3
Голямата игра
— От 50-те години системата за атомна самоотбрана на САЩ, както знаете, навлезе в тъй наречената епоха на „война чрез натискане на бутона“, която започна от системата за ранно откриване на балистични ракети. В същото време бе създадена и системата за мигновена война, като всички установки бяха съсредоточени в базите за междуконтинентални балистични ракети, които подобно на мрежа се разпростряха в САЩ и в целия свят. Това създаде една непредвидена опасност, а именно че в системата, която бе изградена от изключително точни автоматични устройства, съществуваше един доста нестабилен фактор — всички те зависеха от хората, от тяхната преценка, която понякога е твърде субективна.
Картър беше блед и говореше много високо:
— Мисля, тук присъствуват мнозина, които си спомнят, че от края на 50-те и началото на 60-те години ядрената психоза сред военните, имащи отношение към отбраната, се превърна в проблем.
През 1957 година по време на учебен полет в небето над щата Ню Джорджия бомбардировач Б–57 по погрешка изпусна водородна бомба. Тогава бомбата не се взриви заради Предпазното устройство. Но по- късно, при разследването, се изясни, че пет от предпазните устройства не били в изправност и е задействувало само последното, като по този начин взривът е бил предотвратен. Тогава неофициално започнаха да обсъждат въпроса, какво би станало, ако тази бомба се бе взривила над територията на САЩ. Можело е да възникнат две ситуации: първата — системата за отбрана да няма време да установи каква е бомбата, дали е хвърлена от самолет на противника, или е изпусната случайно от наш самолет, и да даде заповед за ответен удар, а втората — Някой войнолюбец от междинните служби, дори и да е знаел, че бомбата е изпусната от американски самолет, би могъл за издаде заповед за ядрена атака, за да демонстрира колко е доблестен. Ето защо още в онези години човешкият фактор в системата за ядрена отбрана се превърна в проблем.
В душите на слушателите се надигаше нещо мъчително. Епоха на ядрен терор, унищожителни войни, огромни запаси от оръжия, механични мрежи за взаимно унищожаване — далечният кошмар на времената, когато светът бе съществувал. Не бяха изминали и четири години, откакто човечеството бе загинало, но сега, когато хората слушаха разказа на майор Картър, всичко това им се струваше безумие. В крайна сметка светът и цивилизацията не бяха загинали от всеизгарящия огън, сипещ се от небето, а от миниатюрните организми, които не могат да се видят с просто око.
— През 1961 година — продължи Картър — млад офицер, служител в склада за ядрени оръжия, полудял. Той тръгнал към склада с пистолет. А се е случвало и военнослужещи от отбранителната система, обхванати от психоза, да посегнат към бутона. При медицинските изследвания на служещите в отбраната се оказа, че един процент от целия състав са в опасно психическо състояние и трябва да бъдат освободени. Десет процента бяха в нестабилно психическо състояние и се нуждаеха от задълбочен преглед и лечение. Така на една база в Гренландия служителите объркали луната, която се появила иззад облак, с ядрена ракета, обявили тревога, а в това време връзката с главната база на Аляска прекъснала, тоест отново възникнала възможност случайно да избухне война. Следователно при новата система възможността от случайна война в резултат на повреди в устройствата намаля, но, от друга страна, се увеличи опасността, дължаща се на човешкия фактор.
Всички внимателно слушаха думите на Картър, който продължаваше:
— През епохата на Кенеди бяха направени различни опити да се предотврати тази опасност, например бе невъзможно да се изстрелят ракети без ключа, достъп до който имаха само петима души, като последната атака на Противовъздушната стратегическа отбрана би могла да се извърши само със заповед на президента. Но Кенеди беше първият, който разбра, че всички опити за осигуряване на безопасност всъщност се свеждат до избора на един от двата варианта: първият — да се продължи по пътя, който би довел до случайно избухване на война и в крайна сметка би предизвикал гибелта на човечеството, а вторият — да се демонтира цялата система.
