— Изглеждаш чудесно — каза й той — страхотна си и във всекидневниците. Разбрах, че от Рейдиант ти предлагат договор.
— Да, те ми предложиха договор, но няма да го приема. Не вярвам на дългосрочните договори, много те ограничават.
Всички замълчаха шокирани.
Еб каза:
— Щях да приема, ако бях на ваше място.
— Аз се оправих не зле — каза спокойно Джек — вече съм с Рейдиант седемнадесет години.
— Не, хлапето е право — Стив Магнъм се беше появил, придружен от последната си стабилна приятелка Анжела Картър.
Той седна до Сънди.
— Зарежи го. Дългосрочните договори са неща от миналото. Рейдиант е кажи-речи единственото останало студио, което кара хората да подпишат и след това ги набутва в трета глуха. Не им позволявай да те убедят, хлапе.
— Няма — отговори тя, като се опитваше да откъсне поглед от него.
Лицето му беше толкова познато. В Рио, когато беше още ученичка, той беше любимата й филмова звезда.
Стив Магнъм беше съвсем запазен. На петдесет той носеше годините си с класа. Едва ли имаше пет фута и единадесет инча3 и беше много слаб — жлъчните му критици го описваха като мършав — но скулестото ум лице още беше запазило същото неутолимо изражение, което го беше направило супер звезда преди около двадесет и пет години. Стив Магнъм беше легендата на своето време. Жените бяха луди по него. Дори на бившите му четири съпруги не им омръзваше да повтарят, че винаги биха си го върнали. Беше сам вече от осем години и по рубриките във вестниците непрекъснато се питаха коя ли ще бъде следващата мисис Магнъм. Имаше кандидатки, но повечето хора, които бяха запознати с нещата, се обзалагаха, че въобще няма да има друга мисис Магнъм. Някои дори твърдяха, че би могъл да се върне при първата си съпруга, от която имаше три деца.
— Ей, виж — той огледа Сънди с прословутите си светлосини очи — добре се справяш досега. Дойде в града и причини голям смут. Дори показа на стария Еб и Джек къде зимуват раците.
Джек се засмя, но Еб се намръщи и се опита да не обръща внимание на съпругата си, която го сръга да каже нещо.
— Кери Сейнт Мартин се грижи за мен. Тя е страхотна. Сигурна съм, че трябва да й благодаря за всичките предложения, които получавам. Ако не беше тя, вероятно щях да съм се качила на следващия самолет за Рим.
Анжела се засмя сърдечно.
— Колко мило. И всичко това заради една никаква гола сценка. Скъпа, всички са бесни сега. Ако искаш да успееш в този бизнес, трябва да се научиш да се събличаш.
Тя обви Стив с ръка и го зазяпа с обожание.
— Да, сладур — каза Стив — и ти сигурно знаеш как да го правиш. На и извън екрана.
По време на вечерята Стив не преставаше да разговаря със Сънди. Тя си даваше сметка за присъствието на Анжела от другата му страна, която слушаше всяка дума и се опитваше да се включи.
Анжела му беше стабилна приятелка от три месеца и хранеше големи надежди, че ще продължи ролята си и дори ще я направи постоянна. Беше вбесена от интереса, който Стив проявяваше към Сънди. Кой идиот го беше сложил до нея? И какви, по дяволите, бяха тези излияния, които тя правеше за принципи и добри сценарии?
Тя почти не можа да повярва на ушите си, когато чу Стив да казва на Сънди:
— Знаеш ли, че ще бъдеш великолепна като богатата секси уличница в новия ми филм. Искаш ли да направим пробни снимки?
Анжела се надяваше, че Стив ще даде тази роля на нея. Не беше главна роля, но беше добра. Беше му намекнала, че я иска, но Стив се беше измъкнал. И сега той буквално предлагаше ролята на тази непозната кучка! А непознатата кучка отговаряше:
— Съжалявам. Не правя пробни снимки. Имам достатъчно италиански филми, в които играя и които бихте могли да видите. Не вярвам на пробните снимки.
