насрещни течения, вълни и бури. А континентите се носят като изсъхнали листи по вълните на това море и хората живеят върху тези крехки листи.
— В такъв случай — обади се Бърнс, — можеш ли да съобщиш каква ще бъде силата на предстоящото земетресение, района на епицентъра и кога ще стане?
— Почти със сигурност — кимна Йошидзуми. — Е, разбира се, не със стопроцентова точност…
— Мисля, че методът на Йошидзуми за прогнозиране на земетресенията чрез анализ на различни отклонения в земната кора има изключително висока стойност — с прегракнал глас каза професор Висконти. — Ако светът не беше загинал, неговата хипотеза щеше да предизвика истинско сътресение в научните кръгове. Със сигурност щеше да получи и Нобеловата награда.
Йошидзуми горчиво се усмихна: „Нобеловата награда… слава… шумотевицата на журналистите… Щом е загинал светът, който обичаше шумните празници, славата вече няма значение.“
— В доклада на Йошидзуми — обади се професор Яманака — всички данни са проверени и мисля, че изводите му са правилни. Методът за измерването също така заслужава доверие.
— В такъв случай — каза адмирал Конвей, — къде ще стане земетресението?
Йошидзуми посочи картата на Аляска, след това прокара с ръка две линии във въздуха и показа точката на тяхното пресичане:
— Епицентърът ще бъде приблизително в тази точка с радиус сто километра.
— На континента ли?
— Да, на континента — кимна Йошидзуми и продължи. — По принцип би трябвало да стане край зоната с отрицателни промени в гравитацията, където са се образували морски падини. Но сега може би това земетресение ще стимулира и друго на самия континент, при което има вероятност да го промени до неузнаваемост.
— Искаш да кажеш — прекъсна го адмирал Конвей, — че двете земетресения ще започнат едновременно?
— Да. Единият епицентър ще бъде на дълбочина сто метра под земята, а вторият по-дълбоко — може би на двеста-триста километра.
— Силата и времето?
— Ние знаем приблизително масата на Аляска и така можем да пресметнем, че силата на земетресението ще бъде около 8,6–9 бала.
— 8,6–9 бала?! — извика един от офицерите на военновъздушните сили на САЩ. — Това ще бъде най- силното земетресение, регистрирано през цялата история на цивилизацията!!!
— Да, така е. От регистрираните досега земетресения най-силното е било в Чили. Силата му е била над осем бала, а силата на голямото земетресение в района Канто в Япония през 1923 година е била 7,8 бала.
— А щетите? — попита адмирал Конвей.
— Всички наземни съоръжения, включително и най-здравите, ще бъдат разрушени. Също и повечето подземни съоръжения — каза Йошидзуми.
Всъщност хората са започнали да регистрират земетресенията съвсем отскоро. За една-две хиляди години в писмената история на човечеството са отбелязани малък брой земетресения. Ще бъде погрешно да се твърди, че вече не е възможно такова страшно земетресение, при което за кратко време е потънала легендарната Атлантида. Земята се разтваря, морето поглъща отломъци от континентите, горите се топят като восък. Йошидзуми гледаше пребледнелите, подобни на маски лица и изведнъж му стана малко смешно: „Щети на земните съоръжения! Та нали ще бъдат разрушени вече отдавна мъртви градове, безлюдни развалини. Няма да пищят и да се молят жените и децата, няма да крещят мъжете, изправили се срещу бедствието, тътенът ще изпълни вече затихнали, пусти градове. Сградите ще рухнат, а улиците ще бъдат затрупани под планини от тухли. Това ще бъде втората смърт на човечеството. Каква ирония!“
Йошидзуми бе израснал в страната на земетресенията, със собствените си очи бе виждал ужаса от тези бедствия в провинцията Фукуи, в Ниигата и оттогава бе решил да посвети живота си на изучаването на това явление. И сега, когато благодарение на неговите изследвания вече съществуваше възможност за борба със стихията, нямаше хора, на които това би донесло някаква полза.
