— Да.
— Добре, Елиънър, ще се върна колкото мога по-скоро.
Той затвори и погледна към двамата си партньори. Едгар продължаваше да се усмихва.
— Носим ти коледен подарък, Хари — каза той. — Направо сме натикали Пауърс в този кашон.
— Намерили сте обувките, така ли?
— Не. Не обувките. Намерихме нещо по-добро.
— Покажете ми го.
Едгар отвори капака на кашона и извади дебелата хартия, която покриваше съдържанието му. После го наведе така, че Бош да може да погледне вътре. Детективът подсвирна.
— Честита Коледа — каза Едгар.
— Преброихте ли ги? — попита Хари, без да откъсва поглед от пачките банкноти, прихванати с гумени ленти.
— На всяка пачка е обозначена сумата — отвърна Райдър. — Събери ги и ще получиш четиристотин и осемдесет хиляди. Очевидно са всички.
— Не е лош подарък, а, Хари? — възбудено рече Едгар.
— Не. Къде бяха?
— На тавана — отвърна Едгар. — Едно от последните места, които претърсихме. Когато си подадох главата горе, кашонът просто си стоеше там пред мен.
Бош кимна.
— Добре, какво друго носите?
— Под дюшека му открихме това.
Едгар извади от плика купчина снимки. Бяха големи и в долния им ляв ъгъл бяха отпечатани датите им. Бош ги остави на масата пред тях и започна да ги разглежда, като внимателно ги хващаше за ъгълчето. Надяваше се Едгар да ги е пипал по същия начин.
На първата снимка се виждаше Тони Алайзо, който влиза в някакъв автомобил пред „Мираж“. На втората се приближаваше до вратата на „При Доли“. Следващите го показваха да разговаря пред клуба с мъжа, когото жертвата беше познавала като Люк Гоушън. Тези снимки бяха правени нощно време и от разстояние, но неоновите реклами на клуба ярко осветяваха околността и Алайзо и Гоушън лесно се разпознаваха.
После идваха снимки на същото място, но от друга дата. Те показваха млада жена, която излизаше от клуба и се приближаваше до колата на Алайзо. Бош я позна. Това бе Лейла. Имаше и снимки на Тони и Лейла край басейна в „Мираж“. На последната Тони навеждаше силно загорялото си тяло над шезлонга на Лейла и я целуваше по устата.
Детективът вдигна поглед към Едгар и Райдър. Джери продължаваше да се усмихва. Лицето на Райдър беше сериозно.
— Точно както си мислехме — рече Едгар. — Проследил е нашия човек във Вегас. Това означава, че е разполагал с необходимата информация, за да замисли всичко. Заедно с вдовицата. Опипахме ги, Хари.
— Може би. — Бош погледна към Райдър. — Какво ти е, Киз?
Тя поклати глава.
— Не зная. Просто изглежда прекалено лесно. Жилището му беше много чисто. Нямаше стари обувки, нямаше и следа, че Вероника изобщо е ходила там. После съвсем лесно открихме тези неща. Като че ли се предполагаше, че трябва да ги открием. Искам да кажа, защо ще си прави труда да се избави от обувките, но ще остави снимките под дюшека? Разбирам, че е искал парите да останат при него, но ми се струва съвсем неубедително да ги скрие на тавана.
Тя махна с ръка към снимките и банкнотите. Бош кимна в знак на съгласие и се отпусна назад на стола си.
— Струва ми се, че си права — каза той. — Пауърс не е чак толкова глупав.
Детективът си помисли за подобния начин, по който пистолетът беше подхвърлен на Гоушън. И това изглеждаше прекалено лесно.
— Мисля, че е инсценирано — продължи Бош. — От Вероника. Той е направил снимките. Навярно й е казал да ги унищожи, но тя ги е запазила. Просто за всеки случай. Сигурно ги е сложила под леглото му и е оставила парите на тавана. Лесно ли се стигаше до него?
