— Да. Що не се разкараш?
Карч се приближи. Младежът се изправи, обърна се към него и застана разкрачен, с разперени ръце.
— Остави я на мира — каза Джак. — Като гледам, не те иска.
— Що не се гръмнеш? Нищо й няма. Просто си пада по викането, това е.
— Не. Може би просто на теб ти харесва да я принуждаваш да вика. Сигурно така се чувстваш господар на положението.
Младежът внезапно се хвърли напред, точно както очакваше Карч. Подобно на опитен тореадор, той бързо отстъпи встрани и с две ръце пренасочи инерцията на противника си към паркирания в съседство микробус. Младежът се заби с глава във вратата му и огъна ламарината. Докато се изправяше и завърташе, Карч притисна пистолета под брадичката му.
— Усещаш ли го? Струва ти се малък, нали? Двайсет и пети калибър е. Детска играчка, освен от такова разстояние. Ако дръпна спусъка, куршумът ще попадне в мозъка ти и няма да му стигне сила да излезе. Ще отскочи вътре няколко пъти и ще направи всичко в черепа ти на каша. Сигурно няма да те убие, но ще носиш лигавник и ще те бутат в инвалидна количка до края на жи…
— Пусни го — каза зад гърба му момичето. — Нищо не ми е направил.
Карч допусна грешката да не погледне към нея.
— Млъкни и се махай. Този тип…
Тя го хвана изотзад и Джак грубо я блъсна с лявата си ръка, като продължаваше да притиска пистолета под брадичката на младежа. Чу я да се удря в БМВ-то и да се свлича на земята.
— Джони! — изпищя момичето.
— Видя ли к’во направи? — извика Джони. — Виж к’во й направи. Ще ми се правиш на голям рицар, копеле гадно!
Карч го пусна и заотстъпва назад, така че да може да наблюдава едновременно и двамата. Момичето седеше на паважа. Изглеждаше замаяно. Джони се втурна към нея и тя го прегърна, после се разплака.
Джак се обърна и бързо закрачи към линкълна. „Защо се намесих, мамка му? Тук съм, за да свърша само една работа.“
Качи се в колата и потегли.
Спря до тротоара на Магнолия Булевард, залепи на покрива полицейска лампа и извади от жабката списъка с радиочестотите на Националната асоциация на органите на реда. Беше го купил от Айвърсън за 500 долара. В него фигурираха всички федерални, щатски и местни инстанции. Най-отгоре на всяка страница имаше надпис с едри букви: „Да се използва само от органите на реда“. Когато за пръв път го прочете, Джак се изсмя.
Откри бърбанкското полицейско управление и набра трите патрулни честоти на монтирания под таблото скенер. После зачака. Трябваше да знае дали младежът и момичето ще съобщят в полицията.
В четвъртък през нощта Бърбанк изглеждаше спокоен. Патрулните коли бяха пратени на два адреса, за да успокоят семейни скандали, после съобщиха за нападение и заплашване с оръжие на паркинга при „Пресник“.
— Мамка му! — високо извика Карч и удари с юмрук по волана. После си погледна часовника. Наближаваше полунощ. Знаеше, че не е много далеч от летището. Можеше да иде там и да открадне други автомобилни номера. Но вече ставаше късно и трябваше да напусне града. Джак отби в някаква тъмна улица, изключи фаровете, бръкна под седалката, извади собствените си номера и слезе, като взе и бормашината на Касиди Блак. Минута по-късно вече бе сменил номерата и запали двигателя. Включи фаровете чак на следващата пресечка.
Насочи се на запад и спря едва когато напусна Бърбанк и навлезе в северен Холивуд. По полицейската честота съобщиха описанието му. Той се усмихна. Бяха го изкарали двайсет килограма по-тежък и десет години по-възрастен. Останалото бе толкова общо, че нямаше значение. Обявиха колата му като черен форд „ЛТД“. Карч запали цигара и се помъчи да се отпусне. Бърбанк нямаше да представлява проблем.
