— Ако продължава с такава скорост — промърмори Слим, гледайки блестящата точка, която се отдалечаваше на екрана на подводния радар, — има опасност горивото да свърши…
— Но тя е заредена с гориво — обади се иззад гърба му Иван Михайлович, който беше свободен от дежурство.
— Добре познавам този клас подводници — продължи Слим. — Атомният двигател е същият както и на „Нереида“, работи с лека вода под налягане и ако продължи с пълна мощност, изгорелите газове ще се натрупат много бързо…
— И какво? Т–232 няма да може да се завърне ли според теб? И капитан Зощенко знае за това? А може би и целият екипаж знае? Само че нищо не казват…
Започна дългото, скучно пътуване. Постепенно температурата вътре започна да се покачва и климатичните инсталации спряха загряването и се превключиха на охлаждане. Заобиколиха нос Бланко, смениха курса от север-североизток на север-северозапад, прекосиха екватора и навлязоха в северното полукълбо. Йошидзуми и майор Картър бяха като гости на подводницата. И на двамата бяха предоставени отделни каюти, те почти не се срещаха с членовете на екипажа. Никой не знаеше с какво се занимава майор Картър, но Йошидзуми всеки ден отново и отново правеше изчисления с персонален компютър в своята каюта. И колкото изчисляваше, толкова повече го обземаше тревога.
Вече бяха на изток от Антилските острови и щяха да преминат северния тропик, когато при Йошидзуми дойде професор Дьо ла Тур. Седна на стола в каютата и постоя известно време с наведена глава, като разтриваше пръстите си.
— Какво има, професоре? — не издържа Йошидзуми. — Май искате да ми кажете нещо?
— Да — повдигна глава Дьо ла Тур. — Но не мога да се реша…
— Какво се е случило?!
— Става дума за вирусите на Рински. Погрешно ги наричаме вируси. Това са „нуклеиновите киселини на Рински“, които предизвикват определени мутации във всичките бактерии-гостоприемници.
— Нуклеиновите киселини на Рински?
Професорът кимна:
— Да, досега получихме няколко мутации, но нито една не ни послужи. Ако са вируси, то те биха могли да бъдат унищожени от химически препарати или да бъде създадена ваксина, като се намали тяхната токсичност. Но щом започнат да се размножават чрез нуклеиновите киселини, белтъчните антитела вече не им оказват въздействие.
— И тогава…
— Опитвахме по различни начини да създадем химичен мутант на нуклеиновите киселини, но не успяхме. Каквото и да говорим, при нас, на Южния полюс, микробиологичното оборудване е оскъдно. И този път вършихме всичко наслуки, опипом.
— Какво имате предвид?
— Опитахме се да създадем мутация на нуклеиновата киселина, като използуваме неутронен лъч — Дьо ла Тур бързо премигваше. — И досега за получаването на мутации при бактериите и вирусите се използуваха радиоактивни лъчи, но обикновено това бяха гама-частици, рентгенови лъчи и електромагнитни вълни. Най-простото е да се използуват електромагнитните вълни. От тежките частици ние приложихме само бета и електронни лъчи. Почти не сме правили опити с неутрони.
— Ядреният реактор ли служеше за източник на неутрони?
— Да. И при нашите изследвания използувахме често гама-частици, чийто източник беше кобалтът, но не успяхме да получим някакви особени резултати. Но тези бактерии и нуклеинови киселини са направо странни: когато се сблъскат с поток бързи неутрони с голяма концентрация, при тях се наблюдават странни мутации. Тези, които бяха улучени от бързи неутрони, разбира се, загинаха, но сред оцелелите се появиха интересни случаи. Топлинните неутрони, тоест тези с ниска скорост, не вършеха работа. Затова се наложи да използуваме реактора-размножител на базата „Шакълтън“.
— Наистина е странно — съгласи се Йошидзуми.
— Да — продължи Дьо ла Тур. — Не знам как е в Космоса, но тук на Земята високоскоростните неутрони не съществуват.
— И какво ще рече това? — попита Йошидзуми. — Електромагнитните вълни не са подходящи, а тежките частици предизвикват мутации?
