— Тогава бях млад — професорът свали очилата си и разтърка очи. — През февруари 1952 година, след призива на китайския професор Го Мо Жо, Международната комисия на учените за проверка на фактите за използуването на бактериологично оръжие в Корейската пойна под ръководството на английския професор Нидъм се отправи на самото място. Тогава аз съпровождах френския представител господин Марте и поради известни причини носех друго име…
— И тогава?… — Маклистър гледаше професора изпитателно.
— Комисията публикува доклад от 700 страници — професорът замълча за миг. — Резултатите… пораждаха подозрение, Робърт Маклистър. Доказателства за някаква пряка връзка между нахлуването на американски самолети в Североизточен Китай и появата на огромно количество насекоми, носители на болести, нямаше. Но учените до един бяха сигурни, че САЩ са „подозрителни“.
— Нямаше преки доказателства — упорствуваше Робърт.
— Случвало се е да има. През януари 1952 година в Ансан в Северна Корея беше свален американски самолет Б–26 с двама пилоти на борда — лейтенант Инък и лейтенант Джон Куин, струва ми се, че така се казваха. На американската база „Ивакуни“ в Япония, спорел техните показания, те са били обучени да водят бактериологична война и в средата на януари 1952 година са хвърлили над Северна Корея общо около десет бактериологични бомби.
— Тези показания са резултат от „промиването на мозъците“ — нетърпеливо рече рижият Боб (казват, че рижият цвят на косата говори за упорит характер). — По онова време „промиването на мозъците“ стана известно по целия свят.
— По същия начин се оправдаха и съответните американски служби — кимна професорът. — Обаче имаше нещо, което изобщо не можаха да скрият. Преди всичко относно използуването на бактериологично оръжие. Струва ми се, по време на отстъплението на американската армия през 1950 година се разкри, че в лагера за военнопленници на остров Коче с пленниците са били провеждани опити, слагали им инжекции с чумни бактерии и ги освобождавали — това са факти. Изглежда, че от юни 1950 година до средата на 1952 година в големите градове и вододайни зони в Северна Корея и в селскостопанските райони на Североизточен Китай започнаха да се разпространяват различни видове болестотворни микроорганизми — на едрата шарка, на холерата, чумата… Като преносители се използуваха мишки, бълхи, плъхове, паяци, мухи, комари, миди, птици, картофи, бобови растения, дъбови листа, царевица…
— Кажете, професоре, вие наистина ли мислите, че това го е извършила американската армия? — Пребледнял, стиснал устни, Боб се бе втренчил в Дюбоа.
— Да, така мисля, Боб — промълви професорът. — След време ми попаднаха неоспорими доказателства. Съвсем случайно. Само че това беше много по-късно и поради тази причина не им дадох гласност. По време на Корейската война една част от бактериологичния материал се е изработвала в Япония, от лекари от бившата императорска армия, и част от учените са се занимавали точно с това.
На Боб сякаш му зашлевиха плесница. Младият американец с пуританско възпитание, потомък на стар род от Източните щати, изглежда, не желаеше да се разкрият миналите престъпления на неговата родина, пък ако е имало такова нещо, то за него си съществува сериозна причина — та комунистите са къде-къде по-лоши. Всичко е било извършено в името на справедливостта. По-големият брат на Боб, след като завърши Йелския университет, работеше по времето на Кенеди в Американския корпус на мира. Но той, най-малкият, галеникът в семейството, винаги се бе възмущавал от саркастичния, дори циничен тон, с който брат му говореше за политиката на своята страна.
— Не бих искал да говоря за мъртвите, но… — продължаваше професорът. — Казваха, че причината, поради която генерал Дъглас Макартър23 бе свален от поста си, била, от една страна, заплахата, че ще употреби и атомни бомби… но аз си мисля, че съществува и още една — та нали се изясниха фактите за провеждането и провала на бактериологичната война? Боб, не знам дали Макартър носи пряка отговорност за тази мръсна работа, но във всеки случай именно той отговаряше за всички действия на американската армия по онова време. И като си помисли човек, че Макартър нямаше намерение да води с Китай истинска война и да използува атомни бомби, което е къде-къде по-опасно от бактериологичната война. Ако на материка се стигне до решителна схватка, нима ще се ограничат само с използуването на бактериологично оръжие?