Вече минаваше полунощ и той реши, че е минало достатъчно време. Лио Ренфроу трябваше да се е прибрал. Вкара колата в паркинга на някакъв денонощен супермаркет и изключи двигателя. Тъкмо отвори приемника, когато пейджърът му сигнализира. Търсеше го Грималди. Джак нямаше намерение да му телефонира и дори изключи пейджъра. Не искаше да запиука в някой неподходящ момент.
Програмата се зареди и Карч отвори файла със записа на движението на Лио Ренфроу. На екрана се появи карта на северен Лос Анджелис. Червена линия показваше маршрута на тойотата. Имаше право. Ренфроу дълго беше обикалял из Долината и няколко пъти бе правил обратни завои. Компютърът показваше, че през последните дванайсет минути предавателят е останал неподвижен на Ситрън Стрийт в Тарзана.
— Идвам, Лио — каза Карч.
30
Лесно откри тойотата на една отбивка пред малка къща на „Ситрън“. Докато минаваше покрай нея, се зачуди защо Ренфроу не я е паркирал в гаража. Направи няколко обиколки около квартала, като следеше за нещо необичайно или подозрително. После спря до тротоара недалеч от къщата, напъха ръце в ръкавите на гащеризона и вдигна ципа. Извади „Зиг Зауъра“ от кобура и монтира заглушителя. Остави линкълна отключен в случай, че се наложи бързо да бяга, и закрачи по улицата.
Преди да стигне до къщата, приклекна до тойотата, опипа с ръка, докато открие проследяващите устройства, и ги откъсна от жиците. После заобиколи отзад и прибра антената. Постави всичко в пощенската кутия в началото на отбивката. Щеше да го вземе на излизане.
За да разбере защо Ренфроу е паркирал автомобила си на улицата, той отиде до гаража и насочи лъча на фенерчето си през прозорчето на вратата. Помещението бе пълно с кашони шампанско. Предположи, че е крадена стока, и си помисли дали ще си струва времето и усилията по-късно да ги вземе. Навярно можеше да ги продаде на Винсънт Грималди и да получи добри пари.
Съсредоточи се върху непосредствената си задача. Заобиколи къщата отляво, като внимаваше за кучета. Не се страхуваше от охранителни системи. Хората от подземния свят рядко имаха аларми. На първо място, защото знаеха колко лесно е да бъдат обезвредени. А и не искаха сами да привличат вниманието на полицията.
По средата на оградата имаше дървена порта. Карч лесно я прескочи и плъзна лъча по тревата и храстите покрай сградата. Никъде не се забелязваха кучешки изпражнения и следи от ровене. Той изключи фенерчето и продължи към задния двор. Луната хвърляше достатъчно светлина.
Надникна зад ъгъла и видя сините отблясъци на басейн. Точно когато започна да се придвижва покрай задната стена, чу, че се отваря плъзгаща се врата. Скри се зад ъгъла и зае положение, което му даваше възможност да наблюдава двора. Един мъж се приближи до ръба на басейна. Ренфроу. Гледаше надолу към водата. Карч забеляза на дъното автоматична почистваща машина. Мъжът вдигна очи към луната. Джак излезе от скривалището си и вдигна пистолета.
Шумът на недалечната магистрала заглуши стъпките му. Той притисна студеното дуло към тила на Ренфроу. Той се напрегна, но не направи нищо. Хората като него очакваха рано или късно да усетят допира на оръжие до тила си.
— Ясна нощ, а? — рече Карч.
— Току-що си помислих същото — отвърна Ренфроу. — Ти ли си асото купа?
— Да.
— Не те видях да ме следиш.
— Защото не те следих. Изостанал си с десетина години, Лио. Монтирах сателитно устройство на колата ти. Нямаше нужда да те следя.
— Човек се учи, докато е жив.
— Възможно е. Хайде да влезем вътре и да поговорим. Вдигни си ръцете.
Джак хвана с една ръка Ренфроу за яката, а с другата притисна пистолета към гърба му. Закрачиха към къщата.