— Още не съм разбрал. В биологичните организми стават обикновено само химически промени и ние мислехме, че щом се взимат чисти радиоактивни лъчи, които предизвикват химическа реакция, каквито и да са те, ще е все едно, но… Може би трябва да се премине от молекулярно към атомно ниво — промърмори професорът. — Не става ли това, защото някои части от нуклеиновите киселини, които са абсорбирали неутроните, се превръщат в нестабилни радиоактивни изотопи, възниква разпадане на къси вериги и те се превръщат в други вериги?
— И какви мутации се получават? — попита Йошидзуми.
— Размножаващите се нуклеинови киселини бързо се превръщат в подобие на вируси. — Дьо ла Тур се наведе напред. — Около нуклеиновите киселини съществува малко белтъчно тяло, наречено капсомер. Това е звеното между вирусите като жив организъм и нуклеиновите киселини. Това белтъчно тяло не напада човешките клетки, а се превръща в прост бактериофаг. И докато бактериите WA5PS се размножават в неорганичните системи, нуклеиновите киселини на Рински, тъй да се каже, под формата на профаг се крият в хромозомата на бактериите. Когато бактериите, използувайки белтъчното тяло, започнат да се размножават, това дава тласък на тялото да изяде бактериите, да се освободи и да нападне нервните клетки на човека. Антителата между бактериите и човешкия организъм, структурата на антигените дават тласък на появата на нуклеиновите киселини. Обаче мутиралите нуклеинови киселини на Рински, както и обикновените фаги, изглежда, разрушават само WA5PS и почти не се размножават в човешки клетъчни култури.
Йошидзуми усети как неволно стисна юмруци.
— Великолепно откритие, професоре — каза той с прегракнал глас. — И тези мутирали вируси убиват и обикновените бактерии ли?
— Да — кимна Дьо ла Тур. — Дори в простия цикъл на неорганичното размножаване един прост тласък е причина профагите да се превърнат в бактериофаги, с други думи, когато върху тях попаднат ултравиолетови лъчи, те започват да изяждат всичко. И е добре, ако успеят поне малко да потиснат размножаването на нуклеиновите киселини на Рински в човешкия организъм или размножителното деление на бактериите-гостоприемници. Аз изясних, че бактерио-вирусите WA5PS, които въвличат сложните гени на нуклеиновите киселини на Рински в хромозомата, щом се заразят с мутиралите вируси, само по време на автолиза започват да произвеждат вече мутирали вируси, а не нуклеиновите киселини на Рински.
— Щом е така — подхвана Йошидзуми, — излиза, че ако тези мутирали вируси се концентрират с много висока плътност в човешкия организъм, те до известна степен могат да потиснат нуклеиновите киселини на Рински.
— Не знам, още не съм разбрал. Сигурен съм, че антигените, създадени от мутиралите вируси в човешкия организъм, могат до известна степен да потиснат разрастването на нуклеиновите киселини. Досега обаче нито веднъж не съм правил опити с животни, защото да се борави с WA5PS е опасно, а освен това тук при нас температурата е много ниска и WA5PS не се размножават.
— Доколкото ви разбирам — досети се най-после Йошидзуми, — искате да се съглася да направите опит с мен?
— Извинявай, но ми беше много трудно направо да ти кажа, че искам да използувам човек като опитно морско свинче. Но го правя само за да разбера истинския характер на мутиралите вируси.
— Съгласен съм да ви помогна — дочу се от вратата. Някак незабелязано в стаята бе влязъл майор Картър. — Та нали Дженер и Ногучи Хидео са правили най-напред опити върху себе си. А в края на краищата е все едно — всички ще умрем…
— Щом сте съгласни, ще ви ваксинирам, преди да слезете на брега. Ще кажа на капитана да ви даде късовълновия предавател и ви моля по възможност да поддържате връзка с Южния полюс.
— Предавателят е вече в багажа ни — отвърна Йошидзуми. — Ние ще ви информираме.
„Нереида“ бавно премина покрай Бермудските острови и приближи щата Виржиния. Когато отминаха на север от, нос Хатъръс и достигнаха Чесапикския залив, на подводницата отново устроиха прощална вечеря.
