както го беше оставил. Сковано изправен, поставил ръце пред себе си, сякаш преднамерено. Той отправи към Хари безизразен поглед. Бе готов и очакваше следващия рунд. Бош остави кашона на пода така, че да не се вижда, придърпа стола и отново седна срещу Пауърс. После се наведе, отвори кашона, извади от него касетофон и папка и ги остави на масата.
— Казах ти, Бош, никакви записи. А ако от другата страна на огледалото си включил камера, също нарушаваш правата ми.
— Няма камера, Пауърс. Няма да записвам и разговора. Просто искам да ти пусна нещо, това е всичко. Та докъде бяхме стигнали?
— Бяхме стигнали до въпроса дали да ме пуснеш, или официално да ме арестуваш. Да ме освободиш, или да доведеш адвоката ми.
— Е, междувременно се появиха две нови неща. Помислих си, че може би първо ще искаш да научиш за тях. Нали разбираш, преди да вземеш окончателно решение.
— Заеби. Писна ми от тези глупости. Дай ми телефона.
— Имаш ли фотоапарат, Пауърс?
— Казах да ми да… Фотоапарат ли? Какъв фотоапарат?
— Имаш ли фотоапарат? Въпросът е съвсем ясен.
— Да. Всеки има фотоапарат. И какво от това?
Бош го изгледа за миг. Усещаше как равновесието му започва да се пропуква. Детективът леко се усмихна. Искаше Пауърс да разбере, че от този момент нататък положението се изплъзва от ръцете му.
— Носеше ли фотоапарата със себе си, когато си ходил до Вегас миналия март?
— Не зная. Може би. Винаги го нося, когато съм на почивка. Не знаех, че е престъпление. Какво ли не измислят шибаните законодатели?
Бош не отвърна на усмивката му.
— Така ли му викаш? — тихо рече той. — Почивка?
— Да, точно така му викам.
— Странно е, защото Вероника не го нарича така.
— Не зная нищо за това.
За миг той извърна поглед от Бош. Случваше се за първи път и детективът отново усети, че ченгето губи равновесие. Разиграваше картите си правилно. Чувстваше го.
— Сигурен съм, че знаеш, Пауърс. А и нея познаваш много добре. Тя току-що ни разказа всичко. В момента е в другата стая. Оказва се, че е по-слаба, отколкото си мислех. Бях заложил на теб. Нали знаеш поговорката: колкото са по-големи, толкова по-болезнено падат? Мислех си, че ти ще проговориш, но се оказа тя. Преди малко Едгар и Райдър успяха да я пречупят. Удивително е как снимките от местопрестъплението въздействат на човек с гузна съвест. Тя ни каза всичко, Пауърс. Всичко.
— Продължаваш да бълваш глупости, Бош. Май започваш да остаряваш. Къде е телефонът?
— Ето какво ни каза. Запознал…
— Не искам да слушам.
— Запознал си се с нея, когато си отишъл през онази нощ да вземеш показанията й за обира. Едното води до другото и съвсем скоро двамата сте започнали малък романс. Само че тя се опомнила и скъсала с теб. Все още обичала стария Тони. Знаела, че пътува много, че кръшка много, но вече била свикнала. Имала нужда от него. Затова те отрязала. Но според нея ти не си я оставял на мира. Досаждал си й, звънял си й по телефона, преследвал си я, когато е излизала от къщата. Започнало да става опасно. Искам да кажа, какво е можела да направи? Да иде при Тони и да му съобщи, че бившият й любовник непрекъснато я преследва? Тя…
— Това са глупости, Бош. Опитваш се да ме излъжеш!
— Тогава си започнал да следиш Тони. Нали разбираш, той е бил проблемът ти. Изправил се е на пътя ти. И ти си изпълнил домашното си. Проследил си го във Вегас и си го хванал в крачка. Разбрал си какво точно прави и как да го премахнеш така, че да ни насочиш по погрешна следа. Реквием от багажника — така го наричат. Само че си свирил фалшиво, Пауърс. Хванахме те. И с нейна помощ ще те довършим.
Пауърс гледаше надолу към масата. Кожата около очите и устата му беше опъната.
