Денят на възраждането

целия свят не знаят нищо за микроорганизмите от тази група…

Подполковник Ф. неспокойно огледа стаята. Трябва по някакъв начин да го принуди да спре, достатъчно е това, което каза досега.

— Обаче — продължаваше да говори Майер, гледайки втренчено със зачервените си очи — истинският секрет на РУ–308 е не само в това, че вследствие на някои подобрения размножителната му способност се увеличава три пъти, а че се използува явление, неизвестно на никого от микробиолозите и генетиците. На пръв поглед РУ–308 е само вид коки, които са обикновени и безвредни, но на които не им действуват антибиотици. Фактически истинската болестотворна, ужасяваща същност на РУ–308 е прикрита.

— Едуард! — повиши глас подполковникът. — Достатъчно, млъквай!

— Ако те — продължи Майер, почти разплакан от силното вълнение — бъдат изпуснати или пък се използуват действително за военни операции, причинителят, неизвестен на никого от лекарите по света… при това истинският причинител няма да може да бъде разпознат. Ако не се познава механизмът на скритото болестотворно действие на РУ–308, вирусът изобщо не може да бъде разкрит… Ако бях съобщил на научния свят за този феномен, щяха да ми присъдят Нобеловата награда.

— Обаче — рече подполковник Ф., като се стараеше да го успокои — поне за армията е създадена ваксина, нали?

— Още не е — Майер закри с ръце лицето си. — Проведохме различни култивации, но перспективата да се произвеждат промишлени количества ваксина е още далече. Засега сме на етапа на експериментите. Тук, в института, малцина знаят за страшната сила на вируса. Засега още не сме провеждали полеви изпитания. Ами ако случайно изпуснем РУ–308 или по време на полевите изпитания стане изтичане, какво ще се случи тогава…

Изведнъж подполковник Ф. си спомни приказката за джина от „Хиляда и една нощ“, която беше чел в детството си. Някакъв човек взел захвърлената на морския бряг малка бутилка, отворил я, а отвътре излязъл пушек и се превърнал в страшен дух — джин, който се нахвърлил върху спасителя си.

Чутото го разтревожи, обаче му се стори, че бледният, изнервен Майер преувеличава. Джин, да, така е. И когато в Лос Аламос успешно бе проведен първият ядрен взрив, и когато на атола Ениветок32 избухна първата водородна бомба, подполковник Ф. пак си бе припомнил приказката за джина. И при изпробването на първите балистични ракети, и при създаването на антиракетната радарна мрежа… Но в края на краищата човечеството намира начин да контролира тези средства. Освен всичко друго равновесието на силите е и израз на волята на провидението, което създава контрола…

— Ала и Великобритания вече притежава това — каза подполковникът. — Съветският съюз също изпрати няколко изкуствени спътника на Земята. Ако успеят да се сдобият с микроорганизми от същия вид, може би ще създадат по-страшно бактериологично оръжие от нашето. И така най-мощното нападателно средство едновременно се превръща и в отбранително оръжие. С други думи, работата, изпълнявана от тебе, служи за отбраната на родината…

— Мене вече ме е страх. Чичо, говориш за отбраната на родината, за равновесието на силите… Това няма край. Действително няма край. Ядреното оръжие вече достигна точката на насищане. Затова САЩ, СССР и Великобритания пристъпиха към преговори за неговото премахване. И защо в такава епоха нашата ужасяваща работа трябва да продължава? Ядреното оръжие достигна точката на насищане, обаче тук при нас е бездънно блато. В бактериологията могат да се разработват все повече и все по-страшни оръжия. Даа, действително… съвременната бактериология от времето на Пастьор насам служи за създаването и усъвършенствуването на отвратителни средства за убийство на хората. Цялата тази наука, чието истинско предназначение е да спасява хората от болести и смърт… и да се бори със смъртта, трябва да бъде разкрепостена, за да можем ние да използуваме най-новите, най-важните открития. Обаче никой не може да научи колко е ужасно онова, което сме създали в името на защитата на родината.

