някои страни и безсилни да се справят с проблема, те оставяха нещата да се развиват без всякаква намеса.
Основаването на единна световна система за борба с епидемиите, която да притежава информационна мрежа и гъвкавост, позволяваща взаимен обмен на екипи от епидемиолози, в действителност все още бе само в проект. При създалото се сега опасно положение се предприеха бързи действия в тази насока, но всъщност учените по-скоро се страхуваха, че няма да успеят да спрат епидемията, и не бяха толкова подготвени за борба с нея.
„Странно нещо… — навел глава, мислеше професор Дюбоа. — Заушки, «болестта от Нюкасъл», парагрип «ХА–3», грип «минус А», а и миксовирусите — изглежда, те всички са започнали гигантска атака. При това почти всички са някакви мутации. Дали е случайно? И вирусите на «болестта от Нюкасъл» и на заушката си приличат. Ами ако случайно тук има обмен с типа «А»? Но вирусите на грипа се различават по големина и форма. Изглежда, че все още не е възможно да настъпи общо изменение. Ако е така, съвместното съществуване на двата вида случайност ли е? Или… има нещо, което е задвижило цялата система на миксовирусите?“
Професорът се надигна и погледна през прозореца, за да отпочинат очите му. Беше ясен следобед. Пролетното слънце лееше светлина.
„Да, човек не знае и все още не разбира толкова много неща. Но след време може би ще ги узнае. Като учен съдя по сегашното развитие на науката и съм напълно уверен в това. Обаче за да се изясни нещо, винаги е необходимо време. А пък днешното положение е нетърпимо. Дано докато все още не сме подготвени, да не връхлети някое бедствие, с което хората от нашата епоха не биха могли да се справят.“
Професор Дюбоа изправи глава и се надигна. Какво ли ставаше с него днес? Обзело го бе странно, фаталистично настроение. Изглежда, заради разговора с младия човек за бактериологичната война.
Противопоставяйки се на яростните атаки на новата разновидност на грипа, епидемиологичните екипи в света преминаха от изработването на ваксина с оплодени яйца към тъканните култури и започнаха решителна подготовка за тежка борба. Обаче те не забелязваха, че лека-полека страшната сянка на „тибетския“ грип плъзваше из целия свят.
Вирусът! Най-малкият жив организъм в този свят Една изключителна загадка, която е на границата между живата и неживата материя. Най-малките вируси са 21 милимикрона в диаметър, което е равно на 1/50 000 от милиметъра, а вирусът на тютюневата мозайка е с диаметър 15 милимикрона. И вътре в дупчица с диаметър 20 ангстрьома25 се съдържа рибонуклеинова киселина, в която са скрити механизмите на живота и наследствеността. От момента, когато Льофлер и Фрош26 доказаха съществуването на вирусите, вече близо век много учени се занимават с тяхното изследване. През 50-те и 60-те години появата на електронните микроскопи с разделителна способност над 5 ангстрьома, новите открития в областта на култивирането на микроорганизмите, кооперирането в различните отрасли на науката като биохимията, молекулярната биология, молекулярната генетика, изследванията на рака, използуването на компютри и изследванията в международен мащаб позволиха на вирусологията да извърши качествено нов скок.
Въпреки че отдавна се очакваше да се открият лекарствени средства против вирусните заболявания с широк спектър на действие — подобни на антибиотиците, които обаче са ефикасни единствено срещу бактериите, — досега официално бе съобщено само за две от тях (без да се брои създаденият през 1962 година от Кауфман 5-йодо–2-диоксилизин, влияещ само върху вируса на херпеса), като клиничното им действие още не беше потвърдено.
Клиничното приложение на веществото, намесващо се в процеса на развитие на вируса — интерферона, се намираше още в процес на експериментални изследвания. И тъй в борбата срещу вирусните заболявания не оставаше нищо друго, освен да се търси ваксина, създадена чрез разделянето и култивирането на болестотворните вируси — метод, известен още от времето на Дженер27. Обаче при вирусите, от които днес са известни над 400 вида, а навярно съществуват и множество неоткрити, в рамките на един и същи вид лесно се появяват разновидности и е напълно възможно внезапно да се зародят мутации с непредсказуем характер на действие.
