Тя кимна.
— Желая ви много успех, скъпа, приятелят ми и аз намираме, че сте прекрасна. Гледахме ви по телевизията онази вечер.
— Благодаря ви.
Кери изчака, докато момчето се отдалечи, и после каза:
— Слава, мила, това е славата.
Сънди отхапа от хамбургера си.
— Вкусно! — възкликна тя.
Кери изискано си взе от прясното сирене и плодовата салата.
— Ти наистина си необикновено момиче. Поканих те да излезем на гала обед, като си мислех може би за Поло Лаундж или Бистро, а ти къде поиска да отидем? На ресторант с коли! Ще бъда щастлива да те изпратя в Акапулко.
— Кога се предполага, че трябва да тръгна? И кога ще получа копие то сценария? И не забравяй за клаузата без голи сцени.
— Едва ли бих могла да го забравя. Днес ще ти изпратят сценария в хотела. Започваш пробите на костюми, прически и грим следващата седмица. Искат да заминеш на 10 юли. Какво ще правиш със Стив Магнъм?
Сънди се усмихна сладко
— Нищо.
— О, Боже, ти наистина си страшна. Защо не излезеш с него? Няма да те изяде, а дори и да го направи, скъпа, чувала съм, че е най-страхотният!
— Не искам всички да говорят, че единствената причина, поради която съм в неговия филм е, че имам връзка с него. Ако толкова много иска да излезе с мен, прост още трябва да изчака до Акапулко и тогава ще видим.
Тя говореше спокойно, но беше мислила доста за Стив Магнъм. Той я привличаше, но тя знаеше репутацията му с жените и нейната интуиция й подсказваше, че единственият начин да поддържа интереса му след няколко срещи, беше да се държи много хладно. Също така тя се боеше от това, което щеше да й донесе една връзка със Стив Магнъм. В живота й бяха съществували само двама мъже — Раф и Паоло — и тя все още не беше сигурна дали е готова да се справи с трети.
— Мисля, че Стиви прелъстителят си намери майстора — каза Кери през смях. — Само не го подценявай, той играе играта от много, много време. Каквото и да правиш, никога не го възприемай на сериозно — има повече разбити сърца от Магнъм, отколкото кабриолети в Южна Калифорния!
— Разбрах намека ти, благодаря.
Те поискаха сметката и Кери подкара колата надолу по Сиенега към Сънсет, като остави Сънди пред Шато.
— Когато се върнеш от Мексико, трябва наистина да ти намерим къща или апартамент, а ти трябва да си вземеш кола.
— Мисля, че бих искала малко място на брега.
— Ще поразпитам и ще видя какво има. Ще говорим по-късно. А, между другото, утре ще пуснем съобщението за филма на пресата, така че бъди на разположение.
Тя махна и потегли.
Сънди бавно влезе вътре. Беше решила да прекара следобеда край басейна. Времето беше толкова горещо, че тънките й памучни панталони и риза лепнеха по тялото й.
Старата жена на рецепцията я повика:
— Има още цветя за вас, мис Симънс. И писмо от Англия. Чудех се дали ще ми дадете марката? Внукът ми ги колекционира, знаете ли? Една млада жена ви очаква, седи ей там.
Сънди погледна изненадано и видя едно момиче, отпуснато върху стол, слънчеви очила закриваха очите й.
— Коя е тя?
Старата жена се протегна към поставката за съобщения.
— Динди Сайдн.
— О!
Сънди си я спомняше от партито на Джек Милан — момичето, което беше познавало Паоло. Какво, по дяволите правеше тя тук?
Сънди взе цветята и писмото, внимателно отлепи марката и я подаде на старата дама. Беше от леля й: щеше да го прочете по-късно.
Бележката, която придружаваше двете дузини рози, гласеше: Кога ще си промениш решението? С. М.
Тя се приближи до момичето на стола и леко я побутна.
Динди подскочи на стола като уплашен заек.
— По дяволите! — възкликна тя високо. — Сънди! О, и ти си ми донесла цветя — колко мило!
Тя се изправи. Носеше стегнати оранжеви къси панталони и къс потник. Оголеният й корем беше загорял.
— Познай какво ми се случи. Карах си по Сънсет хубавия тъндърбърд и гадното малко чудовище взе, че гръмна! За щастие това се случи на по-малко от две пресечки оттук, точно до една бензиностанция, и един чаровен монтьор с мускули като на Супермен, ми го поправя. Спомних си, че ти живееш тук, така че реших да пропилея следобеда с теб. Той ще го докара тук, когато го оправи. Трябва да го видиш — истинска машина за секс!
Извиненията напираха на устните на Сънди, но тя мразеше да лъже, а и все пак момичето просто се опитваше да се държи приятелски.
— Това е чудесно. Мислех си да седна край басейна, така че ако искаш, ела с мен.
— Ей, страхотно. Ще взема назаем едни бикини. Тенът ми ще стане още по-страшен. — Тя огледа корема си.
— Само се качвам догоре и ще ти сваля едни бикини.
Динди я прегърна.
— Ще дойда с теб.
Горе Лимбо, малкото куче на Сънди, дойде с подскоци да ги поздрави. В стаите беше много задушно и Сънди включи климатичната инсталация.
Динди започна да се мотае, като вземаше и оглеждаше всичко.
— От кого са всичките тези цветя? — попита тя.
— Просто от един приятел — кратко отговори Сънди.
— Много добър приятел — каза Динди и се захили. — Обожавам добрите приятели. Веднъж го направих с един приятел върху шест дузини червени рози. Беше върхът, страшно секси. Само че той не можа да свърши, каза, че миризмата го смущава. Някои момчета са толкова странни.
— Ето ти — Сънди й подаде бански в зелено и бяло.
Динди съблече шортите си и потника и показа, че не е облякла нищо под тях. Тя сложи бикините.
— А бе жена, ти имаш големи цици — дай ми малко памук да подплатя тия работи. Бих желала и аз да имам големи, момчетата наистина ценят това.
Сънди забеляза, че и Динди не беше плоска.
Те слязоха долу с асансьора и изминаха малкото разстояние до басейна. Беше почти пусто, като се изключат една възрастна жена с огромна шапка с цветя и един мускулест мъж, разперен и покрит с плажно масло.
— Няма много живот тук — каза Динди с нотка на разочарование. — Трябва да се преместиш в „Бевърли Хилс хотел“, там басейнът винаги е оживен.
— Слушай, Динди, нека да изясним нещата. Аз не търся емоции. Обичам спокойствието и тишината.
Динди повдигна оранжевите си слънчеви очила и я загледа с недоверие.
— Съжалявам, не знаех, че съм в такава величава компания. За някой, който не иска да привлича внимание, ти като че ли си подходящата партия. Искаш ли да си отида? Да се чупя и да те оставя на твоето спокойствие и тишина?