Майер започна да хлипа. Подполковникът го гледаше мрачно.

— Ние получаваме доста средства от военния бюджет, разполагаме с по-съвършена апаратура от обикновените лекари и създаваме най-съвременните унищожителни оръжия. Създаваме нови, невиждани досега бактерии. Грипният вирус Ф–12, получен от нас, притежава къде-къде по-силно действие от разпространяващия се сега вирус „минус А“. Навярно си чувал за ботулизма, при който смъртта настъпва двадесет и четири часа след заразяването. При новата мутация ботулизъм К, една унция от който може да убие 220 милиона души, се преодоля недостатъкът на ботулизма, познат досега — неговата анаеробиоза33, и той вече може да се размножава и да живее в атмосферата. Кой от лекарите в света знае за това? За петнадесет години антраксът и всякакви други бацили увеличиха токсичността си и размножителната си способност неколкократно. Днес съществуват около осемдесет и шест вида бактерии и вируси, които не се използуват като бактериологично оръжие — много са силни и действието им е непредсказуемо. Но най-малко шестдесет от тях, пък и повече, могат да бъдат култивирани по всяко време.

Подполковникът незабелязано натисна бутона под масата. Майер, хапейки ръце, продължаваше да говори.

— Като използувахме научните изследвания в областта на раковите заболявания и молекулярната биология, въведохме в употреба четири нови бактериологични оръжия. Изследванията на бактериологичното оръжие В от групата вируси са същинско блато. Докато биологията и терапията напреднат дотам, че да се справят с тях, унищожителната им мощ ще се увеличи. Аз…

Вратата се отвори и влезе заместник-директорът. Той студено погледна Майер и попита:

— Какво има?

— Племенникът ми, изглежда, се е преуморил — рече подполковникът. — Бих искал да ви помоля да му дадете малко отпуск.

— С удоволствие — отговори заместник-директорът. — От нашата работа човек се пренатоварва психически И е опасна, и е секретна, моите нерви също не са много в ред.

— Ед, върни се в стаята си — каза подполковникът — и напиши молба за отпуск.

— Аз… — Майер се надигна, като сподави вика си.

— Е, добре, остави всичко на мен! — високо отвърна подполковникът и сложи ръка върху рамото на племенника си. Заместник-директорът отвори вратата и рече:

— Починете си добре! Може да отидете на риболов в Маями.

Щом Майер, навел глава, излезе от стаята, подполковникът се обърна, към заместник-директора.

— Заповядай на хората си от полицейския отдел да следят Ед!

— Защо?

— Трябва още отсега да започнат наблюдението.

Заместник-директорът натисна копчето на вътрешния телефон и даде кратко нареждане. Подполковникът се бе изправил до прозореца и гледаше навън. Някъде пееха птички.

— Какво се е случило? — угрижено попита заместник-директорът.

— Не чу ли какво си говорихме?

— Мислех, че са семейни работи… Подполковникът бе зареял поглед навън и сякаш не се решаваше да започне.

— Ти какво мислиш за този РУ или как ги наричате тези бактерии?

— Откраднатите ли? Това е материалът, който беше взет от Космоса и донесен от института в Брукс, а Ед го изследваше — заместник-директорът сплете пръстите си. — Няма нищо особено. Ако действително англичаните са откраднали от нас тези нови видове бактерии и, както твърди Ед, по-късно са ги усъвършенствували, това означава, че нашият институт не може да мери сили с Англия. Май трябва да понаплескаме Ед. Но е възможно, поради неврозата си, Майер да преувеличава застрашителната им сила. Защото се чувствува и виновен, че ги е откраднал асистентът му…

— Той ли е най-отговорното лице в тази секция?

— Да! Макар да ги наричаме секции, ние сме само опитен институт и хората, които работят тук, не са много. Защо?

Подполковникът се обърка. „Може би нарочно крият от мен действителния резултат от опитите? Или пък