— Всичко това е лъжа — без да вдига очи отвърна той. — Уморих се да те слушам. Тя не е в другата стая, а си седи в онази голяма къща горе на хълма. Опитваш се да ми пробуташ най-стария трик от учебниците.
Пауърс го погледна и на лицето му се изписа крива усмивка.
— Опитваш се да го пробуташ на ченге? Не мога да повярвам. Това наистина е жалко, човече. Ти си жалък. Направо се посрамваш.
Бош протегна ръка към касетофона и натисна бутона. В малката стая се разнесе гласът на Вероника Алайзо.
— Той беше. Той е луд. Не успях да го спра, докато не стана прекалено късно. После не можех да кажа на никого, защото щеше… щеше да изглежда така, сякаш аз…
Бош го изключи.
— Това е достатъчно — каза той. — Дори не бях длъжен да ти го пускам. Но си помислих, нали разбираш, като ченге на ченге, че би трябвало да знаеш положението си.
Детективът мълчаливо наблюдаваше Пауърс, който бавно почервеняваше. Виждаше как гневът кипи зад очите му. Като че ли нито един мускул на лицето му не трепваше, но въпреки това внезапно се беше вцепенил. Накрая обаче успя да се вземе в ръце и да възстанови самообладанието си.
— Това са само нейните твърдения — тихо каза той. — Не може да докаже нищо. Това са измислици, Бош. Нейната дума срещу моята.
— Възможно е. Само че имаме и това.
Бош отвори папката и остави купчината снимки пред Пауърс. После протегна ръце и внимателно ги разтвори като ветрило, така че ченгето да може да ги види и познае.
— Това доказва голяма част от нейната версия, не мислиш ли?
Докато Пауърс разглеждаше снимките, той внимателно го наблюдаваше. Ченгето за втори път изглеждаше на ръба да изпусне гнева си, но отново се овладя.
— Не доказва нищо — каза Пауърс. — Би могла да ги направи и сама. Всеки би могъл. Само защото ви е дала тази купчина… Тя ви е омотала, нали? Повярвали сте на всяка нейна дума.
— Може би щеше да е така, само че не сме ги взели от нея.
Бош отново отвори папката и извади копие от заповедта за обиск. Той се пресегна и го остави върху снимките.
— Преди пет часа пратихме това по факса на съдия Уорън Ламбърт в дома му в Палъсейдс. Той ни го върна обратно подписано. Едгар и Райдър прекараха по-голямата част от нощта в малкото ти холивудско бунгало. Сред вещите, които донесоха, имаше малък никон с телеобектив. И тези снимки. Били са под дюшека ти, Пауърс.
Той замълча и остави намръщения Пауърс да смели информацията.
— А, намерихме и още нещо. — Бош се наведе и вдигна кашона. — Това е било на тавана при коледните играчки.
Той изсипа съдържанието на кашона върху масата и пачките се разпиляха по целия плот, някои дори паднаха на пода. Бош разтърси кашона, за да се увери, че го е изпразнил и го остави долу. После погледна към Пауърс. Дивият му поглед скачаше от пачка на пачка. Детективът знаеше, че го е победил. Инстинктът също му подсказваше, че за това трябва да благодари на Вероника Алайзо.
— Виж сега, аз лично не смятам, че си чак толкова тъп-тихо рече Бош. — Нали разбираш, да държиш снимките и всички тези пари вкъщи. Разбира се, в кариерата си съм виждал и по-невероятни неща. Но ако трябваше да се обзалагам, щях да заложа, че не си знаел за присъствието на всичко това у вас, защото не си го оставял там. Е, и двете възможности ме устройват. Доказахме вината ти и изяснихме случая, друго не ме интересува. Щеше да е хубаво да спипа-ме и нея, но и това стига. Тя ще ни трябва, за да те изправим пред съда. Със снимките, с нейните показания и всичко останало, за което си приказвахме с теб, мисля, че лесно ще те довършим. Престъплението ти е особено тежко, Пауърс. Очакват те две възможности. Отровната инжекция или доживотен затвор без право на помилване. Във всеки случай, предполагам, че наистина е време да ти донеса телефона, за да можеш да се свържеш с адвоката си. И си избери някой
