капитан III ранг Зощенко, професор Висконти от географската комисия, професор Яманака — прекият началник на Йошидзуми, двама американски офицери от военновъздушните сили на САЩ, които Йошидзуми познаваше само по физиономия, двама служители на НАСА и още двама души, единият от които приличаше на американец, а другият — на руснак. Заседателната зала представляваше стая с нисък таван, в която освен голямата груба маса нямаше нищо друго. Пред масата имаше екран, няколко интерфона, един телефон, микрофон и малка масичка за напитки. Върху екрана се виждаше емблемата на Федерацията на Южния полюс, която наподобяваше емблемата на ООН — в центъра бе изрисувана Антарктида, а отгоре бяха начертани концентрични кръгове и радиални лъчи, изобразяващи паралелите и меридианите. От двете страни на емблемата бяха подредени знамената на някогашните държави.
— Йошидзуми — адмирал Конвей откри заседанието без всякакво предисловие, — след като се запознахме със съдържанието на доклада ти, който представя резултатите от проучванията в твоята научна област, направени по време на пътуването на „Нереида“ в северното полукълбо, ние много се заинтересувахме от изводите. Поискахме мнението на професорите Яманака и Висконти. И двамата ни отговориха, че като специалист притежаваш необикновени способности и твоите изводи заслужават доверие. Затова Върховният съвет иска да чуе лично от теб по-подробни обяснения във връзка с изключително голямата опасност, която заплашва всички ни…
Йошидзуми не разбираше за какво става дума и се подразни. Изглежда, се беше случило нещо. И то нещо, което има връзка с неговия доклад. И тези, които са се събрали тук, искат още веднъж да се уверят в тази връзка. Изключително голяма опасност!? За какво става дума? Южният полюс е безкрайно отдалечен от другите континенти, а неговият доклад се отнася за район, който се намира на противоположната част на земното кълбо.
— Обяснете, моля — обади се професор Попов, — по възможност по-просто, за да могат всички да разберат.
— Преди всичко — започна Йошидзуми, без да знае как да обясни така, че да могат и неспециалистите да го разберат, — както ви е известно, моята специалност е сеизмологията.
Всички заслушаха напрегнато. Йошидзуми постави на екрана картата, която бе изготвил в компютърната зала.
— Аз се занимавам главно с изследвания на динамиката на структурата на земната кора, но не и с измервания на земната повърхност и прогнозиране. Преди да дойда на Южния полюс, изследвах с методите на статистическата физика главно различни явления в земната кора. Когато правех изследвания чрез допускане на функционална зависимост между някои неадекватни явления, открих, че този метод с изключителна точност помага за предвиждането на земетресения. Преди четири години, непосредствено преди да дойда тук, представих научно съобщение пред японското сеизмологично дружество. Тогава на моя доклад не бе обърнато внимание заради бедствието, сполетяло света. На вас това ви е известно. По-късно, вече тук, добавих статистическа поправка към данните за слабото земетресение в околностите на Антарктическия полуостров и на Грейъмова земя, и също към данните за земетресението, регистрирано от професор Висконти в морето близо до Чили, когато преди две години той е бил там с Т–232. Мисля, че с помощта на моя метод е възможно с много висока точност да се предскаже мястото на земетресението, както и силата му и дълбочината на епицентъра.
Членовете на комисията насочиха погледи към втората карта, върху която с червен тайпограф бяха нанесени спираловидни линии и светлосенки.
— Този път беше невъзможно да се излезе на тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка, затова правих измерванията на морското дъно в крайбрежната част. В сравнение с всички направени досега измервания получените резултати бяха доста необичайни както по големината на числените стойности, така и по тяхната взаимна връзка — Йошидзуми посочи картата. — Тези изобари са резултат от интерполацията, която направих, изследвайки зависимостта между гравитационните изменения, ъгъла на наклона на земния магнетизъм и измененията във вертикалните ъгли. Няма да се задълбочавам, само ще кажа, че получените по този начин числени стойности — на функцията, която сме означили с Е — свързват адекватни неща. Местата, отбелязани тук със светлосенките, са получени аналитично от стойностите на Е. Те показват динамичното налягане на земната кора и са получени чрез отчитане масата на континенталния масив и други фактори.
