— Да — кимна замислено Сънди. — Как ли би се вързало това с изграждането на голямата ми реклама?
— Виж, сладур — Кери постави леко ръка на рамото й. — Знам за миналото ти и то си е точно такова — минало. Не е нормално за теб да се затваряш тук. Ти си хубаво момиче, трябва да излизаш и да се забавляваш. А и освен това за твоята реклама би било хубаво да те виждат. Нека просто да започнем с партито на Джек, а?
— Мисля, че си права — каза Сънди. — О’кей, ще ида.
— Чудесно! Добро момиче. А сега какво ще облечеш, за да ги сразиш?
7.
Хърбърт Линкълн Джеферсън лъсна повехналата набръчкана кожа на най-хубавите си кафяви обувки. Имаше ги от осем години, но все още вършеха добра работа.
Мардж се дотътри в кухнята, за да си вземе бира от хладилника. Дъвчеше пилешка кълка.
— Искаш ли аз да го направя — попита тя с пълна уста.
Хърбърт поклати глава. Тя го питаше всяка вечер и всяка вечер той казваше не.
Мардж издърпа пръстена на бирената кутия и част от течността се разля върху обувките на Хърбърт, които той почистваше на масата.
— Боже, съжалявам, Хърби — каза тя нервно, като сграбчи края на роклята си и се опита да избърше обувките. Той я отблъсна.
Тя го погледна виновно.
— Съжалявам, Хърби. Казах, че съжалявам…
Тя си взе бирата и излезе от кухнята.
Като си мърмореше под носа, Хърбърт приключи с лъскането на обувките. Той ги обу и им се полюбува, на всеки крак поотделно. После облече сакото, потупа писмото във вътрешния джоб, излезе и тръгна към спирката на автобуса.
Харесваше му да работи нощем за Сюприйм Шофър Къмпани. Мразеше работата през деня, досадните пътувания до летището и обратно.
Питаше се кого ще кара тази нощ. Предишната нощ беше много досадна, само стари семейни двойки. Харесваше му да вози актьори ергени с техните момичета. Те бяха интересни. Караха го да чака пред дома или апартамента на момичето, докато се чукаха.
Веднъж беше успял да погледа. Момичето живееше на пуст хълм в голяма стъклена къща и тя и приятелят й бяха влезли вътре и започнали направо насред пода. Хърбърт беше припълзял до долната част на прозореца и беше видял всичко. Той пишеше на това момиче редовно един път седмично.
Автобусът пристигна и той се качи. Беше горещо и той се потеше, затова слезе с удоволствие. Забърза към работното си място, като пътьом пусна писмото.
— Здравей, Джеферсън — кимна му мъжът зад бюрото. — Тази вечер ще возиш Сънди Симънс. Трябва да я вземеш от „Шато Мармон“ в осем и да я закараш на партито на Джек Милан. Знаеш ли къщата му в Бел Еър?
Хърбърт кимна.
— Трябва да изчакаш. Вземи черния кадилак номер четири. Трябва да го заредиш с бензин и да го измиеш.
Той кимна отново, доволен от задачата си. Беше чел за Сънди Симънс. Тя беше тази, дето не искаше да си показва циците или нещо такова. Сега той щеше да има шанса да я огледа и да види дали си струва да й пише.
8.
Чарли се върна в хотела си малко след три. Натали Алън го чакаше във фоайето.
— Съжалявам, скъпа — каза той. — Знаеш какъв е Слона по обед, това е като среща със Справедливостта. Да се качваме.
Натали беше ходила на фризьор и нейната къса тъмна коса обгръщаше главата й като кепе. Беше облечена в жълт ленен костюм и Чарли не можеше да не си помисли колко беше привлекателна. Клей беше щастлив човек.
— Сигурно имаш купища неща за опаковане преди тръгването — отбеляза тя.
— Не съвсем. Уреден съм. Джордж ще опакова всичко.
— О, да, надеждният Джордж. Ще го вземеш ли със себе си?
— Разбира се. Не знам какво бих правил без него.
— Лорна не го хареса, да знаеш.
— Така ли?
Той изглеждаше изненадан. Какво имаше за нехаресване у Джордж? А Лорна никога не му беше споменавала, че не харесва Джордж.
— Да, тя ревнуваше. Искам да кажа, че ти е повече като приятел, отколкото като прислужник.
Той потрепера при думата прислужник. Не я харесваше. Доколкото го засягаше, Джордж работеше за него, защото искаше, а не защото трябваше.
— Искаш ли чай, питие или нещо друго?
Бяха в апартамента, където Натали свали сакото си и седна на дивана.
— Мисля, че питие. Перно с цели буци лед — тя се облегна. — Знаеш ли, че за първи път сме сами от онова парти?
Той не си даваше сметка за този факт, но мислеше с известно смущение за това. Клей и Натали се бяха сдърпали и Клей си беше отишъл бесен. После Чарли се беше опитал да я успокои и накрая я беше целунал. За щастие Клей се беше върнал, но Чарли се чувстваше зле от цялата тази история. Не се навърташ наоколо да сграбчваш съпругите на другите хора, особено на най-добрите си приятели.
— Съжалявам за онази вечер — каза той. — Нека просто да го забравим. Бях пиян, както и ти.
Тя се усмихна със стиснати устни.
— Но аз не искам да го забравям. Беше ми приятно, а на теб?
— Разбира се, че ми беше. Но нали знаеш, скъпа, малко е сложничко. Клей е мой приятел и аз искам да си остане такъв.
Чарли беше объркан от насоката на разговора. Мислеше, че Натали ще говори за Борна.
— Клей е лайно — каза Натали твърдо. — Въшливо, егоистично лайно! Знам всичко за малките момичета, които чука. Защо да не се позабавлявам и аз? Ти ме харесваш, нали, Чарли? Е, разбира се, знам, че е така.
Тя стана бавно и тръгна към него.
Той отстъпи ловко.
Тя обви врата му с ръце и започна да го целува.
Как, по дяволите, да се отърве от това?
— Винаги съм те харесвала — шепнеше тя — Лорна въобще не ти подхождаше. Винаги съм чувствала, че има нещо между нас — нещо особено, а ти?
Телефонът иззвъня и той с облекчение се освободи от нея, за да отиде да го вдигне.
Беше Джордж, който се обаждаше от фоайето.
— Мислех си, че ако не ви трябвам, за час мога да се отбия до Хейуърд’с и да взема костюмите ви.
— Какво, сега ли? — каза Чарли високо и с раздразнение.
— Не трябва, просто си помислих…
— О, Боже. Добре. Предполагам, че ще трябва. Веднага слизам.
Той затвори на слисания Джордж.
— Какво има? — попита Натали.
— Работа. Някаква шибана среща, за която бях забравил. Жалко, скъпа, каква тъпотия.
— Да почакам ли?
— Господ знае колко ще продължи, по-добре недей.
