добър. Не от онези пуяци от случая О. Дж. Симпсън. Трябва да си намериш адвокат, който да върши работа и извън съдебната зала. Да може да води преговори.
Той се изправи и тръгна към вратата. С ръка на бравата, детективът се обърна и го погледна.
— Знаеш ли, всичко това ми е неприятно, Пауърс. Ти си ченге и може би съм се надявал, че няма да опереш пешкира вместо нея. Имам чувството, че не сме ударили когото трябва. Но предполагам, че животът в големия град е такъв. Все някой трябва да опере пешкира.
Той се обърна към вратата и я отвори.
— Кучка! — с тиха ярост каза Пауърс.
После измърмори нещо, което Бош не успя да чуе. Той погледна назад към него и зачака.
— Идеята беше нейна — продължи Пауърс. — Изцяло. Тя ме омота и сега омотава вас.
Бош изчака още малко, но ченгето мълчеше.
— Това означава ли, че ще разговаряш с мен?
— Да, Бош, седни. Може би ще успеем да измислим нещо.
В девет Бош седеше в кабинета на лейтенанта и й докладваше за случилото се през нощта. В ръката си държеше празна пластмасова чашка, но не я хвърляше в кошчето за боклук, защото искаше нещо да му напомня, че има нужда от още кафе. Беше уморен до смърт и торбичките под очите му бяха толкова подути, че почти го боляха. В устата си усещаше кисел вкус от кафето и цигарите. През последните двайсет часа бе изял само няколко блокчета шоколад и стомахът му вече протестираше. Но беше щастлив. Бе спечелил последния рунд с Пауърс, а в битката, която водеше, нищо друго нямаше значение.
— Значи — рече Билетс — ти е разказал всичко?
— Поне своята версия — отвърна Бош. — Хвърля цялата вина върху нея и това трябваше да се очаква. Спомни си, той смята, че тя е в другата стая и хвърля цялата вина върху него. Затова я представя като голямата лоша черна вдовица, сякаш никога през живота си не е имал каквато и да е лоша мисъл, докато не е попаднал на нея.
Той вдигна чашата към устата си и едва тогава осъзна, че е празна.
— Но щом я доведем тук и тя разбере, че Пауърс е проговорил, сигурно ще научим и нейната версия — прибави детективът. — Кога тръгнаха Джери и Киз?
Бош погледна часовника си.
— Преди около четирийсет минути. Трябвала се върнат всеки момент.
— Защо ти не отиде да я доведеш?
— Не зная. Мислех си, че щом аз съм хванал Пауърс, те би трябвало да доведат нея.
— По-добре внимавай. Ако продължаваш да действаш така, ще загубиш репутацията си на желязно ченге.
Бош се усмихна и погледна надолу в чашата си.
— И каква е същината на неговата версия? — попита Би-летс.
— Приблизително каквато си я представяхме. Отишъл е да вземе показанията й за обира и всичко започнало оттам. Казва, че го е омотала едва ли не без той да забележи. Започнал все по-често да патрулира в района, а тя наминавала през бунгалото му сутрин, след като Тони тръгвал за работа или докато е бил във Вегас. Както описва нещата, направо го е оплела. Любела се страстно и необичайно за него.
— И после го е помолила да проследи Тони.
— Точно така. Помолила го да проследи Тони и той заминал за Вегас. Върнал се с купчина снимки на Тони и момичето и с много въпроси с кого и защо се среща там. Не е бил глупав. Разбирал е, че Алайзо е забъркан в нещо. Според него Вероника му обяснила всичко, знаела всяка подробност, познавала всички мафиоти по име. Освен това му казала за колко пари става дума. Тогава му разкрила плана. Казала му, че трябва да очисти Тони, че после ще са само те двамата, те и адски много пари. Казала му, че Тони тайно трупа пари. От години. Че е скътал поне два милиона долара, без да броят онези, които ще вземат след убийството му.
Бош се изправи и продължи да разказва, докато се разхождаше пред бюрото на лейтенанта. Беше прекалено уморен, за да седи дълго, без да се поддаде на изтощението.
