познавате политиката и сте едни сантиментални идеалисти!“
Вгледа се в мастилените букви, поизбелели от времето. Преди десет години! Още преди десет години учените бяха предвидили създаването на непознато и страшно биологично оръжие. Сетне година подир година инвестициите растяха, а микробиологията и генетиката бързо се развиваха. Майер изведнъж осъзна, че с тайната на бактериите от групата РУ–300 в огромната организация, от която неговата секция бе само малка част, откритията не свършват. Сред тази гигантска военна изследователска система може би са направени много повече и много по-страшни открития, за които той от сравнително маловажния си пост дори не бе чувал.
Не, там, зад секретните стени на международната политика, които по целия свят стават все по-дебели, едно подир друго…
Майер неволно закри устата си с ръка. Изведнъж му се прииска да повърне. Спазъмът бе толкова силен, че той, без да мисли, се наведе над кошчето за боклук. Когато се успокои, изведнъж го обзе решителност. Взе брошурата, гледа я известно време, а след това я накъса на дребни парченца и ги хвърли в кошчето. Пръстите му леко трепереха. Избра от книжата, натрупани на масата, кафеникав блокнот и го отвори. Отпред имаше бележки във връзка с изследванията, а на гърба на страниците бяха изписани цифри — данните относно РУ–300, съкратени така, че да може да ги разбере само той. Майер се изправи. По време на отпуска ще замине за Канада. От сутрешния вестник беше узнал, че там ще се провежда поредната Пъгуошка конференция. Осъзна, че е решен да стане „сантиментален идеалист“, както бе написал преди години в полето на брошурата.
На вратата се почука Майер бързо затвори блокнота и нервно извика:
— Кой е?
— Вика ви заместник-директорът. — Беше Куинланд, началникът на охраната. Майер пребледня като платно.
„Защо е изпратил началника на охраната? Защо не ме повика по телефона?“… Без да разбира какво е станало, Майер бързо откъсна последните листа на блокнота, сгъна ги на четири и ги мушна във вътрешния джоб на сакото си, който се изду.
Отвън стоеше капитан Куинланд, едър мъж с малки очи и остър поглед. Майер нарочно не го запита за какво точно го викат. Когато влезе в стаята на заместник-директора, чичо му, подполковник Ф., вече го нямаше. Заместник-директорът го посрещна с иронична усмивка.
— Аа, Майер… — рече той, усмихнат все тъй недоброжелателно. — Сега говорихме с чичо ти и от този момент ти си в отпуск. Това е заповед. Заповед за отпуск.
— От този момент ли?
— А-а — заместник-директорът хвърли поглед към Куинланд. — Това също е заповед, по-напред ще отидеш във военната болница.
— Но аз съм добре — отговори Майер. — Неотдавна ни преглеждаха. Сложиха ми и ваксина против грипа…
Майер сравняваше изражението на заместник-директора, от чието гладко лице не слизаше усмивката, и на началника на охраната, който бе мрачен. Някои неща започваха да се изясняват. До какво ли ще доведе онова, което във възбудата си бе наприказвал на чичо си…
— Ясно — рече Майер. — Ще отида да се преоблека.
Той излезе от стаята, а началникът на охраната остана вътре. Но когато тръгна по коридора, някакъв тип с равнодушно изражение пое в същата посока. Щом се накани да влезе в тоалетната, там преди него се вмъкна трети от охраната, давайки вид, че това е случайно.
— Аа, доктор Майер — рече той с невинен израз на лицето. — Знаете ли, че тази година футболният мач между отборите на армията и флота май нямало да се състои. Половината от играчите умрели от грип.
Без да обръща внимание на тези глупости, Майер влезе в тоалетната и затвори вратата. Пусна водата, за да не се чува, накъса листите от блокнота на дребни късчета и няколко пъти натисна сифона, докато всичко изчезна в канала.
Когато излезе от тоалетната, мъжът от охраната, странно изкривил лице, стоеше пред огледалото над умивалника.
— Май че имам стомашно разстройство — престорено весело подхвърли Майер.
Докато се качваше в колата, притиснат от двамата охраняващи, Майер се почувствува обезсилен, досущ като мъртъв. А и картината на настъпващото лято му се стори изключително странна.
Докато пътуваха до болницата, покрай тях с вой прелетяха две линейки. Когато болничната кола спря до главния вход, те видяха как на три пъти отнесоха хора на носилки, а отзад вървяха близките им, притиснали кърпички до лицата си. Бяха станали две транспортни произшествия и това също изглеждаше някак странно.
— Напоследък зачестиха катастрофите — обърна се към шофьора единият от охраната. — Да не би да има някаква връзка със слънцето?
Случаят с Майер завърши без всякакви последствия. Заместник-директорът Рийган почина внезапно на следващия ден в собствената си баня.
Подполковник Ф. почина пет дена по-късно вследствие на заболяване от грип и пневмония.
Вашингтон, щата Колумбия, Белият дом
Докато откарваха Майер във военната болница, президентът слушаше със сериозно изражение доклада на министъра на отбраната. Присъствуваше и министърът на финансите, който също бе угрижен. „Тибетският“ грип бе нанесъл неочакван удар на отбранителната система на страната. Поради заболяванията от грип една пета от силите на армията и флота бяха небоеспособни. Производството на ваксина също не бе достигнало необходимите размери. Вирусът бе нов вид и за него нямаше ефикасна ваксина, а поради слабото действие на съществуващата бяха необходими три пъти по-големи количества, но тя пък често предизвикваше алергия…
— Само с усилията на медицинските армейски части няма да успеем — мрачно говореше министърът на отбраната. — За производството на ваксина само армейските съоръжения и лаборатории не са достатъчни. Една част от работата поверихме на гражданските служби и на университетите, но вследствие на епидемията от псевдочума по кокошките положението с яйцата е изключително тежко…
— Даа, в това отношение нещата са зле — намеси се министърът на финансите. — Ако не отпуснем незабавно парична помощ на производителите на яйца и птици, до лятото четиридесет процента от американските птицевъди по всяка вероятност ще фалират. А и в промишлеността ще настъпи хаос.
— Тук бих искал само едно — да се осигурят някои специални съоръжения за производството на ваксина за армията — обади се пак министърът на отбраната. — Донесъл съм списъка на всички лаборатории за производство на ваксина в страната. Ако предоставите на армията само толкова.
Президентът и министърът на финансите се спогледаха. Това, което искаше министърът на отбраната, представляваше повече от половината от всички налични американски, университетски и граждански лаборатории за производство на ваксина.
— Не — с мъка изрече президентът. — Това е невъзможно. Държа на армията, естествено, ала нося отговорност и за живота и капиталите на цяла Америка. Щетите, причинени на гражданското производство, на транспортната мрежа са огромни. Знаете ли колко начални училища са затворени, толкова са много, че дори не мога да запомня цифрата. Сред децата до десет години смъртността също е много висока. Непрекъснато получавам писма от майки и деца от цялата страна, натрупа се цяла планина. Пишат ми: „Господин президент, дайте ни ваксина“…
— Но сега не е време за сантименталности — отчаяно рече министърът на отбраната. — Помислете! Ние можем по някакъв начин да попълним сухопътния и флотския състав. Обаче какво ще правим с пилотите от военновъздушните сили?
Президентът притисна с ръце слепоочията си.
— Ако имат температура, те не могат да управляват самолетите — продължаваше министърът на отбраната. — Неотдавна ми докладваха, че НОРАД, противовъздушната отбрана и службата за оповестяване не могат вече да поддържат предишния ритъм на работа. Говори се, че дежурните бомбардировачи, които
