Бош пъхна ръката си почти до лакътя зад тръбата и Едгар едва успя да достигне до крана. Трябваха му няколко секунди, за да го завърти така, че остана да тече съвсем слаба струйка.
— А сега пусни студената — каза Хари. — За да охладим тръбата.
Изтекоха още няколко секунди, но после Бош можеше да опита отново. Той хвана тръбата и наблегна с крака на стената. Едгар направи същото. Съвместните им усилия дадоха резултат и тръбата се откърти от мивката. Докато измъкваха веригата на белезниците, водата се лееше отгоре им. Двамата се изправиха и се приближиха до писоарите. Върху решетката на дъното на един от тях Бош видя ключовете си. Той ги извади и с мъка успя да отключи гривната на китката си. После ги подаде на Едгар и се втурна към изхода, като газеше във водата, заляла целия под.
— Спри водата — извика той и се хвърли навън.
Бош се затича по коридора и прескочи плота на регистратурата. Детективското бюро беше пусто и през прозореца Хари видя, че в кабинета на лейтенанта няма никой. В този момент чу силен тропот и приглушените викове на Райдър и Билетс. Затича се по коридора към стаите за разпит и откри, че са отворени всички врати с изключение на една. Знаеше, че Пауърс все пак е проверил дали Вероника Алайзо не е там, след като е заключил Билетс и Райдър в трета стая. Детективът отвори вратата и после бързо се затича обратно през бюрото към задния коридор на участъка. Той изскочи през тежката метална врата и излезе в задния паркинг. Инстинктивно протегна ръка към празния кобур под мишницата си и плъзна поглед по паркинга и отворените врати на гаража. Нямаше и следа от Пауърс, но до колонките на бензиностанцията стояха двама патрулни полицаи. Бош се приближи до тях.
— Да сте виждали Пауърс?
— Да — отвърна по-възрастният. — Току-що замина. С нашата шибана кола. Какво става тук, по дяволите?
Детективът не отговори. Той затвори очи, сведе глава и мислено се прокле.
Шест часа по-късно Бош, Едгар и Райдър седяха на масата в „Убийства“ и мълчаливо наблюдаваха съвещанието в кабинета на лейтенанта. Наблъскани в малкия офис като пътници в автобус, там седяха Билетс, капитан Левали, заместник-началник Ървинг, трима следователи от ОВР, включително Частейн, началникът на полицията и неговият административен помощник. Заместник-окръжният прокурор Роджър Гоф участваше по високоговорителя на телефона-Бош чуваше гласа му през отворената врата. Но после затвориха вратата и той беше сигурен, че в момента решават съдбата на тримата детективи, които седяха навън.
Скръстил ръце и свел глава надолу, началникът на полицията седеше по средата на претъпканата стая. Той бе пристигнал последен и очевидно другите го информираха за събитията. От време на време началникът кимаше, но на Бош му се струваше, че почти не говори. Хари знаеше, че основното, което обсъждат, е как да решат проблема о Пауърс. На свобода беше ченге убиец. Изявлението пред медиите щеше да е упражнение по самоизмъчване, но Бош не виждаше начин да го избегнат. Бяха претърсили всички възможни места, но не откриха Пауърс. Намериха патрулната кола, която беше взел, изоставена сред хълмовете на „Феърхолм драйв“. Никой не знаеше къде е отишъл оттам. Наблюдателните постове пред бунгалото му и пред дома на Алайзо, както и пред къщата и офиса на адвоката Нийл Дентън, не бяха постигнали никакъв резултат. Вече бе време да дадат изявление пред медиите, да покажат снимката на ченгето престъпник по новините в шест часа. Бош предполагаше, че началникът на полицията е тук, защото възнамерява да свика пресконференция. Иначе щеше да остави всичко на Ървинг.
В този момент Хари разбра, че Райдър е казала нещо.
— Извинявай?
— Попитах какво ще правиш през свободното си време?
— Не зная. Зависи за колко ще ни отстранят. Ако е за петнайсет дни, просто ще довърша работата по къщата. Ако е повече от месец, ще трябва да се замисля как да си изкарвам прехраната. — Бош беше абсолютно сигурен, че отстраняването от служба, което щеше да им наложи началникът, нямаше да е за кратко.