— Така или иначе, точно затова е било второто му пътуване. Пауърс го проследил още един път. За опипване на почвата. Освен това проследил и човека, от когото Тони взимал парите. Очевидно не е имал представа, че Люк Гоушън е агент. Двамата определили Гоушън за изкупителна жертва и измислили план, за да инсценират мафиотско убийство. Реквием от багажника.
— Много е сложно.
— Да, така е. Той твърди, че планът е бил изцяло неин, и ми се струва, че казва истината. Ако питаш мен, Пауърс е умен, но не чак толкова. Всичко това е измислено от Вероника и той просто е станал доброволен участник в играта. Само че тя си е оставила тайна вратичка, за която Пауърс не е знаел.
— Той е бил тайната вратичка.
— Да. Вероника прави така, че той да поеме удара, но само ако стигнем прекалено близо до отговора. Пауърс казва, че й е дал ключ за дома си, едно бунгало на Сиера Бонита. Сигурно е отишла там през седмицата, пъхнала е снимките под дюшека и е оставила кашона с парите на тавана. Умна жена. Добра инсценировка. Когато Джери и Киз я доведат, зная точно какво ще каже. Ще хвърли вината изцяло върху него, ще заяви, че е бил луд по нея, че са били любовници и че после тя е скъсала. Той обаче не я оставял и накрая убил съпруга й. Когато разбрала какво се е случило, не можела да каже нищо. Той я принудил да мълчи. Не е имала друг избор. Пауърс е бил ченге и й е казал, че в противен случай може да хвърли всичко върху нея.
— Добър сценарий. Всъщност той и сега може да подейства пред съдебните заседатели.
— Може. Все още имаме да вършим работа.
— Ами скритите пари на Тони?
— Добър въпрос. В банковите му сметки не открихме парите, за които говореше Пауърс. Била му обяснила, че са в депозитен сейф, но не му казала къде. Ще ги открием.
— Ако съществуват.
— Мисля, че съществуват. Тя е подхвърлила половин милион в дома на Пауърс, за да му прехвърли вината. Това са много пари за такова нещо, освен ако случайно нямаш някъде другаде още два милиона. Точно това трябва да…
Бош погледна през прозореца към детективското бюро. Към кабинета на лейтенанта се приближаваха Едгар и Райдър. Вероника Алайзо не беше с тях. Двамата влязоха с напрегнато изражение на лице и детективът разбра какво ще кажат.
— Няма я — съобщи Едгар.
Бош и Билетс просто ги гледаха.
— Като че ли се е чупила още снощи — продължи Едгар. — Колите й са там, но в къщата няма никой. Влязохме през задната врата и не открихме никого, човече.
— Взела ли е дрехите и бижутата си? — попита Хари.
— Очевидно не. Просто я няма.
— Проверихте ли на портала?
— Да, проверихме. Вчера е имала две посещения. Първо в четири и петнайсет дошъл куриер. От „Лигъл ийгъл месънджър сървис“. Останал вътре около пет минути и си тръгнал. Второто посещение е било вечерта. Късно. Някакъв мъж на име Джон Галвин. Тя вече била оставила името му на портала и казала да го пуснат, когато пристигне. Дежурният записал регистрационния номер на колата му и ние го проверихме. Взета е под наем от „Херц“ във Вегас. Ще я обявим за издирване. Така или иначе, Галвин останал докъм един през нощта. Тръгнал си е точно когато сгащихме Пауърс в гората. Тя сигурно е излязла с него.
— Свързахме се с пазача, който е бил дежурен по това време — прибави Райдър. — Не успя да си спомни дали Галвин си е тръгнал сам. Не помнеше конкретно да е виждал г-жа Алайзо снощи, но тя може да се е крила на задната седалка.
— Знаем ли кой е адвокатът й? — попита Билетс.
— Да — отвърна Райдър. — Нийл Дентън от Сенчъри сити.
— Добре, Джери, ти се заеми с колата от „Херц“. Киз, ти се опитай да се свържеш с Дентън и виж дали
