специалистите-стратези на бактериологичната война, и на специалистите по обществена хигиена и огледа всички известни фактори, Майер успя да създаде приблизително вярна картина на онова, което би могло да се очаква от резултатите на неговата работа. Освен токсичния си характер причинителят на болестта вследствие на различни други фактори е способен да предизвика редица проблеми. Първо, той не е известен на никого. Следователно навременното му откриване ще се забави. Неясни са и пътищата на разпространение на епидемията. Известните досега лекарствени препарати не са ефикасни. И в резултат вирусите от групата РУ–300 са безкрайно опасни.
„А може би аз съм песимист — се питаше стотици пъти на ден Майер. — Единствено аз познавам страшния характер на този вид и може би това ме кара да преувеличавам опасността? Но възможността всички фактори заедно да предизвикат най-лошото е много голяма. Ала дори и да не съществуваха всички тези фактори, дори и да не се случи най-лошото, достатъчно е да бъде задействуван само един от тях, за да се включат и другите като лавина… Чичо ми твърди, че съществува възможност и Великобритания да притежава подобен вирус. А може би и Съветският съюз…
Ако е така, опасността нараства три пъти. Ами ако и в някоя друга страна под прикритието на военната тайна се правят същите опити… Какво съм създал?! О, наистина…“
Майер бе от семейство на квакери, но не вярваше в бога. Ала сега за първи път му се прииска да се обърне към бога, за да се успокои и да вземе решение. Той се облакъти на масата и сплете пръсти. Но божественият образ така и не се появи. Вместо него в съзнанието му изплува бездънна пропаст. Стиснал зъби, Майер заплака.
Докато хълцаше, си спомни за Ферми и Айнщайн. Дали тези емигрирали от Европа учени биха участвували в разработката на проекта „Манхатън“34, ако са осъзнавали какво ще стане само петнадесет години по-късно? Когато над Хирошима и Нагасаки са били хвърлени бомбите, могли ли са те да си представят ясно и пълно разрушенията и страданията? Но нима за всичко това трябва да се обвиняват само политиците и тези, които са използували оръжието? Наистина Германия, която притежаваше Хайзенберг, Германия, която бе завладяла завода за тежка вода в Рюкан35, е имала възможност първа да създаде атомната бомба Но нима учените, до които се е допитало правителството и които са създали оръжието, могат да избегнат отговорността? Науката е нож с две остриета. Нима учените, давайки оръжието в ръцете на Марс, не са чувствували угризения на съвестта? Колкото и да са безмилостни законите на войната, а може би именно поради тях, учените трябва да забавят предаването на
Когато, разкъсван от душевни терзания, Майер стигна до този извод, той изведнъж осъзна какво желае и какво чака. Мечтаеше за договора за съкращаване на оръжията, който през лятото или най-късно до есента трябваше да бъде подписан между САЩ, Великобритания и СССР на Общото събрание на ООН. Въпросът за пълното съкращаване на въоръженията, чието разрешаване дълго време се люшкаше ту в една, ту в друга посока, сега, въпреки съществуването на реакционни сили в САЩ, а и в много други страни на света, особено във Франция и Китай, изглежда, щеше да бъде решен съгласно курса от 60-те години, предложен от СССР още по времето на Кенеди и Хрушчов. Дълбоко в душата си Майер бе запазил спомена за предложението на Хрушчов, направено през септември 1960 година по време на петнадесетата сесия на Общото събрание на ООН. Онова предложение, което предвиждаше тристепенно пълно разоръжаване. Отначало отказ от ядреното оръжие и от неговите носители, след това от бойните отровни вещества и другите видове химическо оръжие, както и от бактериологичното оръжие. Ако тази есен бъде подписан договор за всеобщо разоръжаване, бактериологичното оръжие ще потъне в забрава, а сам Майер ще се освободи от тежестта на държавната тайна. Тогава ще може да публикува данни за двойния механизъм и за изключително интересната, но застрашителна способност за размножаване на вирусите от групата РУ–300. Този двоен механизъм беше непознат и не се срещаше при нито един друг вирус на Земята. Освен това Майер щеше да изкаже предположение относно произхода на вируса, който не би могъл да съществува извън живата клетка, и това навярно щеше да предизвика високата оценка на научния свят.
