исках да поживея повечко и да погледам този свят, който става все по-добър. Да си хапвам вкусни ястия, подходящи за старите ми зъби. Исках да видя как ще се оженят моите внуци, исках да видя личицата на правнучетата си… Обаче това няма да стане. Лоши неща се задават. Усещам го.

— Какво се е случило? — събуди се най-сетне и внукът му.

— Патиците, всички са умрели… плават по течението — посочи старецът навън, като продължаваше да плаче. — Аз знам. Това е знамение, предупреждение, че ще се случи нещо лошо. Нещо по-страшно дори от това, когато японските войници взеха другия ми син. Аз знам…

Внукът му, облечен в работническа куртка, пъргаво изскочи навън и след минутка се върна.

— Действително! Татко! И в къщата на Ван, и в къщата на Чжан Си се вдига страшен шум, и у нас има умрели.

— Всичките ли?

— Повече от половината са още живи, но и те май са болни.

— Какво ли им е станало? — поклати глава синът на Ли Сюи Лао. — Нали вчера нищо им нямаше…

— Аз отивам в съвета. Бързо отделете болните патици!

— Лоши неща ще станат — старецът повиши глас, без да спре да плаче. — Това е предзнаменование, аз знам.

— Предзнаменование, няма такова нещо — святкаше с очи внукът. — Пак е работа на американския империализъм. По време на корейската война тези типове хвърляха от самолетите заразени насекоми и мишки. На североизток посипаха бактерии на различни болести. В Лео Дун и в Ляо Си мнозина умряха от гнойна пневмония.

— Лоши неща ще стават — старецът още плачеше. — Въпреки че сега светът е в мир, пак ще стават ужасни неща.

Внукът му изхвърча като куршум навън. Снахата бързо излезе, за да огледа патиците. В тъмната къща остана само старецът. Застанал на колене пред светилника, той продължаваше да плаче.

Три дни по-късно новата епидемия по домашните животни връхлетя със страшна сила и остров Кюсю в Япония.

От началото на втората седмица на април „тибетският“ грип (започнаха да го наричат така, защото се предполагаше, че заразата е тръгнала от този район) се превърна в световен проблем. Тъй като инкубационният период беше изключително кратък, стана ясно, че силата на заразяване бе огромна. Сравнително бавните темпове на разпространение при появата му през февруари до средата на март придобиха главоломна скорост.

Сред микроорганизмите със структура, приличаща на вирусите, подобно бързо изменение в темповете на разпространение на заразата е възможно, макар и не в такива размери, както в настоящия случай. Да разгледаме явлението, наречено „смяна на поколенията“. Нека вземем разпространението на „обикновения“ вирус на грипа — типа А. От 1945 до 1949 година (тогава хората по целия свят нямаха почти никакъв имунитет) болестта отначало премина през Европа и предизвика локални епидемии, които не бяха толкова сериозни. А през 1948–1949 година той се разпространи в Централна Европа, оттам през 1950–1951 премина в Северна Европа, в Скандинавския полуостров, а след това в Англия, придобивайки взривообразен характер. Може да се предположи, че отначало вирусът тип А не се е бил приспособил напълно към човешкия организъм, но тъй като заболяването се повтаряше, приспособимостта му бе нараснала и епидемията избухна като истински взрив.

По тази причина в първата половина на месец април и епидемията от „тибетски“ грип стана сериозен въпрос. По това време районите на заразяване се разпростряха на запад до Анкара — столицата на Турция, на изток обхванаха Сингапур и стигнаха до Хонконг. И тъй, вирусите на „тибетския“ грип, разпространявайки се по международните пътища, бяха хвърлили „семена“ по целия свят.

От доклада за случая в едно училище в Бомбай се изясни изключителната краткотрайност на инкубационния период — от група с един заболял сутринта до вечерта всички бяха заразени от грип. Инкубационният период бе само десет часа! Досега се смяташе, че най-кратък инкубационен период — 24 часа, е притежавала голямата грипна епидемия през 1918–1919 година. Но обикновено и той бе около четиридесет и осем часа. Сега изключително краткият инкубационен период свидетелствуваше за огромната сила на размножаване на вируса, а следователно и за огромната му заразност. Това означаваше, че за разлика от другите видове грип, които се повтарят всяка година в едни или други размери, сега бе налице съвсем нов вид, за който човечеството нямаше имунитет.

