— Завържи си обувката, Пауърс — рече младият детектив. — Ще вземеш да паднеш и да си смачкаш красивото лице, пък не искам после да ми ревеш за „полицейската бруталност“.
Пауърс спря и погледна надолу към обувката си, после вдигна очи към Едгар.
— Естествено.
Той си изми ръцете, избърса се със салфетка и после стъпи с десния си крак върху ръба на умивалника, за да се завърже.
— Нови обувки — отбеляза Едгар. — Връзките им винаги се развързват, нали?
Бош не можеше да види лицето на Пауърс, защото се бе обърнал с гръб към вратата. Но Пауърс гледаше към Едгар.
— Майната ти, негро.
Все едно, че му беше зашлевил шамар. На лицето на Джери незабавно се изписа отвращение и гняв. Той хвърли поглед към Бош, просто за да прецени дали Хари ще се опита да му попречи да удари Пауърс. Но едрият мъж само това чакаше. Той отскочи от мивката, хвърли се към Едгар и го блъсна в облицованата с бели плочки стена. После вдигна закопчаните си в белезници ръце и с лявата го сграбчи за предницата на ризата, докато с дясната притисна в гърлото на зашеметения детектив цевта на малък пистолет.
Бош бе изминал половината от разстоянието до тях, когато видя оръжието.
— Назад, Бош — извика Пауърс. — Назад или партньорът ти е мъртъв. Това ли искаш?
Той обърна глава и погледна назад към Хари. Бош отстъпи назад и вдигна ръце.
— Това е — каза Пауърс. — Слушай сега какво ще направиш. Съвсем бавно си извади пистолета и го пусни в първата мивка ей там.
Бош не помръдна.
— Действай. Веднага.
Пауърс очевидно се опитваше да говори тихо.
Бош погледна към малкия пистолет в ръката му. „Рей-вън“ двайсет и пети калибър, любимо оръжие на патрулните ченгета поне от времето, когато самият той носеше униформа. Беше малък — в дланта на Пауърс приличаше на играчка — но смъртоносен и удобен за носене в чорап или обувка, на практика невидим под крачола на панталона. В този момент му дойде наум, че Едгар и Райдър не бяха претърсили изцяло Пауърс. Знаеше, че изстрелът от упор със сигурност ще убие Едгар. Не искаше да дава оръжието си, но не виждаше друга алтернатива. Пауърс бе отчаян, а Бош съзнаваше, че отчаяните хора не обмислят нещата. Те действаха противно на всякаква логика. Бяха убийци. С два пръста той бавно извади пистолета си и го пусна в мивката.
— Много добре, Бош. А сега искам да легнеш на пода под мивките.
Бош се подчини, без да откъсва очи от Пауърс.
— Едгар — продължи ченгето. — Сега е твой ред. Просто пусни твоя на пода.
Пистолетът на Джери издрънча в плочките.
— Сега и ти легни до партньора си. Точно така.
— Това е лудост, Пауърс — каза Бош. — Къде ще идеш? Не можеш да избягаш.
— Кой приказва за бягство, Бош? Извади си белезниците и закопчай едната гривна на лявата си китка.
След като детективът го направи, Пауърс му каза да прекара веригата през една от тръбите, после нареди на Едгар да закопчае свободната гривна на дясната си китка. Когато той се подчини, Пауърс се усмихна.
— Ето, така е добре. Това би трябвало да ви задържи за няколко минути. А сега ми дайте ключовете си. И двамата, хвърлете ги насам.
Пауърс взе връзката на Едгар от пода и отключи белезниците си. Той бързо разтри китките си, за да възстанови кръвообращението си. Продължаваше да се усмихва, но Бош се чудеше дали изобщо го съзнава.
— Да видим сега.
Патрулният полицай бръкна в умивалника и взе пистолета на Хари.
— Хубаво оръжие, Бош. — Добре балансирано. По-добро е от моето. Нещо против да го взема назаем за няколко минути?