Още когато беше заплетен в онази шпионска история, той вече съзираше надежда. Ако не беше избързал да разкаже на чичо си, който работеше в разузнаването на Министерството на отбраната, ако беше издържал още малко, сега всичко щеше да бъде добре. Но, изглежда, вече бе късно. Щом шефовете веднъж са се заинтересували от РУ–300, те ще забележат пропуските в неговите доклади и навярно ще наредят да се започнат полеви изпитания. Ако стане така…
Майер се озърна с отчаян, безумен поглед. Преди време, още съвсем млад, той беше заминал за Южна Америка, за да се бори със заразните заболявания, и тогава успя да придобие пълна представа за ужасната трагедия, която би могла да се случи. Дори такива познати болести като жълтата и тропическата треска, едрата шарка и някои други, за които съществуват и лекарства, и методи за лечение, могат да разклатят равновесието в човешкото общество и да причинят невъобразими беди. Добре знаеше това. Там, в джунглите на Боливия, избухна епидемия от парахолера и за една седмица бяха обезлюдени три индиански селища. За да спре настъплението на болестта към града, трябваше да се води истинско сражение с ваксина и лекарства, донесени със самолети от много страни на света. А тези РУ–300…
Той впери поглед в отвореното чекмедже. Преди малко, докато вадеше оттам листите, се показаха някои документи, които лежаха на дъното. Беше брошурата с материалите на петата Пъгуошка конференция от август 1959 година. Даа, 1959-а — вече бяха минали близо десет години оттогава. Бе получил този документ от един мълчалив студент, от онези, „наблюдателите“, които дежуряха пред института, а после го бе оставил в чекмеджето. С треперещи ръце взе брошурата.
Пъгоушката конференция… в отговор на призива на Бертран Ръсел и Айнщайн, които бяха вдигнали глас против опасността от ядреното и другите видове оръжия за масово поразяване и припомниха отговорността на учените, в Пъгуош, Канада, периодично се свикваха конференции. Първата бе посветена на проблема за уврежданията, причинявани от радиационното облъчване при използуване на ядрената енергия, на въпросите за контрола над ядреното оръжие и отговорността на учените. Втората конференция също бе свикана в Канада. Третата се проведе във Виена, където се прие известната Виенска декларация за историческата отговорност на учените пред човечеството. В брошурата се припомняха тези факти, а после се разглеждаха материалите от петата Пъгуошка конференция, чиято главна тема бе въпросът за химическите и бактериологични оръжия. А ето и съдържанието:
„Днес вече не е тайна, че в много страни на света се провеждат изследвания и експерименти с химическо и бактериологично оръжие.
В последно време застрашителната сила на тези видове оръжия значително нарасна. Съществува бактериологично оръжие, създадено въз основа на най-новите открития в областта на микробиологията, генетиката и биохимията.
Например с лекота могат да бъдат изработени причинители, които са силно устойчиви към антибиотиците и проникват в човешкия организъм по начин, съвсем различен от познатите досега.
М. М. Каплан посочва, че като бактериологични оръжия могат да бъдат използувани причинителите на: едрата шарка, ботулизма, бруцелозата, заушките, жълтата треска, тифа, грипа, аденовирусите и др. Химическото и бактериологичното оръжие могат да бъдат произвеждани и от недотам развити страни. Следователно съвременното бактериологично оръжие не бива да се подценява. Не бива да се твърди, че днес то не може да се употреби срещу колониалните страни в борбата им за независимост, както и да се внесе отвън в случай на намеса във вътрешните работи или при вътрешни конфликти в страните от третия свят. Възможно е то да се произвежда в големи количеста при сравнително ниски цени. В случай че се намерят средства за неговото разпространение, смятаме, че то може да причини значителна вреда.“
Отдолу с едър шрифт бе отпечатано решението, прието от участниците в конференцията.
„I. Незабавно сключване на международен договор за забрана на химическото и биологичното оръжие. II. Отказ от секретните изследвания в областта на микробиологията, токсикологията, биологията, фармацевтиката и осъществяване на контрол над тези изследвания.“
Майер сам бе подчертал в брошурата най-важните точки, а в бялото поле беше написал: „Вие не
