за рамото. С общи усилия двамата се добраха до станцията. Йошидзуми си мислеше, че се е отдалечил само на десетина метра, а се оказа, че неусетно се е озовал на повече от двадесет.
Когато отвориха двойните врати на станцията и влязоха вътре, Йошидзуми свали защитното облекло и разтри бузите и пръстите си. Те бяха изтръпнали, но лека-полека започваше да ги усеща.
— Какво правеше навън — попита Стив. — Помислих, че искаш да се самоубиеш.
Йошидзуми мълчеше и старателно масажираше връхчетата на пръстите си.
— Може би японците изразяват тъгата си, като стоят сами сред бурята? — с лека подигравка каза Стив. — Говори се, че „Нереида“ минала покрай бреговете на Япония. Смятам, че е по-добре да не се срещаш с никого от екипажа й.
Без да отговори, Йошидзуми окачи над тръбата на парното защитното си облекло. Топящият се сняг започна да се стича по тръбата.
— Перфокартите? — попита Йошидзуми и тръгна по коридора към залата, където се получаваха резултатите от изчисленията.
— Готови са… — кимна Стив. — А, да, забравих да ти кажа, щом получиш точния резултат, искат да информираш…
— Кого? Тези от географската комисия ли? Та нали вече им оставих един доклад.
— Не, не са те… А от административната комисия.
— От административната комисия ли?! — Йошидзуми спря. — Защо пак те се интересуват от промените в земната кора? Не разбирам. Това е много далече на север.
— Откъде да знам? — Стив вдигна рамене. — Изглежда, доста се интересуват от доклада ти. Преди малко се обадиха и на мен, питаха къде си.
Стив каза истината. Когато Йошидзуми влезе в залата, където се правеха изчисленията и в която жужаха няколко компютъра, той видя върху малкото си бюро планина от готови перфокарти и няколко бележки, забодени с карфици.
„За Й. Обаждаха се от административната комисия. Искат спешно да говорят с теб по въпроса, засегнат в доклада ти ST 3006, представен в Обединеното измервателно управление.“
„Йошидзуми! Търсиха те големци от Върховния съвет. Искат да получат лично от теб обяснения във връзка с доклада ти. 14 часа 30 минути. Спим“
„За негово превъзходителство Йошидзуми. Лично обаждане от адмирал Конвей. 14 часа 42 минути.“
Последната бележка гласеше:
„Йошидзуми. Искат да съобщиш в секретариата на административната комисия кога ще приключиш последните изчисления. Да присъствуваш на извънредното заседание на Върховния съвет и по възможност подробно да подготвиш доклада ST 3006, представен от теб на отговорниците на географската комисия.“
Докато размишляваше върху написаното, Йошидзуми се приближи до телефона. На слушалката беше прикрепено късче от перфокарта, върху него с неравен почерк бе надраскано:
„По спешност. Телефонирай в секретариата на административната комисия.“
Йошидзуми вдигна слушалката. Щом чу гласа му, телефонистката веднага го свърза със секретариата.
— Йошидзуми? — обади се строг глас с руски акцент. — Къде си бил?
— Навън. Да подишам чист въздух — отвърна Йошидзуми. — За какво ме търсихте?
— Кога ще бъдат готови резултатите от твоите изследвания?
— Вече подготвих перфокартите, сега ще правя комплексен анализ, мисля да обобщя резултатите в един доклад.
— Не можеш ли да обясниш още сега, без да правиш този анализ?
— Специалистите ще могат да разберат, но… Ако се добавят още няколко факта, ще стане съвсем ясно и за неспециалистите.
— Тогава направи го. Но трябва да обясняваш възможно най-простичко, понеже във Върховния съвет има не само учени, но и военни.
— А какво стана с моя доклад, представен на географската комисия?
— Не знам — отвърна Попов. — Но както и да е, искат да свършиш тази работа. Колко време ще ти отнеме?
— Общият доклад ли?
— Не чак толкова подробно, само трябва да обясниш на всички.
— Момент… — Йошидзуми погледна перфокартите, където се нижеха редици символи. — Да речем, пет часа.
— Не може ли по-бързо? — попита Попов. — Точно сега се събраха най-видните хора от всички станции. Щом времето се проясни, някои ще искат да се върнат в станциите си.
— Ако имах два компютъра… — Йошидзуми огледа залата. — Но е само един.
— А с два за колко време ще успееш?
— За два и половина, три часа.
— Повикай отговорника на залата — каза Попов.
Йошидзуми направи знак на отговорника, който случайно минаваше оттук.
— Не мога, Попов — извика той в слушалката. — Не мога да спра операциите по средата.
— Данните за обработка са заложени — обади се Стив.
Изглежда, че Попов каза нещо на отговорника, който изцъка, а после се обърна към Стив:
— Е, спри подготовката за номер четири — и върна слушалката на Йошидзуми.
— Ще стигнат ли номер четири и номер три? — попита го Попов.
Йошидзуми помисли малко, а после попита:
— Свободен ли е мултиплициращият интегратор? Трябва да изготвя синоптична карта.
Отговорникът се вдигна на пръсти и хвърли поглед към голямата машина в единия ъгъл на залата.
— Сега е свободен. Можеш ли да работиш с него?
— Добре ще е, ако някой ми помогне.
— Стив! — провикна се отговорникът. — Ела да помагаш! Има заповед от секретариата да се създадат максимални удобства.
Стив сложи камара от перфокарти в сортировъчната машина. Работата беше много сложна, защото веднъж разпределените перфокарти се сортираха отново, минавайки на групи през специална система, След това те се обработваха за трети път, като се записваха на магнитна лента по формулата на Йошидзуми.
Йошидзуми изготви две изчислителни програми. Една част от перфокартите, които излизаха от компютър номер две, се предаваха в компютър номер четири, а другата се изчисляваше отделно и се разпределяше, за да се подаде по три схеми в мултиплициращия интегратор. Накрая Йошидзуми избра от хранилището негативи с картата на Северна Америка и на Аляска и ги отпечата върху голям лист фотохартия за метеорологични съобщения. След това направи обемно сканиране, върху което с тайпографа се напечатаха изобарите, изотермите, направлението на вятъра. Стив облекчено въздъхна, когато колегата му направи знак, че всичко е наред. Йошидзуми погледна часовника. Бяха изминали вече час и двадесет минути. Трябваха още тридесет минути, за да се извърши цялостната проверка. Когато всичко беше готово, той се обърна към Стив и му посочи да включи компютъра. Започна да се подава филм с ширина една трета от инча. Лампите на трите компютъра трескаво замигаха, а след няколко минути затрака и скенерът.
2
„Възмездието е в мен и аз ще го въздам“
Членовете на Върховния съвет се събраха в заседателната зала, в която преди се помещаваше щабът на военноморските сили. Имаше представители от всички станции. Присъствуваха и капитан I ранг Маклауд,
