Тя въздъхна.
— Този, който е измислил телефона, е трябвало да го застрелят.
— Права си.
Той й помогна да си облече сакото и я избута до вратата.
— А с нас — каза Натали. — Какво ще стане?
— Ще измислим нещо — отговори той, като си отбеляза наум, че никога не трябва да остава насаме с Натали Алън.
— Довиждане, скъпи — тя го целуна. — Не забравяй, ще бъдем в Холивуд две седмици след теб. Чакай ме.
Той кимна. Очарователно! В края на краищата Клей не беше толкова щастлив.
На летището Чарли беше друсан. Беше вцепенен от мисълта за летенето и можа само да се качи на самолета, съвсем намотан. Преди да тръгне за летището беше изпушил две дози и сега самолетът му изглеждаше като красива голяма птица, готова да го приеме. Той се усмихна любезно на фотографите, като правеше смешни физиономии за тях и размахваше очилата си с рогови рамки във въздуха.
Джордж му изсъска:
— Нали знаете, че не харесвате снимките си с очила.
— О, да, много, много действително — отговори Чарли с най-добрата си индианска интонация.
— Чао, Чарли, успех — извика един от фотографите.
Една красива стюардеса дойде да ги придружи до фоайето на ВИП.
— Излитаме след десет минути — каза тя. — Да ви донеса ли питие?
Той кимна:
— Двоен скоч, скъпа.
Имаше нужда от това.
Щом се отдели от земята, той изпадна в дълбок сън.
9.
Домът на Джек Милан беше между акри поля заобиколени от електрифицирани огради. На входа имаше малка къщичка за пазачите. Никой нямаше достъп до голямата къща, освен ако не го пуснеше стражата. Това се дължеше на факта, че Джек имаше пет деца и в миналото бяха отправени няколко заплахи за похищение. Въпреки че децата вече бяха пораснали, той предпочиташе да не рискува.
Сънди седеше нервна в колата, докато шофьорът подаваше поканата й на пазача. След това колата се плъзна по дълга алея до голяма бяла къща в колониален стил.
Сънди се чувстваше нервна. Отначало беше решила, че Кери е права и трябва да отиде с придружител. Тя беше сигурна, че няма да познава никого. След смъртта на Паоло тя мразеше да бъде сред хора. В действителност беше на тръни цялата вечер.
Изглеждаше фантастично в дългата си черна рокля с пайети, която беше ушила за един филм в Италия. Не носеше нищо под нея и тялото й беше показано в най-благоприятна светлина.
Един иконом я поздрави и я поведе през къщата към наклонени ярко осветени тераси.
— Мис Сънди Симънс — обяви той по високоговорителите и я остави там.
Много хора, които пиеха на терасите, се обърнаха да я видят. Името й вече беше известно.
Зряла жена на около четиридесет години дойде при нея и протегна ръка.
— Здравей, скъпа Сънди, аз съм съпругата на Джек, Ели. Много се радвам, че те виждам. Ела с мен за да те представя.
Сънди веднага хареса топлата пълничка Ели. Тя я последва до една група и скоро лесно се включи в разговора.
Нямаше да е съвсем зле. След вечерята щеше тихо да се измъкне. Щеше да е изпълнила задължението си.
Тя говореше с един изрусен актьор, известно педи, и с една по-възрастна червенокоса жена, която държеше покровителствено педито за ръката, за да не реши изведнъж да отлети на някъде, когато чу глас на момиче:
— Сънди. Страхотно е, че те виждам. Как си?
Тя погледна момичето. Изглеждаше много курвенски, с дълга руса коса и гърдеста фигура, напъхана в лъскава червена рокля. Сънди си спомняше, че я е виждала някъде преди, но да я убият не можеше да се сети къде.
— Здравей — каза тя.
Момичето се засмя.
— Не ме ли помниш? Динди Сайдн — приятелката на принц Бено. Ходехме заедно на плаж в Рим. Ти и Паоло — господи, съжалявам, мисля, че не трябваше да го споменавам. Това, което се случи беше толкова ужасно. Бено беше съкрушен. Все пак спомняш си за мен, нали?
— Да, разбира се — тя бегло си спомни за нея.
— Е, тук съм. Обратно в родния ми град — продължи Динди — просто не се получи с Бено. Все пак предложиха ми филм и ето ме отново тук. Ще ми повярваш ли, че трябваше да бия път до Рим, за да ми предложат работа тук? Не е ли смешен животът? Ти изглеждаш страхотно. Добре ли прекарваш? Рекламата ти е чудесна. Хей, срещна ли се вече със Стив Магнъм? Много ще се радвам да го видя. Познаваш ли го?
Сънди поклати глава. Разбира се, знаеше кой е той. Филмова звезда, кръшкач, женен четири пъти все за известни дами, милиционер. Поне това можеше да се прочете за него.
— Той е голям приятел на Джек Милан — Каза Динди — така че предполагам ти ще се срещнеш с него. Не съм срещнала още Джек. Тук съм с един жалък оператор. Не познава никого. Не мога да разбера как, по дяволите, са го поканили изобщо. Между другото, къде си отседнала? Нека излезем заедно.
— Шато Мармон. Но наистина не излизам много и…
— Скоро ще променим това. Мога да те уредя с някои от истинските. Нещата малко затъпяват тук, ако се движиш само с важните клечки. Съгласна съм, че сцената е страхотна, но малко действие няма да навреди. Ще ти се обадя, сега трябва да препускам, ей там е един режисьор, на когото от няколко седмици съм хвърлила око.
Динди се извъртя в тясната си рокля и Сънди изведнъж се оказа сама. Тя се огледа. Скоро, надяваше се тя, ще сервират вечерята и нейното мъчение ще приключи.
Тя се чувстваше много самотна, но това беше постоянното й чувство от смъртта на Паоло насам. Няколко месеца преди това тя го беше гледала как деградира. Дали някога ще забрави фокусите, които правеше за да прикрие наркотиците от нея? Заравяше ги като куче под плочките в банята, криеше малки дози под дюшека, в поставките на осветителните тела, дори на тесните первази от външната страна на прозорците. Накрая тя мислеше за развод и седмицата преди той да умре го беше заплашила с това. Той плака като дете, пламенно й обещаваше колко добър ще стане, как този път ще се излекува.
— Сънди, скъпа — Ели Милан я побутна — слагам те на една маса с Джек. Маса номер две, ще видиш картичката с името си за мястото. Опитвам се да настаня всички.
Тя се усмихна.
— Благодаря ви.
Тя последва групичките хора, които бавно се отправяха към масите.
Динди седеше сериозна на една маса, ръката й беше небрежно положена върху рамото на дебел мъж. Очите му бяха залепени върху бюста й.
— Здрасти, Сънди — Джек Милан й махна от маса номер две.
Тя се приближи, отвърна с усмивка на усмивката му и се ръкува с хората, които вече бяха седнали там и които той й представи. Еб Стейн беше между тях със съпругата си — дама с конско лице, която гледаше кръвнишки.
Тя беше настанена до Джек, от другата й страна и имаше два празни стола.