— Съвсем лесно — отвърна Райдър. — Със сгъваема стълба.
— Почакайте малко, защо й е да подхвърля на Пауърс уликите? — попита Едгар.
— Не от самото начало — каза Бош. — Тя се е подсигурила. Ако нещата тръгнат на зле, ако стигнем прекалено близо до нея, Вероника е била готова да прехвърли вината върху него. Може би, когато го е пратила да търси сака, тя е отишла в дома му и е оставила снимките и парите. Кой знае кога е започнало? Но се обзалагам, че когато кажа на Пауърс какво сме открили, очите му направо ще изскочат. Какво има в чантата, Киз, фотоапаратът ли?
Тя кимна и остави чантата на масата, без да я отваря.
— Никон с телеобектив и разписка за покупката на негово име.
Бош кимна и се замисли. Опитваше се да реши как да използва снимките и парите, за да се справи с Пауърс. Те бяха шансът им да го пречупят. Трябваше да изиграе козовете си по най-подходящия начин.
— Чакайте, чакайте — каза Едгар с объркано изражение на лицето. — Продължавам да не разбирам. Какво ви кара да смятате, че е било инсценировка? Може да е пазил парите и снимките с намерението да си поделят всичко, когато бурята утихне. Защо трябва да му ги е подхвърлила тя?
Бош погледна към Райдър и после отново към Едгар.
— Защото Киз е права. Било е прекалено лесно.
— Не и ако е смятал, че не го подозираме, ако си е мислил, че е чист до момента, в който изскочихме от храстите и го спипахме.
Бош поклати глава.
— Не зная. Струва ми се, че в такъв случай, когато преди малко разговарях с него, нямаше да се държи по този начин. Не и ако е знаел, че всичко това е в дома му. Смятам, че е било инсценирано. Тя се е опитала да прехвърли цялата вина върху него. Ако я арестуваме, ще ни сервира някоя история, че Пауърс е бил лудо влюбен в нея. Вероника е актриса, тя ще потвърди, че са били любовници, но ще каже, че е скъсала с него. Но той не я оставял на мира. Убил мъжа й, за да я има само за себе си.
Хари се отпусна назад и ги погледна в очакване на отговор.
— Струва ми се правдоподобно — отвърна Райдър. — Би могло да свърши работа.
— Само че ние няма да й повярваме — каза Бош.
— И какво получава тя от всичко това? — попита Едгар, който упорито продължаваше да не приема версията им. — Какво остава за нея, след като се отказва от парите?
— Къщата, колите, застраховката — каза Бош. — Каквото е останало от компанията — и възможността да се измъкне безнаказано.
Но отговорът не бе убедителен и той го разбираше. Половин милион долара бяха много пари, за да бъдат подхвърлени. Това беше единственото слабо място в теорията, която току-що бе развил.
— Избавила се е от съпруга си — рече Райдър. — Може би това е било най-важно за нея.
— Той й е изневерявал от години — възрази Едгар. — Защо чак сега? Какво се е променило?
— Не зная — призна Райдър. — Но или нещо наистина се е променило, или има още нещо, което не ни е известно. Точно това трябва да разберем.
— Ами опитай тогава — отвърна Едгар.
— Имам идея — каза Бош. — Ако някой знае отговора на въпроса, това е Пауърс. Ще се опитам да го измамя и мисля, че се досещам как. Киз, още ли пазиш онази касета с филма на Вероника?
— „Фатална страст“ ли? Да. В чекмеджето ми е.
— Иди я донеси и включи видеото в кабинета на лейтенанта. Аз ще донеса още малко кафе и ще дойда при вас.
Бош влезе в стая за разпит номер три. Носеше кашона с парите обърнат така, че страната с надписа „Коледа“ да е притиснат към гърдите му. Надяваше се да прилича на обикновен кашон. Детективът наблюдаваше Пауърс за някакви признаци, че го е познал, но не забеляза нищо. Ченгето седеше точно така,