Йошидзуми се обърна към картата на Аляска:
— В повечето случаи странни явления се наблюдават в крайбрежната тихоокеанска зона на Северна Америка. Мисля, това доказва, че дейността за образуването на нови континенти се е активизирала за много кратък период, като особено учудващи са високите стойности, измерени по морското дъно около Аляска. Тоест става дума за големи аномалии в земния магнетизъм и земните токове, а също и за отрицателни отклонения в гравитацията и отрицателен дефект на масата, които са толкова големи, че не могат да бъдат отчетени с измервателни уреди.
Йошидзуми се извърна към членовете на комисията. Никой не помръдваше. Той продължи:
— При измерванията в крайбрежната част стана ясно, че там гравитационните аномалии бързо стават положителни вследствие на положителния дефект на масата под континента. И като потвърждение на това предположение регистрирахме активизирането на много вулкани, включително и на недействуващите, като се започне от вулкана Маккинли в планинския масив на Аляска. Мисля, всички знаете, че поясът на положителните аномалии в резултат от промените в насрещните течения на магмата често съвпада с пояса на вулканичната дейност.
Йошидзуми замълча и огледа присъствуващите. По безизразните, но силно напрегнати лица не можа да разбере дали в края на краищата те разбират нещо, или очакват той да продължи.
— Знаем, че Аляска се намира в тихоокеанския огнен пръстен, тоест в средата на тихоокеанската сеизмична зона, но все едно, промените, които са настъпили за толкова кратък период — става дума не за периода отпреди две години, когато професор Висконти е правил там измервания, а за няколко месеца, които изминаха от времето, когато аз бях там с „Нереида“, — са големи, направо да ги наречем — необикновени. Сега в морето около Аляска морското дъно бързо потъва. Това показва, че наоколо непрекъснато стават малки тектонични земетресения — продължи Йошидзуми. — Сега дефицитът на гравитацията на морското дъно около тихоокеанския бряг на Северна Америка не е чак толкова необикновен, колкото например дефектът на масата на морските падини край външната линия Суматра-Ява. Но положителните и отрицателните промени около Аляска са се появили за изключително кратък период и на много малко разстояние в успоредни зони. Може да се предположи, че са се появили необичайно бурни насрещни течения на магма под континенталния масив и на морското дъно в крайбрежната част. Известно ви е, мисля, че под почвата магмата се движи изключително бавно — обикновено скоростта е около сантиметър за година. От улегналите части на почвата магмата се измества към горния слой на земната кора, в резултат на това възниква дефект на масата, гравитацията намалява и се появяват морски падини и геосинклинали. В издигнатите части на почвата, напротив, магмата се издига и възникват положителни отклонения в гравитацията. И така, в по-ниските части на земната кора се наблюдава появата на морски падини и геосинклинали, а в издигнатите части — планини и вулкани.
— В такъв случай — обади се норвежкият представител Бьорнсен — би трябвало да стане земетресение?
— Да, почти е сигурно — отвърна Йошидзуми. — Всъщност не само аз, но и всеки, който измери такива необикновени отклонения, навярно ще може да предскаже появата на големи промени в земната кора.
— Дали знаеш защо за толкова кратък период са възникнали промени в насрещните течения на магмата? — попита белгийският представител Бланшо.
— Да ви кажа право, не знам — вдигна рамене Йошидзуми. — Не мисля, че има някаква връзка с голямото земетресение в Анкоридж през 1964 година. Но както и да е, това ще бъде най-голямото земетресение в Аляска след 1964 година и може би ще се проявят процеси на възникване и оформяне на континенти. Засега ние познаваме толкова малко земната кора, че не ни остава нищо друго, освен да съпоставяме вътрешните фактори на процесите при образуването на континентите.
Присъствуващите изпитаха чувството, че подът сякаш в миг се отдели от повърхността на земята и ги понесе нанякъде. Плаваща земя, земя, която плава като айсберг в силициомагнезиевия слой. „Непоклатима като скала“, „неподвижна като планина“ — хората в миналото са смятали земята за нещо стабилно. Но в действителност земята плава в море от магма, море, в което, както и във всяко друго, има водовъртежи и