Стив погледна Джек и двамата избухнаха в смях.
— Кучи син! — каза Стив. — Ти беше прав. Тази мръсница е различна.
10.
Маршъл К. Маршъл остави правения си по поръчка бял ролс-ройс на портиера на „Бевърли Хилс хотел“ и закуцука към фоайето.
Актьори — мръсни актьори. Те ставаха така дяволски претенциозни. Като че ли искаха за всяко нещо да им се чува думата. Той си спомняше дните, когато всичко, което правеха, беше да си подпишат договора и да го изпълняват.
Маршъл пристигна в хотела, за да присъства на среща между Сай Хамилтън младши — продуцента на „Въртележка“ — и Чарли Брик, звездата на същия филм. Срещата се дължеше на факта, че те не можеха да задържат повече Чарли. В никакъв случай! Той не беше глупак, а ставаше все по-очевидно, че Мишел Ломас няма да се появи. Вече наближаваха снимките с нея и предишния ден Чарли беше напуснал снимачната площадка, като остави бележка за Сай, че докато Мишел не се появи, той няма да работи и един ден.
И така, беше дошло време да му кажат, че Мишел Ломас е бременна, факт, който беше потвърден вчера. Тя беше затворена в къщата си на езерото Лугано и по нареждане на докторите нямаше да мръдне девет месеца.
Маршъл носеше малко куфарче, в което бяха снимките и кратките биографии на актрисите, които той имаше предвид за нейни заместнички. Най-важното беше да убедят Чарли, че си струва да продължат филма без Мишел. Съгласно договора той имаше пълно право да напусне, ако пожелае. От Маршъл като негов агент зависеше да го убеди да не го прави.
В украсения с вкус светлобежов апартамент два цветни телевизора бяха надути докрай. Чарли крачеше облечен в бяла хавлия и кафяви чехли „Гучи“.
Джордж беше замрял почтително в ъгъла, едното му око беше насочено към телевизора, а другото към Чарли. Наетата секретарка седеше до масата и мечтаеше да бъде открита. На другата маса беше поставен поднос с яйца, препечени филии, плодове и кафе, все още недокоснати.
— Трябва да хапнете нещо — каза любезно Джордж.
Чарли изсумтя, като все още крачеше. Неговата работа беше по-важна от всичко друго и той беше вбесен от това, което бяха направили. Без Мишел филмът нямаше да е същият. Къде, по дяволите, беше тя? Защо беше изчезнала?
Той нямаше да го направи. Ще се върне обратно в Лондон и ще ги зареже. Нямаше да успеят да му пробутат някоя за замяна. Шест досадни дни той беше чакал Мишел и освен на един прием за пресата, където му задаваха тъпи въпроси, не беше ходил никъде.
Разбира се, беше получил цяла камара покани. Холивуд винаги се радваше да види ново лице в града. И претекст да се направи парти. Няколко много известни домакини си съперничеха коя първа да уреди вечерно парти в негова чест. Този път не им провървя. Той каза не на всичко. Не участваше в обществения живот, докато снимаше филм.
На вратата се почука и като куцукаше влезе Маршъл К. Маршъл. Въпреки климатичната инсталация той обилно се потеше. Рядко напускаше офиса си денем, само при изключителни случаи.
— Изглеждаш страхотно — каза Маршъл. — Дори си отслабнал в сравнени се миналата седмица.
— Да, съумявам да поддържам теглото си — усмихна се Чарли.
Той знаеше, че само върховни усилия му дават възможност да изглежда така добре. Четири седмици нормално хранене и той отново щеше да бъде дебелака, който беше навремето.
— Това няма да ти хареса — каза Маршъл. — Сай съвсем не е във възторг. Но Мишел очаква дете. Изигра ни жестоко.