Робърт Маклистър вече не гледаше към професор Дюбоа, а навел глава, се взираше в ръцете си.
— Говоря ти тези неща, защото искам да разбереш, че дори в нашата работа, посветена на опазването на здравето на хората, е възможно да се поставят и политически препятствия, Боб. Отделните хора действуват по различни начини, пък и никой не е глупав. Дори и глупакът в някои моменти проявява ум. Но от гледна, точка на цялото човечество съществуват много неща, които са направо безумие. От една страна, медицината спасява хората, ала от друга, се използува при разработката на бактериологичното оръжие. Така е и с ядреното оръжие, и с промишлената електроника. Помагат на човека и едновременно съдействуват за неговото унищожение. Нещата са тръгнали към унищожение и кога най-сетне човечеството ще осъзнае, че е едно неделимо цяло? И ще е добре, ако дотогава унищожителните сили не предизвикат катастрофа. Ако политиците от всички страни погледнат трезво, реалистично, няма ли да се прекратят и ядрените опити.
— Доказано ли е, че САЩ са използували такова нещо? — с хриплив глас попита пак Боб.
— Нямам причини просто ей така да критикувам твоята страна — отвърна професорът. — Виж какво, по време на Втората световна война бях в плен, избягах и станах маки24. Желаех да узная какво представлява войната. Мене са ме разпитвали в Гестапо. Имало е, естествено, разлика, но и ние разпитваме. И не само САЩ се готвят за бактериологична война. И СССР, и Великобритания също провеждат подготовка. И моята страна, Франция, също. И всякакви там незначителни страни в Южна Америка, в Източна Европа и в Близкия изток. И НАТО. Но само Япония по време на Втората световна война и САЩ по време на Корейската война действително са употребили бактериологично оръжие. Мисля, че и Франция е имала намерение да го използува по време на войната в Алжир. Изглежда, че на Източния фронт и нацистите са правили ограничени опити с бактериологично оръжие, но тъй като в Европа страните не са големи и е съществувала опасност заразата да обхване целия континент, те са предпочели отровните газове. Та нали и съюзните войски са пристъпили към употребата на отровни газове. Но във всеки случай днес няколко десетки процента от учените от целия свят пряко се занимават с разработка на оръжия за масово поразяване. В момента, когато ние се стремим да спасим света от епидемиите, други специалисти пък се занимават с проблема как би могло по-сигурно и по-бързо да се разпространяват страшните заболявания, как би могло да бъде унищожена епидемиологичната система на въображаемия противник. При това те получават много повече средства и разполагат с много по-съвършена апаратура, отколкото ние. Щом противникът притежава такова оръжие, трябва да го притежавам и аз. В такъв омагьосан кръг е и въпросът за ядреното оръжие. Затова в плана за триетапното пълно разоръжаване, предложен навремето от Хрушчов…
— Професоре… — мрачно рече Робърт. — Мислите ли, че днешният „тибетски“ грип също е резултат от подготовката на някоя страна за бактериологична война?
— Това вече е крайност — засмя се професор Дюбоа. — Едва ли някоя страна ще изследва грипа, за да го използува в бактериологична война. Но за да се твърди, че съществува възможност да се появи нов вид вирус, като този… не, почакай… почакай… — професор Дюбоа помисли малко. — Не че няма такава възможност… но… — професорът се засмя. — Мисля си, че едва ли… Първият грип…
Професорът се обърна към рязко отворената врата — младият човек вече бе излязъл.
Албер Дюбоа въздъхна дълбоко и започна да разлиства доклада, оставен от Робърт Маклистър.
Тази информация ще премине в ръцете на специалистите по статистика, ще се определи и характерът на днешната епидемия. Понятието „картина на пандемията“ представляваше новото мислене в епидемиологията, въведено от професора. Според него една епидемия носи не само характерните черти на причинителя, но и специфичните белези на дадено общество, като включва под определен показател съществуващата дотогава епидемиологична мрежа, общите познания за болестта, климатичните условия и други фактори. По такъв начин се определяше вида на самата епидемия и се изграждаха предположения. Също както при определяне на общата стратегия при война.
„Не… — помисли си мрачно професорът. — Този път може би действително ще бъде като война. Все пак е добре, че е само грип, ако беше нещо по-страшно, като например чума…“
Международната епидемиологична мрежа вече бе понесла силен удар. Този удар бе унищожителен за