— Няма да ни уволни, нали, Хари? — попита Едгар.
— Съмнявам се. Но всичко зависи от начина, по който му обяснят положението.
Той хвърли поглед към прозореца на кабинета. В този момент началникът погледна навън към него, но веднага извърна очи. Лош признак. Бош никога не се бе запознавал с него и не очакваше да се запознаят. Беше външен човек, изпратен тук, за да омиротворят обществото. Не заради някакви особени полицейски административни способности, а защото имаха нужда от външен човек. Бе едър чернокож мъж, по-голямата част от килограмите на когото се съсредоточаваха около кръста. Ченгетата, които не го харесваха, а те бяха много, често го наричаха „началник Калното подхлъзване“. Бош не знаеше как го наричат ченгетата, които го харесваха.
— Просто исках да кажа, че съжалявам, Хари — рече Райдър.
— За какво съжаляваш? — попита Бош.
— За това, че не открих пистолета. Аз го претърсих. Прокарах ръце по крачолите му, но някак си съм го пропуснала. Не разбирам.
— Беше достатъчно малък, за да го пъхне в обувката си — отвърна Бош. — Не си виновна само ти, Киз. Всички допуснахме грешки. Двамата с Джери се прецакахме в тоалетната. Трябваше да го пазим по- внимателно.
Тя кимна, но Хари знаеше, че продължава да се самообвинява. Детективът вдигна поглед и видя, че съвещанието в кабинета на лейтенанта е към края си. Началникът на управлението и неговият помощник, следвани от Левали и следователите от ОВР излязоха през главния вход на бюрото. Така не трябваше да минават покрай масата на „Убийства“ и да се срещат с Бош и другите. Още един лош признак, помисли си той.
В кабинета останаха единствено Ървинг и Билетс. Лейтенантът погледна към Бош и му даде знак тримата да идат при тях. Те бавно станаха на крака и тръгнаха нататък. Едгар и Райдър седнаха, но Хари остана изправен.
— Г-н началник — каза Билетс, давайки думата на Ървинг.
— Добре, ще ви изложа нещата така, както току-що ми беше наредено — започна той.
После погледна надолу към листа хартия, върху който си бе водил бележки.
— За провеждане на неупълномощено разследване и за неспазване на правилата за претърсване и транспортиране на затворник, всеки от вас се отстранява за трийсет дни без право на заплата и на още толкова със заплата. Стават два месеца. И разбира се, в досиетата ви се вписва официално мъмрене. Можете да обжалвате пред комисията за правата.
Той замълча за миг. Беше по-тежко, отколкото очакваше Бош, но лицето му остана безизразно. Той чу, че Едгар шумно въздъхва. Колкото до обжалването, рядко се случваше да отменят дисциплинарно наказание, наложено от началника на полицията. Това означаваше двама от тримата капитани в комисията да гласуват срещу прекия си началник. Да отхвърлиш решение на следовател от ОВР бе едно. Но да отмениш заповед на началника беше политическо самоубийство.
— Но — продължи Ървинг — началникът замразява наказанията ви в зависимост от по-нататъшното развитие на събитията.
Последва кратко мълчание, докато тримата детективи проумеят последното изречение.
— Какво означава това, че се замразяват? — попита Едгар.
— Това означава, че началникът ви дава шанс — отвърна Ървинг. — Той иска да види какво ще стане през следващите няколко дена. Утре всеки от вас трябва да дойде на работа и да продължи с разследването. Разговаряхме с прокуратурата. Съгласни са да повдигнат обвинение срещу Пауърс. Първата ви работа утре е да подготвите документацията. След два часа началникът ще даде изявление пред медиите. Ако имаме късмет, ще хванем този тип, преди той да открие жената или да направи някоя друга беля. А ако ние имаме късмет, сигурно и вие тримата ще сте късметлии.
— Ами Вероника Алайзо, няма ли да повдигнат обвинение и срещу нея?
— Не още. Не преди да върнем Пауърс. Гоф каза, че без него записът на признанията му няма никаква стойност. Прокурорът няма да е в състояние да го използва срещу нея без Пауърс да е там, за да свидетелства, ако тя заяви, че показанията са лъжа.