Всички имаха чувството, че става дума за избора на Цезар — да премине или да не премине Рубикон. Същият беше и изборът на един политик преди десет години…
— Силвърланд се отклони от пътя, предпочетен от Кенеди. От момента на своето избиране той открито заяви, че ще смаже Съветския съюз. Когато Силвърланд влезе в Белия дом, опасността от случайното избухване на войната се увеличи. Въпреки че не забравяха дълга си, голяма част от военнослужещите, заети в отбраната на страната, дълбоко в себе си желаеха войната да бъде предотвратена. Със започването на президентството на Силвърланд ужасът от войната стана за тях тежко психическо бреме и в резултат опасността от случайното й избухване, предизвикано от човешкия фактор, се увеличи. Тогава Силвърланд се свърза с генерал Гърланд, ултрадесен военен, негов горещ привърженик, и реши да създаде собствена система за ядрена стратегия. АСР беше крайното, строго секретно звено в тази система.
И Гърланд, и Силвърланд, които се ползуваха с толкова лоша слава, бяха вече мъртви. И все пак Йошидзуми усети как дланите му изведнъж овлажняват.
— Силвърланд имаше две фобии — продължи Картър. — Той се преструваше на широк човек, надраснал дребнавостите, но подобно на другите брутални политици зад тази негова широта се криеше детински страх. Приличаше на южняк комарджия. За комарджията в края на краищата е по-важно да притежава безумно мъжество, за да заложи всичко на карта, отколкото да бъде разумен.
— Достатъчно вече за Силвърланд — прекъсна го адмирал Конвей. — По-добре обясни по-подробно за АСР.
— Но подбудите на Силвърланд представляват важен момент при обяснението на създадената от него система — тихо отвърна Картър и продължи: — И така двете фобии на президента бяха следните: едната — страх от случайно избухване на война — сам той от уважение към международното обществено мнение понякога се преструваше, че сериозно обмисля начина за предотвратяването на войната, но в душата си се боеше, че дори и да издаде такава заповед, винаги ще се намерят офицери, които няма да са съгласни с него и не ще изпълнят нарежданията му, затова не вярваше на никого. А другата фобия на президента беше страхът, че противникът без предупреждение ще започне газова или бактериологична атака.
— Наистина — иронично каза Бърнс — крадецът вика: „Дръжте крадеца!“
— Затова заедно с Гърланд те замислиха да създадат система, при която в опасния момент ракетите могат да бъдат изстреляни направо от Белия дом, от самия президент. „Възмездието е в мен и аз ще го въздам“ — това беше любимият му цитат от Библията. И така през втората година от неговото президентство бе създадена автоматичната система за реагиране АСР. Силвърланд в много по-голяма степен от Маккарти бе обзет от манията за лов на „червени“ и шпиони, като искрено вярваше, че преди да започне ядрената атака, врагът ще парализира с отровни газове или бактерии отбранителния механизъм на страната. Но при наличието на системата АСР дори първият удар да бе нанесен от Америка, тя би могла автоматично да отвърне. Той бе нарекъл тази система „плод на моя патриотизъм“, като обичаше да повтаря: „Дори и да ме убият, от моя труп ще излети стрелата на отмъщението.“ Мисля, че такива бяха налудничавите идеи на този Нерон от Белия дом, който до последния миг не вярваше на своите подчинени. Когато се кандидатира за президентския пост, възнамеряваше в случай на провал да организира военен преврат, но щом влезе в Белия дом, сам започна да се страхува от преврати. Мислеше, че полага всички грижи за отбраната на страната, но в действителност си оставаше дребен комарджия, който вярва, че една карта печели играта.
— Дали неговата система съществува още? — попита Йошидзуми.
— Цялата система се захранваше от автоматична атомна електроцентрала, която се намира в подземните етажи на Белия дом. И щом се дръпне лостов превключвател, скрит в специална стая, цялата система излиза от контрола на персонала и се превключва на АСР.
— Но — обади се Лопес от Аржентина — Силвърланд претърпя поражение на президентските избори, а последният президент продължи делото на Кенеди. През лятото на бедствието новият президент желаеше да постигне всеобща забрана на ядреното оръжие. Не вярвам той да е дръпнал лоста.
— Съществуват съмнения, че системата е задействувана — каза Картър. — Силвърланд все още се ползуваше с голямо влияние. А освен това генерал Гърланд остана на своя пост. Когато бях командирован на Южния полюс, тоест една година преди бедствието, системата още не бе премахната. Неколцина от групировката на Силвърланд може би в последния момент са се възползували от хаоса и са успели да влязат в Белия дом.
— Да, такава възможност съществува — каза Конвей. — Аз помня последния ми разговор с президента