В този момент детективът разбра какво има намерение да направи. Щеше да потърси Вероника. Бош си помисли за Киз, седнала в детективското бюро с гръб към регистратурата. Билетс беше в кабинета си. Щяха да го видят прекалено късно.
— Тя не е там, Пауърс — каза той.
— Какво? Кой?
— Вероника. Излъгах те. Изобщо не сме я арестували.
Пауърс мълчеше. Усмивката бе изчезнала от лицето му и на нейно място се беше изписало сериозно, съсредоточено изражение. Обмисляше.
— Взехме гласа й от един от нейните филми. Презаписах го от видеокасетата. Ако идеш в онези стаи за разпит, ще попаднеш в задънена улица. Те са празни и няма да можеш да се измъкнеш.
Бош видя, че кожата на лицето на Пауърс се изпъва по същия начин като преди. Той почервеня от гняв и после внезапно необяснимо защо се усмихна.
— Хитър скапаняк си, Бош. Нали така? И очакваш да ти повярвам, че не е там? Може би сега се опитваш да ме излъжеш, а не преди. Нали ме разбираш?
— Не те лъжа. Няма я. След онова, което ми каза, искахме да я арестуваме. Преди час отидохме в къщата й, но и там я нямаше. Излязла е снощи.
— Щом не е тук как…
— Това не беше лъжа. Парите и снимките бяха в жилището ти. Щом ти не си ги оставил там, значи е била тя. Опитала се е да прехвърли вината върху теб. Просто свали пистолета и ще започнем всичко отново. Само се извини на Едгар и ще забравим за този малък инцидент.
— А, разбирам. Пускате я да избяга и аз поемам цялата вина за убийството.
— Казах ти, ще поговорим с прокурора. В момента идва насам. Той е приятел. Ще направи каквото трябва. Всъщност искаме да хванем нея.
— Шибан задник такъв! — високо каза Пауърс. После отново снижи глас. — Не разбираш ли, че я искам? Мислиш си, че си ме победил, нали? Мислиш си, че си ме пречупил? Не си познал, Бош. Говорих, защото исках да говоря. Аз те победих, човече, но ти нищо не разбра. Повярва ми, защото така ти отърваше. Изобщо не трябваше да ми сваляш белезниците, братче.
Той помълча малко, за да ги остави да смелят думите му.
— А сега имам среща с онази кучка и ще ида на нея независимо от всичко. Ще я открия, даже да я няма там.
— Може да е навсякъде.
— Аз също, Бош, и тя няма да знае, че идвам. Трябва да вървя.
Пауърс извади найлоновия чувал от кошчето за боклук и го изпразни на пода. Пъхна пистолета на Бош в чувала, после пусна крановете на трите умивалника докрай. Водата силно заклокочи и шумът отекваше от плочките по стените. Той взе оръжието на Едгар, пусна го в чувала и няколко пъти уви найлона, за да не се вижда какво има вътре. След това сложи собствения си „Рейвън“ в предния си джоб така, че да му е подръка, хвърли ключовете за белезниците в един от писоарите и пусна водата в трите. Без дори да погледне към двамата мъже под умивалниците, Пауърс се запъти към вратата.
— Адиос, боклуци — подметка през рамо той и излезе.
Бош погледна към Едгар. Знаеше, че дори да викат, няма голяма вероятност да ги чуят. В неделя в административното крило нямаше никой. А в бюрото бяха само Билетс и Рай-дър. При шума от течащата вода никой нямаше да чуе виковете им.
Бош се завъртя и опря крака на стената под плота с мивките. Той хвана тръбата така, че да използва краката си като опора, за да откърти тръбата. Но тя бе гореща.
— Кучи син! — извика детективът и я пусна. — Пуснал е горещата вода.
— Какво ще правим? Той ще избяга.
— Твоите ръце са по-дълги. Виж дали можеш да се пресегнеш и да спреш водата. Прекалено е горещо. Не мога да хвана тръбата.