Когато хората четяха съобщенията за епидемията от новия вид грип, в съзнанието им изплуваха тревожните спомени за двете големи грипни вълни през този век. Първата, от така наречения „испански“ грип, бе през 1918 — последната година на Първата световна война, а през 1957–1958 година бе втората — от „азиатски“ грип, предизвикан от вирус тип А. Но тъй като вече малцина си спомняха ужасите на „испанския“ грип, повечето се сещаха за „азиатския“ грип, при който процентът на заболелите бе голям, но смъртността не бе чак толкова висока. И тъй, като четяха за „тибетския“ грип, хората се тревожеха, но не се страхуваха.

Обаче в това време в Световната асоциация на лекарите се запознаха с два доклада и изпаднаха в паника.

В първия беше посочено, че вирусът на „тибетския“ грип, изолиран и изучен в Италианския държавен научноизследователски институт, е съвсем нов тип — „минус А“, и неговата вирулентност може да се сравнява с тази на вируса на „испанския“ грип от 1918 година.

В другия доклад се съобщаваше, че почти едновременно с появата на „тибетския“ грип по целия свят е започнала да се разпространява със страшна сила „болестта от Нюкасъл“, или както я наричаха още „псевдо-чума по кокошките“. Както и грипа, тази болест се причинява от същия тип вируси — миксовируси. Болестта притежава огромна сила на заразяване и висок процент на смъртност — от двадесет до сто процента, а щом птиците се заразят, веднага престават да снасят през този период. Това, което учудваше лекарите, бе, че епидемията по птиците, появила се в различни райони, се разраства едновременно с епидемия от заушка, а с идването на пролетта започна да се разпространява из целия свят.

Обикновено през пролетта цените на яйцата бележат известен спад, но тази пролет, напротив, те се покачиха. И не само това Завеждащият отдел „Ваксини“ в японското Министерство на здравеопазването огледа цифрите в докладите, изпратени от различните птицеферми и остана поразен. От средата на месец март количеството на мъртвите яйца, заредени в инкубаторите, рязко бе нараснало сред общия брой на оплодените яйца.

— А какво значение има това?!

Отговорът бе много прост. За създаването на ваксина срещу новия тип грип бяха необходими няколко милиона оплодени кокоши яйца, които сега можеха да се набавят много трудно.

— Така не става! — мърмореше професор Каджи от Института по микробиология в Осака, докато се взираше в микроскопа.

Като контрамярка срещу разпространението на „тибетския“ грип университетите и научноизследователските институти в Япония разгърнаха трескава дейност по създаването на ваксина за типа „минус А“. Всъщност при настъпилите обстоятелства не създаването на ваксината, а съхраняването на необходимия за нея жив кокоши зародиш породи тази трескава дейност. Във втората половина на април общото количество на яйцата, събрани в страната, намаля с една трета и с разпространението на „болестта от Нюкасъл“ щеше да продължава видимо да пада. Цените на дребно на едно кокоше яйце се вдигнаха до 40 йени. Собствениците на птицефермите започнаха да се страхуват, че в близките десетина дни всичките им кокошки ще измрат.

Правителството съобщи, че възнамерява да внесе яйца от чужбина, но тъй като „болестта от Нюкасъл“ вече върлуваше в Европа и Америка и по целия свят се водеше борба с грипа, нямаше смисъл да се вдига шум заради вноса на яйцата. Отгоре на всичко при новата разновидност на „болестта от Нюкасъл“ дори яйцата от кокошките, които в началния период на епидемията бяха получили имунитет, в по-голямата част бяха мъртви или загиваха на четвъртия ден от инкубацията.

Както е известно, вирусът, за разлика от бактериите, не може да се развива извън живата клетка. И култивацията на грипния вирус също е абсолютно невъзможна, ако няма клетка на жив кокоши зародиш, който да е поне на десет дни. Свързвайки се с различни здравни служби, учените в Института по микробиология полагаха свръхчовешки усилия за откриване на ваксина, като използуваха и пачи, та дори и

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату