пъдпъдъчи яйца. Освен това изследваха възможностите за култивация на кокоши яйца в огромни количества. При култивацията може да се използува и жива клетка на човек или животно, която се развива в култивационната течност. Доста често за тази цел се вземат клетки от бъбрек на маймуна. Но работата с тях е трудна, а да се приготвят няколко милиона дози ваксина е немислимо.
Сред този хаос професор Каджи се опита да отдели вируса на „тибетския“ грип от белодробната система на човек, починал от грип първи в Осака. На третия ден от заболяването си четиридесет и две годишният мъж бе развил бързо протичащо възпаление на дихателните пътища, след което и пневмония и въпреки грижите на лекарите и масираното приложение на антибиотици не след дълго бе умрял. Тъй като беше получил съобщение, че особено в Азия „тибетският“ грип е с изключително висок процент на смъртност, а в някои места има смъртни случаи без почти никакви оплаквания от страна на болния, професор Каджи насочи цялото си внимание върху мъжа, починал в Осака. Той бе служител в някаква фирма, бе имал здраво телосложение и не бе боледувал от нищо. Вземайки проба от белия му дроб, професорът я центрофугира през специален бактериологичен филтър. След това той постави в култивираната, филтрирана от бактерии течност с температура 38°С клетки от бъбрек на японски макак22. Четиридесет и осем часа по-късно вля човешка кръв и проследи скоростта на утаяването на червените кръвни телца. Ако вирусът на грипа достигне концентрация, по-голяма от един милион броя в един милиметър, появява се „верижна реакция“ и червените кръвни телца се утаяват.
Като се провери степента на разреденост на култивираната течност и скоростта на утаяване на червените кръвни телца, може да се уточни броят на вирусите. После към типа „минус А“ се прибавят антитела, създадени в лимфата на предварително заразена мишка, и се проверява тяхното неутрализиращо въздействие. Още докато измерваше скоростта на утаяване на червените кръвни телца, професорът капна кръв и в бъбречните клетки.
Но когато професор Каджи разглеждаше тази течност през микроскопа, от устата му неволно се изтръгна:
— Не може да бъде!
— Какво се е случило? — обърна се току-що влязла та студентка, която помагаше в лабораторията по няколко часа на ден.
— Червените кръвни телца се слепват…
Червенобузото момиче надничаше зад гърба на професора.
— Какво означава това? — простодушно запита то. — Вирусът на грипа заставя кръвната течност да се съсири ли?
— Не е просто съсирване. Слепване… погледни! На повърхността на бъбречните клетки червените кръвни телца са се слепнали.
— Действително… — удивено възкликна момичето, взирайки се в микроскопа.
— С една дума, това са особености не на вирус тип „минус А“, а на вирус тип „ХА“.
— „ХА“ — нацупи се студентката. — Има ли такъв вирус?
— Не знаеш ли? Това е източникът на грипа, който е наречен „парагрип“. Един вид от тези вируси за пръв път бе открит през 1953 година в университета Тохоку. Това е вирусът с наименование тип „Д“, или вирус „Сендай“.
— Тип „Д“? — от учудване момичето широко разтвори очи. — Пък аз мислех, че съществуват вируси само тип „А“ и тип „Б“!
Професор Каджи се вторачи в наивното момиче, което имаше още „жълто около устата си“, сетне поклати глава и рече с примирение:
— Виждаш ли, и при грипа има повече от два вида. Макар обикновено да се употребява само думата грип, съществуват три типа „А“, „Б“, „С“.
— За тип „С“ не бях чувала.
— Той причинява епидемии, които са само локални, тъй като по-голямата част от хората притежават имунитет против него. А от група „А“ се срещат най-различни мутации, които предизвикват епидемии сред хората, конете, свинете, сред патиците.
— А, и свинете ли боледуват от грип?
— Да. Грипът при свинете много прилича на този при хората, особено на типа „А“. По времето на „испанския“ грип са боледували и много свине. Освен това в групата на тип „А“ влиза и вирусът на кокошата чума.