Случи се дори нещо повече. Разкриването на сянката на този загадъчен вирус, както и определянето на границите на неговото болестотворно действие значително се забавиха.
Не оставаше друго, освен да се твърди, че е трагична случайност. Ала колко такива „трагични случайности“ могат да се струпат наведнъж?
Тъй наречените „сериозни инциденти“ също са резултат от струпването на трагични случайности. Тогава различните устройства за безопасност едно след друго излизат от строя и в даден момент се стига и до инцидент. Да вземем например аварията в атомната електростанция в Канада през 1952 година, която е първото в историята произшествие с ядрено устройство. Или скъсването на една язовирна стена във Франция. Но защо да търсим примери толкова далече — припомнете си случая с голямата влакова катастрофа в Япония, който е още пресен в паметта ни.
А има и моменти, когато пак случайни обстоятелства могат да изиграят ролята на балансир и да предотвратят инцидента. Всички знаем как през 1957 година по време на тренировъчен полет бомбардировач Б–47 на американските BBC хвърли по погрешка водородна бомба над щата Северна Каролина. Тогава за щастие бомбата не избухна. Ала „погрешното“ изпускане на такова страшно оръжие в един толкова населен щат не е ли трагична случайност? При това впоследствие от проверката на водородната бомба се установи, че от шестте предпазни устройства пет са били повредени. Само благодарение на последното, шестото, взривът е бил предотвратен. Ако преброим „трагичните случайности“, включително и погрешното хвърляне на бомба дотук са се струпали шест. А фактът, че не се е прибавила още една, седма случайност, нима не може да се нарече щастие?
И освен това в света между природата и създаденото от хората безумно общество постоянно съществува опасност както между барута и огъня. Само благодарение на съдбата ли тези неща се срещат случайно. Та нали самият барут не представлява опасност — само едно химическо съединение, което може да промени състава си и да се превърне в най-обикновен прах. Пламъкът на кибритената клечка е само едно трепкащо огънче, горящо десетина секунди, и най-опасното, което може да стори, е да опари палеца ви. Обаче когато барутът срещне случайно огънчето на кибритената клечка…
Епидемиологичните екипи, повели отчаяна борба с вируса, все още не бяха забелязали пълзящата сянка. И както се случва винаги при големите трагедии, ако признаците за тях не бъдат открити навреме, в един миг става вече късно.
Заплахата на „тибетския“ грип започна да надига глава, когато в северното полукълбо настъпи най- приятният сезон в годината. Дните бяха слънчеви, духаше свеж, прохладен вятър, току-що раззеленилите се дървета и храсти радваха окото. Метеорологичните прогнози обещаваха хубаво време в целия свят. Туристите плъзнаха навсякъде — и в Европа, и в Азия, и в Америка и Африка. След тригодишната рецесия на западните пазари настъпи оживление. Заедно с подготвящото се съкращаване на въоръженията през тази година в търговските отношения между Изтока и Запада настъпи бум. Тема на месец април стана известието за големия космически успех на СССР — пилотиран кораб обиколи Луната. Всекидневниците непрестанно информираха за „космическия герой“. В една от развиващите се страни на Източна Африка при атентат бе убит президентът. Подписването на договора за прекратяване на военните действия във Виетнам бе осуетен от преврата, извършен от десните сили в страната. Разводът на най-известната телевизионна звезда Мей Розалин предизвика голям шум. В Япония аферата с корупцията по повод построяването на новата столица поизпоти правителството. Съобщенията за жестоки престъпления, за транспортни произшествия, за смъртността от „тибетския“ грип, за принудителната ваканция на училищата от първата страница преминаха на втора, на трета, на пета. Както и преди, в рубриката „За дома“ публикуваха призивите на Министерството на здравеопазването за борба срещу грипа: „По време на Златната седмица избягвайте многолюдните места.“ Ала все още хората не знаеха, дори и учените не се бяха досетили…
Глава III
НАЧАЛОТО НА ЛЯТОТО
