— Няма да успееш да го принудиш. Той е ченге, знае как стоят нещата, знае, че трябва да разполагаш с доказателства.
— Ще видим.
Тя погледна часовника си. Бош също погледна своя и видя, че вече е един часът.
— Имаме проблем — тържествено заяви Билетс. — Утре няма да можем да опазим всичко това в тайна. Ще трябва да информирам съответните хора какво сме направили и какво правим. Ако се стигне дотам, ние не трябва да се замесваме.
Бош се наведе напред.
— Върви си вкъщи, лейтенант — каза той. — Никога не си била тук. Остави ни тази нощ. Ела утре в девет. Ако искаш, доведи със себе си прокурор. Погрижи се да е някой, който ще върви докрай с теб. Ако не познаваш такъв, аз мога да повикам някого. Но ни остави до девет сутринта. Осем часа. После ела.
Тя внимателно изгледа всеки един от тях, дълбоко си пое дъх и бавно въздъхна.
— Успех — каза Билетс.
Тя кимна, изправи се и ги остави сами.
Пред вратата на стая за разпит номер три Бош спря и събра мислите си. Знаеше, че всичко зависи от онова, което щеше да се случи в тази стая. Трябваше да пречупи Пауърс, а това нямаше да е лесна задача. Пауърс беше ченге. Триковете му бяха известни. Но детективът някак си трябваше да открие слабо място, което да използва, докато едрият мъж не се признаеше за победен. Играта щеше да е жестока. Той въздъхна и отвори вратата.
Бош влезе в стаята за разпит, седна на стола срещу Пауърс и постави двата листа хартия, които носеше със себе си, върху масата пред него.
— И така, Пауърс, тук съм, за да ти обясня как стоят нещата.
— Спести си го, задник такъв. Единственият човек, с когото искам да разговарям, е адвокатът ми.
— Е, точно затова съм тук. Защо не се поуспокоиш, за да поговорим по въпроса?
— Да се успокоя ли? Арестувате ме, заключвате ме тук като някой проклет престъпник, после ме оставяте час и половина, докато си седите там и си мислите как сте прецакали всичко, а сега искаш да се успокоя? На коя планета си, Бош? Изобщо няма да се успокоя, докато не напъхам в джоба си три златни значки. А сега ме освободи, или ми дай шибания телефон!
— Ами нали точно това е проблемът? Да решим дали да те задържим, или да те пуснем. Затова дойдох, Пауърс. Мислех си, че можеш да ни помогнеш.
Пауърс като че ли не реагира. Очите му гледаха към средата на масата и умът му работеше, търсейки възможностите.
— Ето какво — продължи Бош. — Ако сега те задържа, после можем да повикаме адвоката, а и двамата знаем какво ще стане тогава. Никой адвокат няма да позволи на клиента си да разговаря с ченгетата. Просто ще трябва да се изправим в съда, а ти разбираш какво означава това. Ще бъдеш временно отстранен от работа без право на заплата. Ние няма да се съгласим на освобождаване под гаранция и ще трябва да останеш в затвора десет месеца. После делото може да завърши в твоя полза. Но може и да не завърши. Междувременно ще си постоянно на първа страница. Майка ти, баща ти, съседите… е, знаеш как става.
Бош извади цигара и я пъхна в устата си. Не я запали и не предложи на Пауърс. Спомняше си, че на местопрестъплението му бе предложил и едрото ченге му отказа.
— Алтернативата — продължи той — е да поседим тук и да се опитаме да изясним положението още сега. Пред теб има два формуляра. Добрата страна на това да си имаш работа с ченге е, че няма нужда да ти обяснявам нещата. Първият формуляр е за правата. Ясно ти е. Подпиши, че знаеш правата си и после можеш да решиш: или разговаряш с мен, или викаш адвоката си, след като официално те задържим. Вторият формуляр е за отказ от адвокат.
Пауърс мълчаливо втренчи поглед във формулярите и Бош постави на масата химикалка.
— Когато си готов да подпишеш, ще ти сваля белезниците — каза детективът. — Нали разбираш, лошата страна на това да си имаш работа с ченге е, че не мога да те измамя. Играта ти е ясна. Знаеш, че ако подпишеш отказа и разговаряш с мен, или ще се оправдаеш, или ще попаднеш право в… Ако искаш, ще ти дам още време да си помислиш.
— Нямам нужда — отвърна той. — Свали белезниците.
Бош се изправи и мина зад гърба на Пауърс.
— Дясната или лявата?
— Дясната.
Между гърба на едрия мъж и стената едва стигаше мястото, за да му свали белезниците. При повечето заподозрени това положение беше опасно. Но Пауърс бе ченге и навярно знаеше, че в мига, в който направи някоя глупост, ще загуби и последния си шанс да излезе от тази стая и да се завърне към нормалния си живот. Освен това трябваше да предполага, че някой ги наблюдава и чака в готовност зад стъклото в четвърта стая. Бош отключи дясната гривна и я закопча за една от металните пръчки на стола.
Пауърс надраска подписа си и на двата формуляра. Хари се опита да не проявява външно възбудата си. Ченгето допускаше грешка. Бош взе химикалката и я прибра в джоба си.
— Дай си ръката отзад!
— Хайде, Бош. Отнасяй се с мен като с човек. Щом ще разговаряме, да разговаряме.
— Дай си ръката отзад.
Пауърс се подчини и ядосано въздъхна. Детективът закопча китките му, като прокара веригата на белезниците между металните пръчки на облегалката на стола и после се върна на мястото си. Той прочисти гърлото си и мислено повтори последните подробности. Целта му беше ясна. Трябваше да накара Пауърс да повярва, че има шанс да се измъкне оттук. Ако повярваше в това, може би щеше да започне да приказва. А ако започнеше да приказва, Бош смяташе, че щеше да спечели битката.
— Добре — каза той. — Сега ще ти обясня положението. Ако успееш да ме убедиш, че сме сгрешили, ще излезеш оттук още преди изгрев слънце.
— Точно това искам и аз.
— Пауърс, ние знаем, че имаш връзка с Вероника Алайзо още отпреди смъртта на съпруга й. Знаем, че преди убийството поне два пъти си го проследил във Вегас.
Пауърс не вдигаше поглед от масата пред себе си. Но Бош ясно можеше да види очите му. Когато спомена за Лас Вегас, зениците на патрулното ченге леко потрепнаха.
— Така — продължи Хари. — Имаме и доказателства, че си бил в „Мираж“. Проявил си лекомислие, като си оставил такива следи, Пауърс. Връзката с Тони Алайзо във Вегас става очевидна.
— Ами обичам да ходя във Вегас, какво толкова? Че Тони Алайзо бил там? Случайно съвпадение. От онова, което съм чувал, разбирам, че много често е ходил там. Какво друго имате?
— Имаме отпечатъка ти, Пауърс. Отпечатъка от пръст. В колата. В понеделник е трябвало да напълниш лютивия си спрей, но не си подал доклад за употреба на сила, който да обясни как е станало.
— Случайно се изпразни. Не докладвах за използване на сила, защото нямаше такова нещо. Доказателствата ви са пълен боклук. Имали сте отпечатъка ми? Точно така, сигурно го имате. Но аз влизах в колата, идиот такъв. Нали тъкмо аз открих трупа, спомняш ли си? Това е някакъв майтап, човече. Мисля, че е по-добре просто да повикам адвоката си и да рискувам. От прокуратурата изобщо няма да ви повярват.
Бош не му обърна внимание и продължи:
— И накрая, но не на последно място, имаме тазвечершното ти слизане в дерето. Обяснението ти не струва, Пауърс. Ти си слязъл там, за да потърсиш сака на Алайзо, защото си знаел какво има в него и си смятал, че двамата с вдовицата нещо сте пропуснали. Около половин милион долара. Единственият въпрос, който всъщност искам да ти задам, е дали тя ти се е обадила и ти е казала, или вчера сутринта, когато ходихме при нея, си бил там.
Бош забеляза, че зениците му отново потрепват, но после лицето му стана безизразно.
— Казах ти, искам да повикам адвоката си.
— Предполагам, че ти си просто момчето за всичко, нали така? Тя ти е казала да идеш и да вземеш