— Аа, тази, от която сега боледуват кокошките ли?
— Не, това, от което сега боледуват кокошките, е „болестта от Нюкасъл“, т.е. псевдочума по кокошките. Макар и да са от една група, все пак се различават. Между другото вирусите от тип „А“, например типът „А“ от времето на Първата световна война, така нареченият „испански“ грип или пък разпространилия се през 1945–1946 година в Европа тип „А–1“, или пък „азиатският“ грип тип „А–2“, или пък сегашният тип „минус А“ — всички те се различават по структурата на антителата си.
Момичето учудено гледаше професора.
— При това и сред вируса тип „Б“, изглежда, също има два типа: „Б–1“ и „Б–2“. Сега при вирус тип „А“ като че ли се е появила нова разновидност. Съществува възможност и при вирус тип „Б“ да се появи мутация. А освен това има и тип II…
— Тогава… — заекна момичето. — Вирусите тип „ХА“ също така се различават, нали?
— Аа, както при тифа съществува подобен паратиф, така и при грипа има парагрип. Типът „А“ отговаря на парагрипа тип 1, вирусът „ХА–2“ и вирусът „Сендай“ — на вируса „ЦА“, който се е отделил от тип 2, парагрип 3 съответствува на вирус „ХА“ и на вируса на заразната треска при животните, парагрип 4 — на вирус М–25… сред тези вируси тип „ХА–1“ и „ХА–2“ предизвикват слепване на червените кръвни телца.
Момичето го слушаше със зяпнала уста.
— Това всичко са вируси на грипа, така ли? — рече то.
— Всичко това, а и причинителите на заушката, на „болестта от Нюкасъл“ са миксовируси от групата на вирусите…
Момичето потрепера от ужас.
— Нима съществуват толкова много видове грип?
— Аа… — професорът подсмъркна. — Защо е така, не знам, но миксовирусите, особено вирусите от групата на грипа се изменят много лесно и се появяват нови мутации. Вирусът на морбили, на дребната шарка, има само една разновидност, която не се изменя. След като в детството си преболедуваш веднъж от морбили и придобиеш имунитет, никога вече не можеш да се заразиш. Вирусът на детския паралич също притежава тип 1, тип 2 и тип 3, подобно на тези при грипа — докато върлува единият тип, се появяват и другите. Много бързо се изменя.
— Тогава този вирус — студентката посочи микроскопа — тип 1 от „ХА“ ли е? Или пък е тип 2?
— Още не знам — професор Каджи поклати глава. — Отсега нататък трябва да изследвам различни серуми, да проверя реакцията на неутрализация… да не се окаже, че е нов тип вирус.
— Ужасно — рече момичето, готово да се разплаче. — Нима пак върлува нов вид грип?
— Парагрипният вирус предизвиква крупозна пневмония сред по-голяма част от децата, много е възможно да се разрази нещо подобно и сред възрастните.
— А съществуват ли случаи на смесена зараза с тип „минус А“?
— Съществуват — отговори професорът. — Има случаи на заболяване едновременно от тип 1 и тип 2. Тогава силата на заразяване е голяма и процентът на смъртността е висок. Ваксината срещу тип „ХА“ и ваксината срещу тип „минус А“ са несъвместими. Тяхното действие е съвсем различно.
Момичето кихна.
„Това момиче май че е от свръхчувствителните натури — помисли си професорът. — За свръхчувствителните е достатъчно само да чуят за някоя болест и при тях веднага се появяват абсолютно същите симптоми.“
— Професоре, ще ми разрешите ли да си отида? — изчерви се момичето. — Боли ме главата, човек може ли да се зарази на такова място?
— Ти по време на епидемията от „азиатския“ грип боледувала ли си?
— Боледувах — отговори студентката, като се изправи. — Тогава още учех в началното училище. Бяха прекратили занятията, но аз пак се заразих.