— Господа! — иронично каза Йошидзуми. — Искам да ви кажа, че няма защо да се притеснявате толкова. Промените в земната кора стават на противоположната страна на земното кълбо. Тук, на Южния полюс. Ще се усети нищожен трус, който няма да ни засегне. Дори няма да се появи цунами. А и Аляска сега е безлюдна. Най-страшното, както знаете, е станало преди четири години. Самият аз, когато писах този доклад, бях малко развълнуван. Но в същото време си мислех: „Защо ли правя всичко това?“ Промените, които ще настъпят на 16 градуса северна ширина, нямат никаква връзка с Южния полюс.
Но хората, които го слушаха, изглеждаха все тъй разтревожени и угрижени.
— Не разбирам — учудено каза Йошидзуми. — Казвам ви, на Аляска няма живи хора, а за нас опасност не съществува.
— Не е така — адмирал Конвей се надигна. — В Северна Америка наистина няма живи хора, но е останало живо нещо друго…
— Какво? — Йошидзуми неволно се наведе напред. — Какво е оцеляло?
— Човешката ненавист — отвърна адмиралът. — Тази ненавист е останала на земята и след като хората са загинали…
— Не ви разбирам — Йошидзуми изгледа присъствуващите.
— Това е един абсурд! — обикновено спокоен, сега адмиралът скочи и удари с ръка по масата. — Наистина абсурд. Направо като билярдна игра. Казват, че ударът по топчето зависел от ръката на бога. Но богът, който познавам аз, не е бог за хората. Той управлява природните закони, но не забелязва човешките. А пък и човекът сам предизвиква природните бедствия.
— Игра на билярд? Какво искате да кажете? — Йошидзуми беше направо объркан.
— Добрият играч на билярд не се цели направо в топчето, което е най-далече. Цели се в топчето, което е най-близо, то улучва следващото и така, докато и последното топче падне в дупката.
— Не разбирам какво имате предвид — каза Йошидзуми.
— Аз нищо не съм казвал досега на останалите членове на Върховния съвет — едва сдържайки гнева си, Конвей огледа присъствуващите. — Наистина това е абсурдно. И причината за този абсурд е най-абсурдният президент, който сме имали от създаването на Щатите, и изградената от него система за отбрана.
— За предишния президент ли става дума? — попита Йошидзуми.
— Да, той беше крайно десен реакционер, какъвто човек трудно може да си представи, съмишленик на банда, наречена едри капиталисти от Юга. Атила на XX век. Човек, който смяташе за мъжество и справедливост най-ужасните средства на средновековната инквизиция, произвола, насилието, неотстъпчивостта, изолираността. Той не проумяваше развитието на историята и преди шест години имаше намерение да обяви война на „червените“. И досега не мога да разбера защо американският народ избра такъв президент. Военен съм, но тогава и аз бях отчаян от изостаналото мислене на моята страна.
— И какво е направил този Силвърланд?
— „Възмездието е в мен и аз ще го въздам“ — това бе любимият му цитат от Библията. Именно той е създал АСР.
— АСР?
— Майор Картър! — извика Конвей.
Надигна се висок слаб мъж, когото Йошидзуми досега не бе забелязал.
— Господа! Искам да ви представя майор Картър, който преди е служил в Министерството на отбраната, ползувал се е с голямо влияние по времето на Силвърланд и е взел участие в създаването на проекта АСР. По време на управлението на следващия президент той промени своите убеждения и пристигна тук, за да ме следи. Но оттогава изминаха няколко години и това вече няма значение. Нека сега майор Картър ни разкаже за АСР. В армията на САЩ малцина знаят за тази система.
— АСР — започна с безизразен глас майор Картър, — автоматична система за реагиране, създадена преди осем години от президента Силвърланд и генерал Гърланд, тогавашния началник на Обединения генерален щаб…
