спокойна и повече приличаше на жената, която обикновено седеше зад бюрото в стъкления офис.
— Добре, ще ида да донеса малко кафе и да видя дали някой няма да ме пита за него. Когато се върна, подробно ще обсъдим положението и ще видим с какво разполагаме.
Тя бавно се отдалечи към коридора, който водеше към стаята на дежурния. Бош я проследи с поглед, после взе телефонната слушалка и набра номера на офиса на охраната в „Мираж“. Представи се на служителя, който му отговори, и каза, че трябва незабавно да разговаря с Ханк Майер. Когато човекът спомена, че е полунощ, Бош му отвърна, че случаят е спешен и че Майер със сигурност ще иска да му се обади. После му даде всички номера, на които можеха да го открият, и след като затвори, продължи да преглежда дневника на разследването.
— В трета стая ли каза, че сте го оставили?
Бош вдигна поглед. Билетс се бе върнала с чаша димящо кафе в ръка. Той кимна.
— Искам да му хвърля един поглед — рече тя.
Хари се изправи и я придружи по коридора до четирите врати на стаите за разпит. Първа и втора стая бяха отляво, трета и четвърта — отдясно. Но четвърта стая всъщност нямаше. Тя представляваше съвсем малко помещение с прозорец, който позволяваше да наблюдават трета стая, без човекът вътре да ги вижда. От другата страна в трета стая имаше огледало. Билетс влезе и погледна към Пауърс. Той вдървено седеше на масата. Столът му беше обърнат точно към огледалото. Ръцете му бяха закопчани с белезници отзад. Все още бе с униформа, но му бяха взели всички вещи. Пауърс гледаше право към отражението си. Ефектът в четвърта стая беше зловещ, защото като че ли гледаше право към тях, сякаш помежду им нямаше огледало.
Билетс не каза нищо. Тя просто наблюдаваше мъжа, който гледаше към нея.
— В баланса тази вечер има много висящи въпроси, Хари — тихо рече тя.
— Зная — отвърна детективът.
Двамата останаха мълчаливо още няколко минути, докато Едгар отвори вратата и съобщи на Бош, че на
