ядреното оръжие…
— Бил… — здравенякът, чиито очи бяха зачервени още преди да почне да пие, вдигна глава. — Ти мислиш ли, че действително е възможно такова всеобщо разоръжаване?
— Президентът е със сериозни намерения — онзи с конската физиономия присви очи. — Разоръжаване! Ами военните, дето ще ги уволнят, ами големите фирми — какво смятат да правят? Ами ние?…
— Не, такова нещо е невъзможно! — Мъжът удари с юмрук коляното си. — Президентът е червен. Хванал се е на въдицата на руснаците.
— Затваряй си устата, Брет!
— Казвам, че няма да стане! И преди се е случвало. Имаше един президент, който бълнуваше подобни неща. Обаче не можа да ги осъществи.
— Това, ти…
— И главният е против, и Министерството на отбраната, и Държавният департамент, сред тях има много хора, които са против. Така е и в Сената. Вицепрезидентът е бесен. Не е възможно, Бил. Ние няма да позволим. Например в Тексас…
— Брет! — Мъжът с конската физиономия, когото наричаха Бил, се намръщи. — Много дрънкаш, Брет!
— Е, добре… за какво говорехме?
— Какъв беше обектът на сделката?
— Аа, за това ли? — Брет се засмя. — Как мислиш, откъде беше открадната тайната?
— От Чехословакия?
— От Англия… — Брет отново се засмя. — Имам много приятели от МИ–6. Заедно сме работили. Бих искал сега да им видя физиономиите.
— А какво беше това?
— Чакай малко! Отначало разбрахме, че тия от Разузнавателното управление на армията подготвят нещо. Но не знаехме с каква цел. Обаче там пристигна един човек и започна да работи заедно с тях. Тогава си съставихме горе-долу представа.
— Кой беше той?
— Професор Майер — Брет намигна, — от института във Форт Детрик.
— Бактерии ли бяха?
— Да, от съветски източници прехванахме информация, че навярно във Военния вирусологичен институт във Великобритания са създали нещо ужасно. Обаче имаше причини да се погорещим малко с военните. Така или иначе, тези бактерии ли, вируси ли са откраднати от Форт Детрик.
— Аха!
— Аз го чух от един приятел от ФБР. Изглежда, в началото това са били някакви странни бактерии, които специалистите от Авиационния институт в Брукс открили в Космоса.
— А, ония ли, дето се размножавали в неограничено количество и било трудно да бъдат унищожени?
— Да, те са. Навярно във Форт Детрик са ги изследвали, но точно преди една година ги откраднали оттам. Положението е такова, че ако разберем къде са продадени, англичаните ще се успокоят.
Брет пак кихна.
— И тогава? — Бил си наля трета чаша бира.
— Преговорите вървяха успешно, или поне така ни се струваше. Но по едно време ония вдигнаха цената. Докато в Разузнавателното управление на армията се мотаеха, ония ни ги предложиха.
— За колко?
— 130 хиляди лири стерлинги…
— Попрекалили са! — Бил се намръщи. — Трудна работа. Ония са разбрали, че вие си съперничите с Министерството на отбраната, и са вдигнали цената.
— Естествено, ние питахме боса. Той рече „не се безпокойте, в Берлин ще ги изхитрим, преди да им ги дадем“.
— В брой ли приготвихте сумата?…
— Разбира се, ония не са Цицерон28, а компанийка, която трудно ще излъжеш.
— Цицерон… — Бил се засмя. — Това е стара история.
— Тогава в Разузнавателното управление решиха да сключат сделката в Истанбул. Ние пък чакахме в Анкара. Партньорите твърдяха, че вече взели стоката. В Англия още не беше се вдигнал шум. Изглеждаше, че всичко върви както трябва. Ние все пак следяхме тия от Разузнавателното управление, имахме намерение здравата да ги изиграем. Обаче…
— Провалиха ли се нещата?
— Партньорите в сделката изведнъж заявиха, че се отказват. Помислихме, че разузнаването има пръст в тая работа, но не беше така. В края на краищата нещата се потулиха.
— Да не би комунистите да са им предложили по-добра цена?
— Не бяха от тези, дето ще тръгнат с червените. Първо, защото ще подронят авторитета на професията, освен това…
— Какво?
— След като са били заставени да чакат напразно, някои се стремят вече само към парите. Но тези не бяха от отчаяните. Пък ако са го продали на руснаците, нямаше да ни правят предложение.
— Да, така е.
— Два-три дни след това Карлски от Военния вирусологичен институт в Брайтън, Великобритания, се самоуби. Може би се е случило нещо и аз предполагам, че макар и да са го откраднали, е станал някакъв провал…
Този път кихна Бил с конската физиономия.
— Хей, да не съм се заразил?! — засмя се гръмко той. — Да не би бацилите на „тибетския“ грип, който сега е на мода, да са онези, откраднатите, а?
— Едва ли… — Брет също се засмя. — Едва ли грипът има такава сила, че да се използува за бактериологична война. Ако все пак решат да го използуват, ще раздадат на войниците по бутилка с нещо загряващо, и готово.
И двамата се засмяха в един глас.
— И заради това не получихте премиални? И сега вместо отпуск те чака операция срещу Куба. — Бил се почеса по врата и разтърка зачервеното си лице.
— Мога да отида в Маями. Зле ли ще е?
— Отсега нататък там ще са само горещини — Бил с недоволна физиономия разхлаби вратовръзката си.
— А ти къде отиваш?
— В Канада, Пъгуош…
— На странно място отиваш.
— Учените по целия свят, дето са ги купили левите, се събират там на конференция. Прекратете войната, дайте гласност за тайните оръжия за масово поразяване… нима не си чувал за Пъгуошката конференция. Учредена е през 1957 година по призива на Бертран Ръсел и Айнщайн. Сега ще се състои двадесетата поредна конференция.
— Този Ръсел не е ли бащата на Олдърмастънските походи29 — кимна Брет. — Ще следиш тези, „розовите“30, от Пъгуош?
— Само ще ги поизучим малко. Може би ще настъпи разкол и сред тях… Старият номер…
— Те издават най-секретните тайни за отбраната на страната — Брет затвори очи и задиша тежко. — Да се следят учените… Само че този път дали ще мине номерът?
— Ще им покажем — рече Бил. — Ей, какво ти става? Висока температура ли имаш?
— Изглежда, пийнах повече, отколкото трябваше — Брет стана, поклащайки се леко. — Ще отида да си по-разхладя главата.
Брет се запъти към банята, разположена срещу спалнята, а Бил се замисли дали да пийне още малко, или да спре дотук. В банята заплющя душът. Бил усети, че носът го смъди. Това не е шега! Дали наистина се
